СВЯТ

Андрей Фурсов: Светът е на прага на прелом. Част III

/NovinarBG.com/ Без теория ни чака смърт, смърт, смърт.

Й.В. Сталин

Тук има смисъл леко да се отклоним от въпроса за дълбинната власт и да кажем няколко думи за работата на последната (68-ма) среща на Билдербергския клуб. Тя се проведе на 2-5 юни 2022 г. във Вашингтон и обсъжданите на него въпроси отразяват съдържанието на цитираната по-горе „подсказка“ на Chatham House.

Сред общо115 участници от 20 държави и една международна организация, 53 са англосаксонци (от които 33 от САЩ), 53 души са представители на 14 държави и 9 са холандци. Изтъкнах последното, защото британските (Уиндзор) и холандските (династията Оран) кралски домове са тясно свързани от края на 17 век не само политически, но и икономически: така наречената Славна революция от 1688 г., като в резултат на което на английския престол се оказа холандският държавник Вилхелм III, беше само политическа регистрация на сливането на двете източноиндийски компании – английската и холандската. С други думи, в съвременния свят Великобритания и Холандия трябва да се разглеждат като едно цяло, което обаче не изключва ситуационни вътрешни противоречия.

Нека да разгледаме дневния ред на 68-ата среща на Bilderberger. Всъщност това е и „карта на света“, от която следва определена програма за действие. Така…

1. Появата на държавата – парий. Обявявайки я за враг на цивилизования свят. (Тоест, да се чете – на Пост-Запада. Ясно е, че изгонената страна е Русия.)

2. Разширяване на НАТО на изток и доставка на ядрено оръжие.

3. Проблемът на Китай. Анализ на експеримента в Шанхай, как успешно да вкараме хората в локдаун.

4. Адаптиране на населението към социалния рейтинг и всевиждащото око на „големия брат“.

5. Индо-тихоокеански промени. Създаване на Индо-тихоокеанската зона срещу Китай. Опит за преместване на производствата, локализирани в Китай, в други региони на света.

6. Русия. Нива на въздействие на санкциите. Странната природа на руснаците. Възможностите на Полша да приеме американска помощ в достатъчни за ЕС обеми през Балтика.

7. Отношения между правителствата на суверенни държави и глобалните корпорации.

(Ще отбележа от себе си: това беше много важен момент, защото една от основните задачи е корпорациите да поставят държавата под контрол.)

8. Поява на системи за обмен на банкова информация, независими от SWIFT.

9. Дезинформация. Работете с най-големите медии на Запад по „правилното“, от тяхна гледна точка, представяне на планираните световни промени.

10. Енергийна сигурност.

11. Здраве след пандемията. (Забележка от мен: краят на пандемията е официално регистриран.) Справяне с маймунската шарка в развитите страни. Готовността на Украйна за холера. Вероятността от есенна пандемия от нов тип коронавирус.

12. Засилване ролята на местните власти. (Ще отбележа от себе си: говорим за подкопаване на държавата отдолу.)

13. Временно отклонение от принципите на глобалното разделение на труда. (Бележка от мен: селективна деглобализация.)

14. Украйна. (Ще отбележа от себе си: първо, като ключ към по-нататъшната дестабилизация на руския свят, и второ, като ударна сила на глобалистите, подготвящи се за нов скок.)

Билдербергерите във Вашингтон поставят пред Украйна следните задачи: 1) да въвлекат максимално Руската федерация в преговорите за временно прекратяване на огъня (това обаче вече е изчезнало); 2) осигуряване на непрекъснати доставки на газ за ЕС по тръбобпроводите; 3) прехвърляне на Съединените щати на цялата пшеница от висшите сортове от миналогодишната реколта, „за да се избегне гладът в света“; 4) да осигури защитата на черноморските пристанища с помощта на доставеното оръжие; 5) да организира военно-политически провокации срещу Руската федерация.

