/NovinarBG.com/ Русия ще инвестира 600 милиона долара в съоръжения за добив на литий в Латинска Америка. Така подписаното от “Росатом” споразумение укрепва позициите на страната ни в грандиозната надпревара, която се разигра през последните години за находищата на този най-важен за новите технологии метал. САЩ и дори Китай успяха да излязат напред в тази надпревара.
Думата „надпревара “ днес е най-често използваната в допълнението към думата „литий“. Докато търсенето на метал значително надвишава предлагането, човек трябва да има време да проучи своите резерви, да се опита да предложи помощта си на приятелски страни в развитието на техните резерви, за да се закрепи в сектора на другаря.
Това го виждаме в момента, включително и с участието на нашата страна. Но защо всички изведнъж имат нужда от този метал?
Търсенето на литий започна да нараства през последните осем до десет години. Смята се, че първият тласък в този процес е нарасналото търсене на вместими и „дълготрайни“ батерии за мобилни телефони. Именно литият е металът, който поради своите физични свойства осигурява най-голям капацитет и ефективност на електрическите батерии. Автомобилната индустрия се присъедини към процеса, разработвайки машини, способни да се движат с помощта на съвместно работещи двигатели с вътрешно горене и електродвигатели (т.нар. хибриди).
По-късно, с програмата си за електрификация на транспорта, Илън Мъск започна да ускорява търсенето на литий със своята “Тесла”. И накрая, Европейският съюз с неговата програма за енергиен преход, която предписва премахването на автомобилите от пазара на превозни средства до 2035 г. и камионите до 2050 г. Всичко това показа, че търсенето на продукти, използващи литий, ще бъде огромно и дългосрочно.
Правителствата на държавите, които се интересуват от насърчаването на „екологични превозни средства“, стартираха програми за предоставяне на финансова помощ на купувачите на електрически превозни средства. Стимулът проработи, продажбите се повишиха, тласкайки производството на електрически автомобили, което от своя страна провокира увеличаване на търсенето на батерии, а оттам и търсенето на литий.
Предлагането на метала изостана значително от търсенето му, което осигури ръст на цените буквално с големи скокове. Ако през 2018 г. третият елемент от периодичната таблица се търгуваше за относително скромните 25 000 долара за тон, то през ноември 2022 г. той струваше 84 500. В страни с литиеви находища започнаха активни движения. Те разбраха, че имат в ръцете си изключително важен, перспективен и много скъп ресурс. И в същото време – сравнително рядък, който пред очите ни се превръща в един от ключовите метали на XXI век.
Икономисти, финансисти и индустриалци са убедени, че нуждата от литий е сериозна и за дълго време е възможно да се инвестира както в минния сектор, така и в производството на този метал, без страх от изгаряне. Литият започва да се нарича „бяло злато“.
Правителствата на много такива страни в крайна сметка стигнаха до извода, че примитивният добив на суровини с цел бързата им продажба в чужбина е недалновидна идея. Много по-перспективна е схемата „да добиваме, а след това да произведем продукт сами от извлечения продукт, за да го продадем“.
Остава само да се реши как да се приложи тази схема. Най-лесният изход беше, разбира се, да се привлекат инвестиции от трети страни. Но разумни хора от ръководството на няколко латиноамерикански държави разсъждаваха, че това би било като действително прехвърляне на техните природни богатства на представители на силните. И затова във връзка с литиевите находища думата „национализация“ звучеше като постоянен рефрен.
Мексико беше една от първите страни, които взеха мерки. На 23 април 2023 г. президентът Андрес Мануел Лопес Обрадор подписа указ за национализиране на литиевите находища, разположени в щата Сонора и имащи „доказан обем руда от 243 милиона тона“. Обрадор не пропусна да подчертае, че природните ресурси на Мексико трябва да служат на интересите на неговия народ: „Ние ще национализираме лития, така че да не може да бъде експлоатиран от чужденци. Нито от Русия, нито от Китай, нито от САЩ. Петролът и литият принадлежат на нацията, на народа на Мексико”.
Инициативата за национализиране на литиеви находища беше направена и от президента на Чили Габриел Борич, който обяви създаването на държавна компания в страната, която ще получи изключителното право да добива литиева руда и да извлича литий от нея.
Съобщението на Борич удари минните компании “Сосиедад Кемика и Минера” и “Албамарла”, две големи частни чилийски компании, работещи усилено. Акциите им на финансовите пазари само за ден потънаха съответно с 18% и 12%. Обрадор, между другото, каза, че „национализирането на литиевите ресурси не означава затваряне на вратите за чуждестранни инвеститори“, но последните изглежда малко вярват в това.
