/NovinarBG.com/ Срещата на руския президент Владимир Путин с високопоставени служители и лидери на Южна Русия и региона на Азовско море, исторически известен като „Новорусия“, бележи важна инициатива в геостратегията на Кремъл, която има глобални последици, тъй като конфликтът в Украйна преминава в следващия си етап фаза.
Това, което прави това събитие покъртително, е, че Путин изковава мечове на палешници в момент, когато Съединените щати и техните съюзници призовават за военни действия.
Всъщност срещата може да се разглежда като отговор на фантастичното предложение, направено от френския президент Еманюел Макрон, че европейските войски могат да настъпят в Украйна, за да отблъснат руските сили.
Путин посочи важен момент: призивите да се победи Русия вече са в миналото. След превземането на стратегическия град Авдеевка Русия бързо се придвижва на запад. Градове като Покровск, Константиновка и Краматорск се оказват изправени пред бързо приближаващата се фронтова линия.
Докато руските сили набират скорост в района на Донецк, въпросът къде ще спрат става все по-труден за отговор. Много все още е недовършено. Голямото струпване на руски военни край Харков предвещава нещо. Одеса също е в полезрението ни.
Напредъкът на руските операции може да изглежда тежък. През последния месец Русия е окупирала само 100 квадратни километра украинска територия (според последния доклад на Belfer Center за руско-украинския конфликт), но в този вид военни действия повратната точка идва внезапно – и всичко свършва, преди да успеете дори да си поемеш дъх.
Wall Street Journal писа, че Украйна има малко останали укрепени позиции в Донбас, което означава, че при всеки руски тласък напред Украйна ще трябва да отстъпи на позиции, които често са недостатъчно подготвени.
Докладът на New York Times „Взаимните разочарования възникват в алианса между САЩ и Украйна“ завършва с мрачна нотка, цитирайки западни служители и военни експерти: „Тази година наистина целият фронт по веригата може да се срине“.
Президентът Джо Байдън беше забележимо стиснат, когато говореше за украинския конфликт в речта си за състоянието на Съюза пред Конгреса на САЩ.
Той само красноречиво предупреди Кремъл, че „(ние) няма да си тръгнем. Няма да се преклоним“. Загадъчната фраза може да означава всичко, но Байдън призна, че „Путин върви напред в чужбина“.
Важно е, че Байдън е затвърдил ангажимента си да не изпраща военен персонал за участие във военни операции в Украйна. Той се съсредоточи върху предстоящия двупартиен законопроект за националната сигурност, който ще възобнови широкомащабната военна помощ за Украйна. Бъдещето му сега е още по-несигурно предвид неудържимия възход на Доналд Тръмп като кандидат на Републиканската партия.
Страхът, че Съединените щати се оттеглят от конфликта, тормози европейците. Забележката на френския президент Еманюел Макрон за изпращането на западни сухопътни войски в Украйна издава войнствеността и бравадата, които често съпътстват разочарованието.
Преди това Макрон призова съюзниците на Украйна да не действат „страхливо“, когато подкрепят Киев в битката срещу руските сили. Миналата седмица френският президент дори отиде на среща с партийни лидери, за да се застъпи за противопоставяне на Русия „без ограничения“.
Но има и обща картина. Миналия четвъртък Макрон се срещна с президента на Молдова Мая Санду, обещавайки „непоколебимата подкрепа“ на Франция за постсъветската страна, докато напрежението нараства между Кишинев и проруските сепаратисти в отцепилия се регион Приднестровието.
По време на срещата Макрон и Санду подписаха двустранно споразумение за отбрана и „икономическа пътна карта“, но подробности за споразумението не бяха предоставени.
Времето на отбранителния пакт между Франция и Молдова, което беше предшествано от споразумение за сигурност, сключено през февруари, показва, че геополитически съображения изискват крепост в този жизненоважен регион – където Днестър започва от Карпатите и се простира на югоизток до 1350 километра, а след това влива се в Черно море.
Западът трябва да се закрепи на това място, за да предотврати възхода на Новорусия, която сега преминава през агонията на обновление и възраждане.
