Микроблейдинг
ОБЩЕСТВО

2023-та – годината на неизбежните разходи

Четири проекта за промени в Кодекса за социално осигуряване, би си казал човек, следва да направят поне половин реформа. Но депутатите ни изглеждат обречени да повтарят едни и същи грешки от парламент на парламент до окончателното сгромолясване на логиката в пенсионната система.

Така въпреки безпрецедентните увеличения от последните 12 месеца новите стари идеи пак се въртят единствено около харченето на още и още пари, а всички старателно заобикалят единствения незаобиколим факт към настоящия момент – за пръв път в новата ни история плащането на пенсиите е повече функция на данъците и републиканския бюджет, отколкото на неприкосновените приходи от нашите осигуровки.

Какво се случи?

В последните 12 месеца пенсиите бяха увеличени три пъти, а общото им нарастване е безпрецедентно за последните 14 г. Кратка ретроспекция на резултатите:

– от 25 декември 2021 г. 8,8% средно увеличение на пенсиите между минималната и максималната, и 23% на минималната (средно увеличение за всички пенсии 12,9%);

– от 1 юли 2022 г. увеличение с 10% плюс 60 лв.;

– от 1 октомври средно 15,2% за 894 249 пенсии.

От 25 декември 2021 г. до 1 юли минималната пенсия нарасна от 300 на 467 лв. – 55%. От 25 декември 2021 г. до 1 октомври максималната пенсия нарасна от 1440 на 3400 лв. – 136%. Цялата сметка за пенсиите е 12,566 млрд. лв. за първите десет месеца на годината – с 1,647 млрд. лв. повече спрямо същия период на 2021 г. Това е 15,1% увеличение на разходите, без да броим още близо 1 млрд. лв. за добавки.

С трите увеличения в голяма степен пенсиите излязоха от ледената епоха на Борисов и наваксаха даже тазгодишната инфлация. Това, разбира се, ще трае от ден до пладне – още на 1 януари 864 000 пенсионери на минимална пенсия ще се събудят под линията на бедност, която от тази дата се вдига на 504 лв. Под линията ще си останат и 304 000 души, които и сега са под нея. А над 1 млн. пенсионери ще са забравили, че през юли са получили увеличение, защото през октомври преизчислението ги подмина.

Това потенциално недоволство тревожи политиците, защото ще берат плодовете му три месеца по-късно – на изборите. Така че можем да сме почти сигурни, че за пенсионерите тези дни пак ще има добри новини. В по-глобален мащаб обаче всичко това се прави за сметка на стабилността на системата и именно за нея вероятно ще говорим най-често в следващите месеци. След актуализацията на бюджетните закони в средата на годината за пръв път недостигът във фонд „Пенсии“ надхвърли приходите от осигуровки. С други думи – пенсиите вече зависят повече от републиканския бюджет, отколкото от нашите осигуровки. Този Гранд Каньон в държавното обществено осигуряване ще се разширява все повече дори някой да извърши политическо самоубийство и да замрази пенсиите.

2023 г. – неизбежните разходи

Месец преди Нова година сме в добре познатото положение да не знаем почти нищо за политиката по доходите през 2023 г. Но дори ако всичко остане постарому с пенсиите и отидем на базовия вариант с увеличение от 12% по класическото швейцарско правило (каквото повелява Кодексът за социално осигуряване), то реалният ръст на пенсиите през 2023 г. би бил 17,3%, показват сметки към оттегления законопроект на МФ за бюджет на ДОО за 2023 г. Ето ефектът на основните промени за следващата година:

– целогодишно изплащане на 10% увеличение и включените в пенсията ковид добавки и компенсации – 1,04 млрд. лв. допълнително;

– целогодишно изплащане на увеличението на минималната пенсия от 370 на 467 лв. – 433,2 млн. лв. допълнително;

– увеличен таван на пенсиите – 195 млн. лв.;

– преизчислени през октомври пенсии – 846 млн. лв.;

– осъвременяване с 12% от 1 юли 2023 г. – 1,147 млрд. лв.

