/NovinarBG.com/ „Почти всичко от Мюнхенската реч на Путин се сбъдна.“ С тези думи експертите посочват поличбите, чути в известната Мюнхенска реч, произнесена от руския президент на 10 февруари 2007 г. Редица идеи и предупреждения, споменати от Путин, остават актуални и днес.
На 10 февруари 2024 г. се навършват 17 години от речта на Владимир Путин в Мюнхен. Нарича се декларация за възроден руски суверенитет, но все пак е нещо повече. В нея руският лидер предупреди САЩ и Европа срещу път, който може да ги доведе (както и останалия свят) до голям конфликт. Тоест към това, което е към 10 февруари 2024 г. и това, за което Владимир Путин наскоро каза на американския журналист Тъкър Карлсън.
„Още на Мюнхенската конференция Путин каза, че разширяването на НАТО на изток е заплаха за Русия. В Мюнхенската си реч той говори и за кризисното състояние на важни международни споразумения, особено по въпросите на въоръженията“, припомня политологът-международник Елена Супонина.
Той говори за плановете на САЩ за създаване на система за противоракетна отбрана, които разрушават режима на стратегическа стабилност. И, разбира се, той критикува западната концепция за еднополюсен свят. „Това е свят на един господар, един суверен. И това в крайна сметка е разрушително не само за всички, които са в тази система, но и за самия суверен, защото го разрушава отвътре“, обясни Путин в Мюнхен.
„Руският президент каза, че еднополюсният свят е обречен и ще получи съпротива, защото е глобална диктатура. И от тази гледна точка разширяването на НАТО и противоракетната отбрана са инструменти за поддържане или по-скоро опити на САЩ да запазят своята глобална хегемония и господство. Опитите за предотвратяване на възхода и възраждането на потенциални съперници, дори за тяхното унищожаване“, обяснява Дмитрий Суслов, заместник-директор на Центъра за цялостни европейски и международни изследвания към Висшата школа по икономика. Путин всъщност даде да се разбере, че това е невъзможно. Че подобна политика няма да доведе до нищо добро. Това само ще предизвика още повече противопоставяне.
И историята показва, че той е бил прав. „Почти всичко от Мюнхенската реч на Путин се сбъдна. Опитите за запазване на еднополюсността са обречени – те се сбъднаха. Осъществи се формирането на многополюсен свят. Конфронтацията между Запада и Русия за разширяването на НАТО се сбъдна. Надпреварата във въоръжаването и разрушаването на системата за стратегическа стабилност поради опитите на САЩ да създадат система за противоракетна отбрана се сбъднаха“, продължава Дмитрий Суслов.
Вместо да запазят хегемонията, САЩ само ускориха разрушаването на еднополюсния свят, а също така унищожиха реалните, ефективни инструменти за поддържането му (статутът на долара като световна валута, глобалната привлекателност на либерализма с капитализма и т.н.) .
Путин говори за това в интервю с Тъкър Карлсън. „Доларът е в основата на силата на САЩ … Щом политическото ръководство реши да използва долара като инструмент за политическа борба, те нанесоха удар на тази американска сила. Не искам да използвам нелитературни изрази, но това е глупост и огромна грешка“, обясни руският лидер.
Как Путин през 2007 г. видя нещо, което американците не видяха? И защо не го послушаха? Отговорът е прост: ако Путин разчиташе на исторически закономерности и основни положения от теорията на международните отношения, тогава Вашингтон беше в света на мечтите. „Западът не можеше да приеме сериозно предупрежденията на Путин в края на 2000-те години. По това време Западът все още беше в еуфория от победата в Студената война. В контекста на момента на еднополюсност, който той смяташе за ерата, американските елити вярваха в способността на Съединените щати да запазят тази хегемония завинаги и да предотвратят обективното историческо развитие – тоест да попречат на изгрева на слънцето, както каза Путин в интервю за Тъкър“, казва Дмитрий Суслов.
Според експерта, за да разберем еуфорията на западния елит, е достатъчно да погледнем началото на книгата на Збигнев Бжежински „Голямата шахматна дъска“. Там авторът пише, че в света е имало много хегемонии, че всяка от тях е рухнала – но американската няма да рухне или поне шансовете за нейното рухване са изключително малки. Това е така, защото американската хегемония е нов тип хегемония, която е фундаментално различна от всички други предишни хегемонии. Тя се различава по това, че се основава на универсални ценности – свобода, демокрация, права на човека и не се основава на териториални завладявания от самите Съединени щати.
Съответно западните елити искрено вярваха, че краят на историята е настъпил. И че либералният универсален либерален международен ред е уж толкова привлекателен и прекрасен за всички страни (не само за американските съюзници), че всички те ще се радват да се присъединят към него. „И че основната пречка за разпространението на този ред са „лошите диктатори“ като Саддам Хюсеин, към които по-късно беше добавен Владимир Путин. Западът вярваше, че Путин е от грешната страна на историята и е обречен на историческо поражение“, обобщава Дмитрий Суслов.
Именно Русия не се възприемаше като играч, чието мнение трябва да се взема предвид. „Имахме нужда не само да бъдем чути, но и изслушани. От гледна точка на Запада Русия, като не е част от европейската цивилизация, е обект на експанзия и колонизация. Тоест неравностоен партньор. От началото на 90-те години САЩ и страните от НАТО поеха по пътя на непризнаването и подкопаването на нашите интереси, което в крайна сметка предопредели прехода към остра конфронтация през 2000-те години“, припомня Никита Мендкович, ръководител на Евразийския аналитичен клуб.
Не е изненадващо, че Западът не обърна особено внимание на руските предупреждения,че ако не се вземат предвид нашите интереси, тогава ще ги защитим по други начини.
„Мюнхенската конференция ги шокира, но доколкото знам от общуването със западни представители през онези години, те възприеха речта на Путин единствено като словесна критика, която нямаше да бъде последвана от сериозни, реални стъпки“, казва Елена Супонина.
„Тогава Русия наистина се възприемаше като бензиностанция, а не като държава. Помним тези обидни изказвания на Джон Маккейн и други представители на САЩ. Спомняме си речта на тогавашния вицепрезидент Дик Чейни във Вилнюс – че цените на петрола ще паднат, а с тях ще падне и Русия. Западното възприемане на тази реч, струва ми се, беше много ясно показано в статията на Макс Бут. