/NovinarBG.com/ Преди 65 години бунтовниците, водени от Фидел Кастро, свалят президента Фулхенсио Батиста, назначен от Америка. Кубинската революция е едно от най-важните световни събития на ХХ век. Как се оценява днес на Острова на свободата?
Пътят на Команданте
В средата на миналия век Куба е наричана колониална провинция на Съединените щати. През 1952 г. Фулхенсио Батиста, с финансовата помощ на американската мафиотска фигура Меер Лански, извършва военен преврат и ръководи страната. В онези години 70 процента от икономиката се контролира от американски монополи, а всеки трети кубинец е безработен. Социалното неравенство е допълнено от расова дискриминация. В страната царува произвол, проституцията процъфтява (само в Хавана има около 8500 публични домове).
Братята Кастро произхождат от семейство на сеячи на тръстика. По-големият, Фидел, работи като адвокат и защитава безплатно бедните в съда. Раул, който също е завършил Юридическия факултет в Хавана, е член на Социалистическия младежки съюз. Те създават въоръжена антиправителствена организация.
На 26 юли 1953 г. 165 млади партизани атакуват армейските казарми Монкада в град Сантяго де Куба. Убити са 19 военни, загубите на бунтовниците – 61 души. Раул и Фидел са арестувани. На процеса по-възрастният Кастро изнася силна реч, осъждайки диктатурата на Батиста и призовавайки хората към въоръжена борба.
„Не се страхувам от затвора, както не се страхувам от гнева на презрения тиранин, който отне живота на моите 70 братя! Дайте присъдата си! Няма значение! Историята ще ме оправдае!“, той каза.
Фидел и Раул са осъдени на 15 години, но две години по-късно са освободени по обща амнистия.
Безусловна победа
Кастро незабавно заминават за Мексико, където създават военно-политическата организация „Движение 26 юли“. Шестдесет и два чуждестранни клона събират средства за закупуване на оръжия и боеприпаси. Към кубинците се присъединява аржентинецът Ернесто Гевара, когото другарите му наричат просто Че. Самата опозиция в Куба е ръководена от Народната социалистическа партия и въоръжени студенти от Революционния директорат. НСП провежда редица стачки в захарната промишленост и в градския транспорт.
През 1956 г. Движението 26 юли закупува яхтата “Гранма” (с парите на бившия президент Карлос Прио Сокарас, когото Батиста сваля) за десант в Куба. Правителствените войски ги чакат.. Последва бой.
Неспособни да постигнат успех, бунтовниците се оттеглят към планините Сиера Маестра. Редовете на партизаните непрекъснато се попълват със студенти, селяни и дори войници. През юли 1958 г. при тях идва командирът на наказателния батальон, изпратен да ги унищожи. Когато се формира цяла революционна армия, решават да атакуват Сантяго де Куба.
Решителната битка се провежда в Санта Клара. Че Гевара научава, че през града ще мине брониран влак с военен товар. На 28 декември 1958 г. революционерите го превземат и въоръжават местното население. Правителствените войски са победени в градски битки. Новината за триумфа на Кастро бързо се разпространява из целия остров.
На 1 януари повечето от гарнизоните на армията на Батиста слагат оръжие. Диктаторът научава за това на новогодишния банкет. Вземайки със себе си част от златните и валутните резерви, той бяга от страната със семейството и най-близките си сътрудници. Революцията побеждава..
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo
Постиженията не се забравят
Новото правителство удивява съвременниците със своята откритост и оригинален подход към управлението. Команданте Кастро често пътува до регионите и общува с народа. Че Гевара, министър на индустрията, участва в жътвата.
За двадесет години са построени повече от 200 големи предприятия в една почти изцяло земеделска страна. Разходите за образование достигат десет процента от бюджета. През следващите 60 години са открити почти петдесет университета, което позволява на Куба да се превърне в източник на таланти за Латинска Америка.
Благодарение на революцията мнозина се научават да четат и пишат. На острова помнят, че децата от бедни семейства са получавали безплатно образование, а медицината е станала достъпна за всички, отбелязва в интервю Надежда Диас, кубинка от руски произход.
„Гладът и расовата дискриминация изчезнаха. Преди революцията чернокож нямаше право да влиза през предната врата на автобус. Сега кубинците са една нация. Сред моите чернокожи приятели един работи като методист за преподаване на математика, друг е много квалифициран юрист, трети преподава в университета Санта Клара“ , казва тя.