Това е с 3,710 млрд. лв, или 23,9% повече спрямо тазгодишния бюджет за пенсии. Догодина разходите за пенсии биха достигнали 19,215 млрд. лв. Това според партиите в НС обаче не е достатъчно.

А сега накъде?

В очакване на удължаването на стария бюджет, в парламента се обсъждат няколко законопроекта за промени в КСО, които са ракета-носител за нови увеличения на пенсии и обезщетения и съответно – нови разходи.

Парламентарните сили са достатъчно фрагментирани, за да е непредсказуема ситуацията, но на този етап е почти сигурно, че БСП няма да убеди другите за две преизчисления от 2023 г. – през януари пак с 1,35 тежест за всяка година стаж за изглаждане на разликите, които се получиха през октомври, и през юли с осигурителния доход за 2021 г. Засега шанс има само предложението на „Продължаваме промяната“ за ново швейцарско правило, което да зависи от по-високото от ръста на осигурителния доход или индекса на потребителските цени (сега е 50/50 от двете). Тази промяна би донесла 12,7% увеличение вместо 12% от 1 юли.

Това обаче съвсем не значи, че януарско увеличение няма да има. ПП тичат и по паралелна писта, като предлагат две увеличения с по 10% от 1 януари и от 1 юли. Тогава допълнителните разходи за пенсии догодина ще бъдат 4,71 млрд. лв. – 2,2 млрд. за продължаване на политиките от 2022 г. и 2,51 млрд. лв. за новите две увеличения. По този въпрос не е ясно кой къде стои. БСП вероятно отново ще са готови да гласуват за всичко, което предвижда някакво увеличение. ГЕРБ са готови да обсъждат увеличения, но не са посочвали проценти.

Снимка: БГНЕС

Кой ще плати?

Лесна работа, ако слушаме политиците. Според Асен Василев БВП е подценен и реално може да достигне 180 млрд. лв. за 2023 г. „Това е с 30 млрд. повече от заложения в актуализирания бюджет за 2022 г. и води до допълнителни приходи от 11 млрд. лв. през 2023 г. Заложените допълнителни разходи за пенсии, социални и здравни плащания са 8,8 млрд. лв. Това прави дефицит за 2023 г. от 3,8 млрд. лв. или 2,1% от БВП. Така пред нас не стои избора бюджетна дисциплина или социален пакет, а по-скоро какво още да включим в социалния пакет, за да достигнем 3% дефицит“, твърди Василев.

Снимка: БГНЕС

Въпросът обаче е дали това е устойчив във времето социален пакет. Този въпрос далеч надхвърля сметките за следващите 2-3-4-5 години и дилемите ала Борисов – пенсионери ли ще обичаме или ще строим магистрали. Той изисква преглед на всички параметри на последната пенсионна реформа (Калфин, 2016), от които ГЕРБ отстъпи, а също и изначалните принципи на системата, каквато я знаем след реформата на Иван Костов. Това включва тежестта на стажа, стимулите за отложено пенсиониране, възможностите за ранно пенсиониране, категориите труд. Изисква пълен анализ на последните години и въздействието им върху всяка група пенсии, както и одит на системите на ТЕЛК и НЕЛК за пресичане на измамите с инвалидни пенсии.

В тесните хоризонти на перманентна политическа криза обаче тези въпроси винаги са заточени в далечното бъдеще, а липсата на дългосрочни решения за натрупаните проблеми се маскира с все по-голямо харчене на пари. Пореден връх в тази стратегия е решението за повсеместни коледни добавки – и за бедните, и за тези с пенсия колкото ИТ заплата. Неслучайно обаче този рог на изобилието не успява да потуши недоволството сред пенсионерите, а само трупа недоволство и сред осигурените. След 14 години опасни експерименти вече и двете страни знаят от опит, че колкото по-късно се адресират проблемите в системата, толкова повече ще боли тяхното решение. И не е далеч годината, в която вместо три увеличения на пенсиите ще се наложи да имаме три увеличения на данъците и осигуровките.

Автор: ДИЛЯНА ДИМИТРОВА

Източник: „СЕГА“

Статията 2023-та – годината на неизбежните разходи е публикуван за пръв път на Temi.bg.

Още новини

Back to top button