68-ото заседание приключи със закрито заседание в тесен кръг. То обобщи резултатите от операцията COVID-19 – Пандемия. В същото време бяха допуснати грешки, които трябва да бъдат коригирани. Силите за сигурност на национално-държавно ниво, чрез устата на Кисинджър, се оплакаха от служителите на ООН, ръководителите на корпорации от Big Pharma, някои от ръководителите на Big Tech корпорации и банкери, че прибързаха, без да подготвят платформа за внедряване на анти-COVID мерки в Съединените щати и Западна Европа, както беше направено в Шанхай, говорим за системата за социален рейтинг в Китай.

В Европа и Америка това не проработи. И сега, чрез устата на Кисинджър, „господарите на световната игра“ обявиха на „провинилите се“: бяха зле подготвени и с недостатъчната си подготовка и бързане осуетиха плановете и сроковете за създаване на света на „новата нормалност”.

Беше записано още нещо много важно: СВО на Руската федерация в Украйна не позволи изпълнението на задачата за установяване на властта на корпорациите над държавите. Геополитиката се завръща. Нашата СВO значително „забави процеса на установяване на контрол на корпорациите над държавите“ и обективно се оказа огромен пирон, забит в колелото на ултраглобалистите.

Но да се върнем към въпроса за дълбинната власт. Неговата институционализация по същество означава възраждането на нов етап от историята на структури като Британската източноиндийска компания – „дъргавата на търговците“ (К. А. Фурсов), в която са включени короната (династията и държавата), аристокрацията, тайните служби, капиталистите , банкерите и престъпността. И всеки сегмент имаше функция в цялото.

Ако нов тип властово-икономическа структура замени държавата, тогава наднационалните структури, предназначени да преодолеят държавните граници, няма да са необходими в предишната им форма: структурите на дълбинната власт, както и Източноиндийската компания, сами по себе си са наднационални по дефиниция и органично са отворени и затворени („принцип на айсберга“). В аналитичен план този процес ще изтрие границата между политологията и теориите на конспирацията – ще се появи нова дисциплина.

Войната ще изиграе значителна роля както за ускоряване на развитието на нова форма на властова (политическа и икономическа) организация, така и за запазване, вече в едно цяло, значението на това, което е била държавата в капиталистическата епоха („силовият сегмент“ ). Независимо дали ни харесва или не, навлязохме в епоха на война.

Първо, финалът на една система и началото, формирането на друга винаги стават под формата на войни или поне са придружени от тях. Второ, „влизането“ и „излизането“ от системи и епохи по правило са огледални. „Навлизането“ в капиталистическата епоха е Тридесетгодишната война (1618-1648) – четири локални, но въпреки това взаимосвързани в пространството и времето конфликта.

Изглежда, че светът напуска капитализма и също навлиза в посткапитализма чрез нещо подобно на Тридесетгодишната война. Първите два конфликта са Сирия и Украйна. Освен това спокойно може още да имаме Закавказието, Арктика, Южна и Източна Азия.

През последните години бяха публикувани редица произведения (на Насим Талеб, Паскуале Чирило, Рей Далио, Беер Браунмюлер, Аарон Клаусет, Уго Барди и др., кратък преглед на техните текстове беше интересно представен от Сергей Карелов), авторите на които убедително показват, че паузата между световните войни свършва, контролируемостта на света е загубена и единственият изход може да бъде голяма война.

Светът все още не е преминал точката, от която е невъзможно връщането, но е близо до нея. Ще добавя: Голямата война в съвременните условия най-вероятно няма да бъде тотално-глобална, а серийно-локална и, вероятно, тридесетгодишна. На практика, включително и в ежедневието, това ако не напълно заличава, то прави пунктирана линия между мира и войната, между военните и мирните аспекти и функции на обществото.

По-специално, социалните науки до голяма степен се трансформират в научна форма на когнитивна война. С оглед на това е необходимо да се преустрои съдържателно, дисциплинарно и организационно целия комплекс от социални и хуманитарни науки, особено историята, но това е отделен въпрос. И въпреки че е спешно, има и по-спешни, неотложни неща в сегашната ситуация.