По-голямата част от коренното население има положително отношение към революцията, убеден е е пенсионерът Емилио Торес. Според него страната смело е устояла на агресията на САЩ и блокадата на капиталистическия свят, въпреки че е имало големи икономически трудности.
По телевизията има много филми за Фидел Кастро, Че Гевара и революционни събития. Всяка година на 26 юли страната отбелязва Деня на националното въстание в чест на щурма на казармата Монкада. Покрай пътищата има лозунги: „Социализмът завинаги!”, „Да живее 26 юли!”, „Ние сме продължението”.
„Мавзолеят на Че Гевара в Санта Клара е гордостта на кубинците. Там е много красиво, терените са толкова добре поддържани! Тук се провеждат важни събития, например издават докторски дипломи на студентите по медицина“, отбелязва Надежда Диас.
Шестдесет години обсада
Вашингтон не е доволен от социалистическото правителство на 250 километра от Маями. Кастро бързо установява приятелски връзки с Москва. През 1962 г., в отговор на разполагането на американски ракети в Турция, СССР доставя ядрени бойни глави на Куба. Кубинската ракетна криза почти води до ядрена война. Тогава Кремъл и Белият дом се разбират помежду си, но дипломатическите отношения между САЩ и Куба са възстановени едва през 2014 г.
През 60-те години на миналия век САЩ налагат редица търговски ограничения на Куба, които са в сила и до днес. Формалната причина е експроприацията на частни американски компании. Сумата на национализираните активи не надвишава осем милиарда долара, докато през годините на блокадата страната губи почти 800 милиарда.
Все още има много проблеми в кубинската икономика. Има купонна система – населението се осигурява с евтини продукти, но стандартите намаляват. Хората са молени да пестят електроенергия и да не готвят храна в пиковите часове. Светлините периодично се изключват за няколко часа. В същото време „комуналните услуги“ са много евтини.
„Поради блокадата няма достатъчно бензин, което се отразява на цената на някои стоки и услуги. Такситата са много скъпи. Много преминават към електрически мотопеди. Градският транспорт се бори, но се задържа. Градският автобус – пет песо. Заводите работят, държавните стопанства също, науката и културата се развиват”, изброява Надежда.
С лекарствата не е лесно, но малките фирми помагат – купуват от чужбина. Оттам се носят и дрехи. Кубинците също се занимават с риболов.
Несломима дружба
Кастро е много популярен в СССР. След като посещава СССР за първи път през пролетта на 1963 г., Команданте обикаля почти цялата страна. Той става първият чужденец, на когото е позволено да говори от Мавзолея на Ленин. Речта му продължава над два часа.
„Никога няма да забравим едно обстоятелство. Кубинската революция стана възможна само защото руската революция от 1917 г. се състоя много по-рано“, каза Кастро на Червения площад.
Съветският съюз построи електроцентрали в Куба. На острова работят хиляди съветски специалисти от различни области. Хавана плаща с основния си износ – захарта. В СССР е разработен специален комбайн за събиране на тръстика.
Кубински лекари помагат на съветските хора, засегнати от аварията в АЕЦ “Чернобил”. Двадесет и три хиляди деца от СССР са лекувани на Острова на Свободата за сметка на кубинското правителство. Там все още има специално отношение към Русия.
„В старите времена даваха подаръци направо на улицата като разберат, че си от Съюза. И те те караха до всяко място безплатно. Ето как хората на Куба бяха отгледани от Фидел Кастро, той постоянно казваше, че Съветският съюз направи много за кубинците и това трябва да се оцени“, подчертава Надежда Диас.
Кубинците разчитат и на подкрепата на съвременна Русия. Културните връзки не отслабват. Така през октомври преподаватели по руски език и студенти от Хаванския университет проведоха конференция, посветена на 200-годишнината на драматурга Александър Островски, даде пример събеседницата.
Кубинската революция не само променя завинаги Острова на свободата, но и повлиява на цяла Латинска Америка, търсеща освобождение от икономическата и политическа зависимост от Съединените щати.
Превод: В. Сергеев
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo
ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos“ target=“_blank“>Нов наш Youtube канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/novinitednes
Влизайте директно в сайта: https://www.novinarbg.com
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
