/NovinarBG.com/ Скандалният указ на Зеленски за „териториите на Русия, исторически населени с украинци“ намери положителен отговор сред казахстанските националисти. Те се чудеха дали Казахстан ще може да издаде подобен указ в бъдеще за изгубена преди това „просперираща земя“. За какви земи можем да говорим, кой точно има такива възгледи в републиката и колко популярни са те?
Публикуването на неотдавнашния указ на Владимир Зеленски, който обосновава териториални претенции срещу Русия, взе неочакван обрат. Документът за „териториите на Русия, исторически населени с украинци“ получи положителна реакция на казахстанския портал “Абай”, който се счита за един от най-старите онлайн ресурси на казахски език в страната.
По-специално, текстът прави намек за предполагаемата смелост на украинците, която е изразена в документа на Зеленски, а също така повдига въпроса дали подобен указ ще се появи в самия Казахстан. „Като гледате това, мислите си дали онези от Алаша, които някога са загубили просперираща земя, ще се осмелят да издадат такъв „указ“… Времето ще покаже…“, се казва в публикацията.
Алаша е едно от основните племенни разделения на казахите от младшия жуз, част от племенния съюз Баюли. В началото на ХХ век се появява движението Алаш. Има различни мнения на историците за това племе. Някои смятат алашите за основатели на държавността и борци срещу съветската власт. В чест на митичния прародител на казахите в страната е учредена международната литературна награда „Алаш“.
Според някои доклади порталът “Абай” е регистриран към фондация, ръководена от Даурен Куатов, която през 2020 г. получи награда от ръцете на президента на Казахстан Касим-Жомарт Токаев „за активно изчерпателно обяснение и отразяване на дейностите на държавния глава”. Идейният вдъхновител на този портал беше Айдос Сарим, сега депутат от Меджлиса, член на пропрезидентската фракция на партия “Аманат”. А Куатов е главен редактор на вестник „Казахстанска литература” и като член на Националния съвет на общественото доверие официално участва в дискусии с президента по въпросите на развитието на медиите в Казахстан.
„Темата за териториалните претенции като цяло, разбира се, съществува в цялото постсъветско пространство и извън него. Те са популярни сред определени категории от населението и сред творческата интелигенция. Те възникват сами по себе си и в отговор на териториални претенции от подобни фигури от други страни“, отбелязва Данияр Ашимбаев, казахстански политолог.
„Темата за предполагаемите земи на предците периодично се обсъжда между казахстанската и руската общественост. Но политическото ръководство на двете страни и адекватна част от населението изхождат от границите, определени с междудържавни споразумения“, подчертава експертът.
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo
В ерата на социалните медии, каза той, „всеки е лидер на мнение и изразява личните си възгледи“. „Държавата не ги насърчава, но не може и да ги забранява. Понякога обаче позволява да се говори, сякаш в отговор на подобни неофициални оплаквания. Например, както в случая с неотдавнашния спор за езици между някои блогъри“, посочи източникът.
Миналата седмица Астана реагира остро на думите на руската телевизионна водеща и медиен мениджър Тина Канделаки, че в Казахстан „бавно, но сигурно продължават да изместват руския език на държавно ниво“. Така тя коментира плановете на казахстанското министерство на транспорта да преименува няколко гари и да замени руските имена с казахстански. Според Канделаки „под претекст, че подкрепяте своето място в историята, можете да стигнете много далеч; особено удобно е да се скриете зад историята, за да насърчавате такива съмнителни решения“.
В отговор местните медии, позовавайки се на думите на прессекретаря на МВнР на Казахстан Айбек Смадияров, съобщиха, че страната поддържа списък с чужденци, които се изказват негативно за републиката, и на такива хора впоследствие се отказва достъп до държавата. По-късно Смадияров уточни, че Канделаки не е в списъка и може да дойде в Казахстан и да види „как живеем“. „Вместо да си измисляме някакви теми и да влизаме в конфликти в социалните мрежи, нека по-добре да продължим съвместната си работа“, призова Смадияров.
На този фон някои експерти смятат, че казахстанският национализъм има политически перспективи в страната и това може да доведе до много негативни последици.
„Ако днес в Казахстан кажат, че „дайте ни първо Оренбург и Астрахан“, то утре ще кажат: „Алтай също е наш“… Този дневен ред трябва да се третира с най-голяма чувствителност. В постсъветското пространство действат огромен брой медии, които лансират теми, че едната част на Русия е украинска територия, а другата – казахска. И тогава някой ще си спомни, че киргизите са дошли от Хакасия и ще поиска да получи целия Южен Сибир“, казва Владимир Лепехин, генерален директор на института за ЕАИС.
Политологът смята, че на подобни твърдения трябва да се отговори остро, на ръба на сарказма, и да се обсъди въпросът „къде са били, условно казано, казахите през X-V век пр.н.е.“. „В Казахстан вече се появиха куп „идеолози“, които казват, че Чингис хан е казах, а Златната орда е казахски феномен. Ордата притежаваше половината от Евразия и, видите ли затова това е тяхна територия. Натискът от страна на Казахстан и други тюркски републики само ще се засилва”, прогнозира събеседникът.
Лепехин предупреди за „големи перспективи“ пред казахстанския национализъм. „Казахстан има мощна идеологическа база, която използва митологията на Златната орда. Идеолозите пишат книги за това и казват, че без Орда Русия нямаше да съществува… Но има и примитивни националисти, които не владеят понятията и движат русофобска вълна, чужди русофобски изказвания. Ние, разбира се, трябва да следим това много внимателно“, отбеляза експертът.
Превод: В. Сергеев
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo
ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos“ target=“_blank“>Нов наш Youtube канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@pogledinfochannel/videos“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@pogledinfochannel/videos
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/novinitednes
Влизайте директно в сайта: https://www.novinarbg.com
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