Вече трябваше да кажа, че по-слабият кланово-олигархичен режим, какъвто е Руската федерация, не може да победи силните кланово-олигархични режими на Пост-Запада, особено ако действат като единен фронт. За да победи, Руската федерация трябва да се промени – идеологически, психологически, социално. СССР оцелява във войната с превъзхождащите го през „годината на свинята“ /1941–1942 г./ тевтонци благодарение на единството (за всички проблеми) на властта и народа по време на изпитанията, наличието на общи ценности във властите и хората, липсата на катастрофална разлика в стандарта на живот (е, нямаше в СССР ситуация, при която 1% от населението притежаваше 70% от националното богатство).

Съветските лидери, образно казано, гледаха в една посока с народа. Това беше необходимо, но не и достатъчно условие за победа. Управляващата прослойка и значителна част от активната част на обществото, у които вратовете са обърнати към Постзапада, — вероятният кандидат не за победа, а за това, че тъкмо Постзападът ще им счупи вратовете.

Значителна част от постсъветските лидери и техните слуги от сферата на „интелектуалците“ все още живеят в постзападното идеологическо и ценностно поле, в постзападната сфера на целеполагане и затова не могат да чакат „когато всичко свърши“ и всичко ще стане както преди. Както и да свърши, няма да е като преди.

В тази връзка една от неотложните задачи е да се лиши Пост-Западът и неговите агенти в Руската федерация от възможността да формират дневния ред у нас в икономиката, медиите, науката и особено в образованието – именно там остава да се свърши още много работа за, както биха казали нашите предци, „премахване на измяната“.

Традиционните, т.е. консервативните, ценности са правилни и добри, но в днешния разпадащ се свят те ще започнат да работят ефективно само на лява властово-икономическа основа. В нашите условия само тя може да се превърне в основата на отговорно управление (за 30 години имаме работа с почти безотговорно управление, в което никой не беше наказан нито за кражби, нито за провалите, нито дори за предателство).

Нека подчертая: на този етап левият консервативен начин на живот не е цел, а средство. Той има добри шансове, ако не да победи Пост-Запада, то поне за почетно равенство. Ще даде възможност за отдих, „пространство за дишане“ – във време, когато Пост-Западът се срива сам, това е много важно. В това отношение войната в Украйна (разбира се, ако тя не се проточи за години – за това Русия просто няма ресурси) може да стане средство за съществена трансформация на социума в правильното направление, съответстващо на интересите на болшинството от населението, на същността и логиката на нашата история, а също и на нашите ценности.

Не е достатъчно обаче да играеш само на собствена територия: световните игри се печелят (или поне завършват наравно) само на световната сцена, в световен мащаб – това беше силата на СССР. Логиката на събитията диктува стратегията на обсадената крепост на Руската федерация.

Това е нормално, но излизанията от крепостта са необходими, за да нарушават дишането на врага, принуждавайки го да мисли за защита, лишавайки го от увереност. Какво може да предложи Русия на света? В икономически аспект не много. Но в политически – доста, а именно – суверенитетът, неговата подкрепа и защита. С военна помощ (с икономическа добавка) Руската федерация може да подкрепи определен брой държави от глобалния юг в борбата им за централизация на властта с пост-западните хищници и техните местни лакеи. Не трябва да се ласкаем за властите на тези държави, но тактически, ситуативно те са наши съюзници, тъй като и те като нас, са поставени в редицата на тези, които Пост-Западът се готви да „изтрие с гумичката на историята“.