Западната преса пише, че решението на мексиканския президент „създава несигурност, която предизвиква стрес за компании като китайската “Ганфен” или канадската “Рокланд Ресорсес”, които вече изпълняват своите литиеви проекти в Мексико“. А случилото се със “Сосиедад Кемика и Минера” и “Албамарла” само засилва страховете на потенциалните инвеститори.
За необходимостта от държавен контрол над запасите от литий се говори и в Боливия. Тази страна е на първо място в света по отношение на обемите на литий. Геоложката служба на САЩ твърди, че Боливия представлява около 24% от всички доказани световни запаси от „бяло злато“. Други 20% се намират в Аржентина. Чили е малко по-надолу в този списък – 11%.
Както можете да видите, три четвърти от световните запаси на литий са концентрирани в Латинска Америка. Така че не е изненадващо, че след анализа на тези данни, тези страни, плюс Перу, започнаха сериозно да обмислят перспективите за създаване на Организацията на страните износителки на литий. Алианс, който веднага получи в пресата определението „литиев ОПЕК“. Напълно възможно е Мексико и, вероятно, Китай скоро да се присъединят към тази група от четирима, която не е в настроение да пуска чужденци в находищата си, но е готова да помогне на почти всеки в разработването на находища.
Някои западни анализатори също говориха за перспективите за сътрудничество на Русия с „литиева ОПЕК“. Испанският “Ел Економиста” предположи още през пролетта, че Руската федерация, използвайки подразделение на “Росатом”, „ще започне да изпълнява проекта си в Боливия през втората половина на 2023 г.“.
Вътрешните източници на информация на испанците не разочароваха: в четвъртък на уебсайта на “Росатом” се появи съобщение, че дъщерната “Юрейниъм 1” и боливийската ИЛБ са подписали споразумение за сътрудничество в добива и производството на литий. Партньорите се договориха за изграждането на индустриален комплекс за добив и производство на литиев карбонат в департамента Потоси. Говорим за находище на пресъхналото солено езеро Салар де Юни. Според някои оценки находището съдържа около половината от световните запаси на литий.
„Споразумението открива нови перспективи за дългосрочно сътрудничество между Русия и Боливия. За „Росатом“ това е първият мащабен чуждестранен проект в добива на производството на литий, инвестициите в който ще възлязат на около 600 милиона долара. Предвижда се изграждането на индустриален комплекс с капацитет от 25 000 тона литиев карбонат годишно с възможност за увеличаване на капацитета въз основа на резултатите от геоложките проучвания“, се казва в доклада.
Така Москва на практика надхитри редица страни, които също претендираха за това важно находище. Защото, освен “Росато”м, в разработването му участваха няколко китайски компании и една американска – участвайки в съответния търг. Москва изпревари не само Вашингтон, но дори и Пекин.
Но самите западни страни активно придобиват литиеви находища по света. Консолидират се и съответните бизнес структури. По-специално, през май беше съобщено за сливането на две големи компании – американска и австралийска, притежаващи литиеви мини в Аржентина и Канада. Новосъздадената компания ще стане четвъртият по големина производител на литий в света.
Значението на лития за Русия беше описано преди време от заместник-директора на Департамента по металургия и материали на Министерството на промишлеността и търговията Владислав Демидов: „В Русия няма производство на литиеви суровини, суровините идват в форма на литиев карбонат главно от Чили, Аржентина, Китай и Боливия. По-конкретно, при настоящите условия, доставките от Чили и Аржентина са спрени, текущата възможност за получаване на суровини в момента е само от Боливия.”
Можем да приемем, че проблемът с доставките на литий за Русия е решен за днес. В допълнение, експанзията на Русия на световния пазар на литий несъмнено е голям успех. В самата Русия обаче също има находища.
От 1941 до 1997 г. металът се добива активно в Завитинското находище. Днес най-перспективни са находищата Колмозерское и Полмостундровское в Арктика, които ще се разработват съвместно от “Росатом” и “Норилск Никел.”
Като цяло, според различни оценки, страната ни е на трето място в света по запаси от литий. „Запасите от литий, които сме проучили в страната, са достатъчни, за да задоволят нашите нужди, включително да организираме доставки в чужбина“, каза руският министър на природните ресурси и екологията Александър Козлов по този повод в четвъртък. Въпреки това, докато се разгърне пълното и мащабно добиване на тази суровина, може да отнеме още една година. През цялото това време доставките от Боливия ще бъдат от решаващо значение за страната ни.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/novinitednes
Влизайте директно в сайта https://www.novinarbg.com .
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