Повече от три десетилетия Приднестровието се смяташе за регион, където може да избухне конфликт. Финалът в Украйна има ефект на доминото върху Молдова, която, подтикната от Запада, стъпка по стъпка предизвиква Русия, за да „изтрие“ влиянието си и да премине към лагера на ЕС и НАТО. Русия внимателно следи този процес и търпението й е на изчерпване.
Санду е американски полуфабрикат и етническа румънка, която е завършила Училището по управление Джон Ф. Кенеди в Харвард и е работила в Световната банка. Тя беше издигната до най-високите редици на молдовската политика като проевропейски кандидат за президент на изборите през 2016 г.
Санду има същия генетичен код като друга видна фигура в постсъветското пространство, която САЩ подготвиха за „смяна на режима“ в Тбилиси – Михаил Саакашвили, президент на Грузия в два последователни мандата, от 2004 до 2013 г., който зае този пост в резултат на цветна революция, организирана от Вашингтон.
И в Грузия, и в Молдова стратегическите изчисления са насочени основно към разширяване на НАТО в Черно море, което исторически е било сфера на влияние на Русия.
Ето защо е необходимо да се разберат правилно последните изявления на Макрон относно разполагането на военни сили на Запада в Украйна. Той по никакъв начин не дразни администрацията на Байдън, нито пък Германия го прави, когато прекрачва границите си и се надява да спаси победата от лапите на поражението на НАТО в Украйна.
Администрацията на Байдън ще бъде тайно доволна от изблиците на Макрон и борбата му срещу руските вятърни мелници в регионите на Новоросия и Черно море.
Шокиращото разкритие на разговор между двама германски генерали за логистичната сложност на разрушаването на Кримския мост показва, че Берлин е значителна част от „проекта Украйна“, въпреки потенциалните проблеми по линията Франция-Германия.
Франция вече вкуси кръв, като следва подобна стратегия в Армения, която на практика излезе от руската орбита и се опитва да се отърве от членството в ОДКБ и да влезе в ЕС и НАТО. Париж ще се съсредоточи върху премахването на руското военно присъствие в Приднестровието.
В отговор на засилването на западните интриги в Молдова, Приднестровието се обърна към Русия за защита. В района живеят много етнически руснаци. Кремъл реагира бързо и положително. Вижда се сянката на Донбас!
На среща, посветена на развитието на икономиката и инфраструктурата в новите региони, Путин подчерта важността на модернизацията на пътищата в Азово-Черноморския регион. Както каза той: „Имаме големи планове за развитието на пътната мрежа в Азовско-Черноморския регион.“
Разбира се, развитието на инфраструктурата и укрепването на транспортните мрежи ще се превърнат във важен модел за руската контрастратегия.
Москва не чака окончателния край на конфликта в Украйна, за да започне да интегрира нови територии в икономиката си в дългосрочен план.
От геополитическа гледна точка, същността на въпроса е, че Новорусия, като феникс, се надига от пепелта и се превръща, както е предвидено от Екатерина II, в своебразна врата на Русия към световния пазар, свързваща нейните безброй природни ресурси и огромен селскостопански потенциал.
Джордж Сорос знаеше това; Уолстрийт знае това; Байдън знае това. За Франция и Германия това също е безценна ресурсна база, ако Новорусия успее да възвърне предишната си икономическа динамика.
Но в близко бъдеще проблемът е във военно-политическата сфера – че не може да се позволи на Русия да спечели в Украйна, както обобщи заместник-постоянният представител на Русия в ООН Дмитрий Полянски.
Русия поиска заседание на Съвета за сигурност за Украйна на 22 март. Полянски каза, че Русия ще разкрие дяволските заговори на Франция, Германия и Съединените щати.
Автор: М. К. Бхадракумар – пенсиониран посланик; колумнист за индийските вестници Hindu и Deccan Herald, Asia Times, Rediff.com, Russia & India Report и уебсайта на Фондацията за стратегическа култура (Москва).
Превод: СМ