Днес Китай също се намира в положението на обсадена крепост. Създаването на международен съюз от (обсадени) крепости, защитаващи суверенитета на своите и на други държави срещу ултраглобалистите с техния био-екотехно-фашизъм (BET-фашизъм) е реална задача, една от целите на която е да вдигнете обсадата, като изнесете суверенитет и приведете врага в състояние на отбрана. Последното също изисква игра не само на световното поле, но и конкретно на самото вражеско поле, зад вражеските линии. Там нашият обективен съюзник са тези слоеве, които ултраглобалистите ще хвърлят под ножа. На първо място, това е средната класа на Запада, много от чиито представители освен това все още споделят традиционните ценности.

Въпреки слабостта и конформизма на тази прослойка, въпреки факта, че на значителна част от нея бяха промити мозъците с антируска пропаганда, има смисъл да се работи с нея в рамките на програмата с условното име „Мидлинтерн“. Не е необходимо средният слой на Пост-Запада да става проруски, основното е, че той се съпротивлява на ултраглобалистите, отслабвайки ги, изяждайки времето им.

Нека ви напомня още веднъж, че Шваб нарече съпротивата на населението, излизането от „проекта“ на една от трите най-големи държави в света и липсата на време като трите основни опасности по пътя на ултраглобалистите. преход към нов световен ред (НСР). От своя страна липсата на време ограничава пространството за действие на врага, компресира го.

Както отбелязва великият шахматист Зигберт Тараш, анализирайки стратегията на шахматната игра, използвайки примера на една от партиите на Капабланка – Маршал, „Всяка тясна ситуация вече носи в себе си зародиша на смъртта.“ Именно когнитивната война, успехът в нея, рязко укрепва позициите в надпреварата във времето – ключов фактор в сегашните условия. Воденето на когнитивна война изисква спешни кардинални промени в областта на социалните науки и образованието, но това, повтарям, е отделен въпрос.

В заключение ще отбележа следното. В лицето на хазяите на сегашния Пост-Запад имаме работа със световно зло, което се насочи не само към социалната, но и към биологичната реорганизация на човечеството с избиването на по-голямата част от него, включително и преди всичко руснаците. Сегашната борба с това зло е борба не само за нормално общество, но и за запазването на човека като биологичен вид. Социалният и антропологичен расизъм на британците, мултиплициран с тезата на протестантството (най-юдаизираната версия на християнството) за избраност на расово-собствена основа, получи адекватна формулировка в неонормализма на ултраглобалистите.

Имаме работа с враговете на човечеството. За тези, които все още се съмняват в това, ще цитирам от работата на един от основателите на Римския клуб Александър Кинг. Публикуван е в сборника „Първата глобална революция“ през 1991 г. „Търсейки общ враг, срещу който можем да се обединим“, пише Кинг, „ние стигнахме до извода, че замърсяването, заплахата от глобално затопляне, недостигът на вода, гладът и други подобни, това е всичко. В своята съвкупност и взаимодействие тези явления представляват обща заплаха, срещу която трябва да се борим всички заедно. Но като етикетираме тези опасности като враг, ние попадаме в капана, за който вече предупредихме читателите: а именно, да бъркаме симптомите с причини. Всички тези опасности са причинени от човешката намеса в природните процеси и само чрез промяна на отношението и поведението те могат да бъдат спрени. Тогава истинският враг е самото човечество. “ (подчертано от мен. – A.Ф.).

Но ако ултраглобалистите открито обявяват човечеството за враг, то тогава самото то трябва да ги обяви за свой враг. А с врага – само по законите на войната и правилата за поведение на фронтовата линия. Както каза една от най-великите фигури в съветската история, който не е сляп, вижда. И аз ще добавя от себе си: врагът е на портата, ние не сме го викали, той сам дойде, покланяйки се на дявола. Ето защо към него трябва и да го изпратим.

Превод: ЕС

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на NovinarBG.com, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.novinarbg.com . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!??

Когато видите знака „фалшиви новини“, това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия YouTube канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/c/%D0%9F%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%98%D0%BD%D1%84%D0%BE%D0%A2%D0%92″ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE

Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели

Поглед

Още новини

Back to top button