Сънната апнея е заболяване, върху което през последните години се фокусират информационни кампании, насочени към обществото. Въпреки че е “доста шумна”, апнеята по време на сън си извоюва прозвището “тихият убиец”. Звучи страшно, но има своите основания, предупреждава пулмологът д-р Димитрина Стоянова от пловдивската денонощна клиника “Медикус Алфа”.
Това заболяване е далеч по-сериозно от просто дразнещото ухото и пречещо на околните хъркане.
„Тих“, защото често остава дълго време неразпозната, особено ако няма партньор, който да се оплаче от драматичното хъркане. „Убиец“, защото води до тежки проблеми със здравето и концентрацията на човека, който, имайки този проблем, в много ситуации е опасен за себе си и околните.
Честотата на обструктивната сънна апнея e около 20% от хората в световен мащаб. В България няма сериозна статистика в това отношение. Трудности има при установяване на проблема поради неглижиране на симптомите от страна на пациентите и търсене на лекарска помощ в доста късен етап.
Доста са притеснителни и данните, че в България изключително малък процент от пациентите с вече поставена диагноза, дори и тези с тежка форма на заболяването, се лекуват. Това е поради финансови причини или предразсъдъци.
„Като резултат от всичко това обструктивната сънна апнея влезе в черната статистика на пътнотранспортните произшествия – посочва д-р Стоянова. – Сънливостта зад волана отнема животи! Най-честата причина за неадекватни реакции и необяснимо поведение на шофьорите на пътя е неустановена или нелекувана обструктивна сънна апнея. Факт е, че 30% от челните удари се дължат на заспиване. Тези обезпокоителни факти правят заболяването голям социален проблем“, категоричен е пулмологът.
Д-р Димитрина Стоянова посочва и основните причини за колабиране на дихателните пътища и задушаване по време на сън: това са наднормено тегло, тесни дихателни пътища и мастни натрупвания в областта на шията, употреба на алкохол, тютюнопушене и др.
Често дневната сънливост и липсата на енергия за ежедневни дейности пациентите си обясняват с „пролетна умора“, преумора и стрес, депресия. Те обаче могат да бъдат първите сигнали за наличие на проблем с дишането по време на сън и не трябва да бъдат пренебрегвани, съветва д-р Стоянова. Категорични белези за търсене на заболяването са екстремна сънливост през деня, особено заспиване зад волана и по време на разговор със събеседник.
Често ходенето по малка нужда през нощта, сутрешното главоболие, задавянето по време на сън, наддаването на тегло, потенето, неспокоен сън, шумно хъркане (съобщавано най-често от близкото обкръжение на пациента), липсата на концентрация, понижената памет, раздразнителност, сухота и лош дъх от устата са също алармиращи симптоми.
За прецизно диагностициране на заболяването – като вид и степен, в „Медикус Алфа“ разполагат с най-иновативната техника от трето поколение NOX T3s. Единственото, което трябва да направи пациентът, е да остане една нощ за извършване на кардиореспираторен мониторинг по време на сън. Лечението е като при всяка хронична болест, казва д-р Стоянова.
На първо място е промяна на начина на живот – като редукция на тегло и лечение на придружаващите заболявания. В домашна обстановка болните могат да ползват CPAP апарати (т.нар. ципап апарати), специално настроени за конкретния пациент и стадий на болестта. Терапията води до намаляване и пълно изчезване на апнеите и хипопнеите.
Важно е хората да познават симптомите и последствията за собственото здраве от обструктивната сънна апнея. Още по-важно е обаче да се проумее отговорността към близките и околните, особено на пътя, където от адекватността на шофьора зависи неговият живот и този на останалите участници в движението.
„В крайна сметка, отговорното отношение към проблемите на дишането по време на сън и тяхното адекватно лекуване спасява животи“, категорична е д-р Стоянова.
Мария ИВАНОВА
