Анализ на скорошни проучвания, обхващащи 2500 фирми, излезе през февруари и показва, че много от това, което мислим, че знаем за работата от вкъщи, е погрешно, като се започне с идеята, че тя е задължително добра за работниците – или поне за заплатите им, пише колумнистката на Financial Times Пилита Кларк, цитирана от Investor.bg.
Бизнесите с по-високи нива на дистанционна работа имат по-нисък ръст на заплатите от 2022 г. насам, показват данните. Като цяло, за всеки допълнителен ден от седмицата, отработен дистанционно, числата показват, че има половин процентен пункт по-нисък ръст.
Спомням си, споделя авторката, че икономисти предричаха, че това ще се случи след наплива към дистанционната работа, подхранван от COVID, отчасти защото фирмите ще имат по-голям пул от който да наемат служители и отчасти защото служителите обичат да работят по пижами.
Още през 2021 г. работниците в Обединеното кралство казаха на анкетьорите, че работата от вкъщи два дни в седмицата е привилегия, струваща колкото 6-процентно увеличение на заплатата.
Стойността на работата от вкъщи оттогава стана още по-ясна на места като САЩ. Само 39 процента от американските служители вече искат изцяло присъствена работа, съобщи LinkedIn неотдавна. Останалите искат напълно дистанционна работа (29 процента) или хибридна комбинация между офиса и дома (30 процента).
Проблемът е, че броят на обявите за дистанционна работа в LinkedIn е намалял толкова много от 2022 г. насам, че търсенето далеч надхвърля предлагането.
Но по-ниският ръст на заплатите е само една от добрите новини за работодателите, които излизат от новите данни на АЦБ.
Има и връзка между работата от вкъщи и по-високата производителност. Изследователите казват, че за всеки допълнителен ден от седмицата, в който служител работи извън офиса, производителността му нараства с до около 15 хил. паунда годишно.
Това не доказва, че работата от вкъщи винаги води до по-висока производителност – въпреки че служителите често съобщават за това – но може да помогне да се обясни защо повече фирми, отколкото си мислите, планират да се придържат към моделите за работа от дома.
Данните от DMP показват, че 30 процента от служителите на пълен работен ден в Обединеното кралство вече работят хибридно, 8 процента – изцяло дистанционно, а 62 – присъствено, което е спад от 91 процента преди пандемията.
Показателно е, че шефовете очакват тези числа да останат практически непроменени през следващите пет години.
Между другото, дистанционната работа все още е най-разпространена в сектори като комуникации, финанси и застраховане.
Но където и да се случва, ако работата от вкъщи е свързана с по-нисък ръст на заплатите, по-висока производителност и по-щастлив персонал, защо главен изпълнителен директор като Карол Том от UPS изисква персонала да се върне в офиса пет дни в седмицата от началото на март?
Това е въпрос, който зададох на Ник Блуум от Станфордския университет, един от икономистите зад DMP, пише авторката.
Той ме насочи към скорошно проучване на двама изследователи от Питсбъргския университет, които разглеждат политиките за връщане в офиса на компании от американския индекс S&P 500.
Много от тези фирми се управляват от шефове като Джейми Даймън от JPMorgan и Анди Джаси от Amazon, които ясно показаха, че смятат работата в офиса за добра за сътрудничеството, иновациите, ученето и други неща, които повишават производителността.
Но учените от Питсбърг установиха, че нарежданията за връщане в офиса нямат почти никакъв ефект върху рентабилността или пазарната капитализация, а пък водят до „значителен спад“ в удовлетворението на работниците.
Изследователите също така казаха, че техните констатации подкрепят идеята, че подобни заповеди са били използвани от мениджърите, за да „възстановят контрола върху служителите и да ги обвиняват за лошото представяне на фирмата“.
Това е само едно проучване, разбира се, и докато финансовите резултати на UPS напоследък са разочароващи, това не е така при други компании, изискващи повече работа в офиса.
И все пак, изводът от всичко това е, че (както с много други неща в живота) интуицията не винаги съвпада с фактите, завършва Кларк.
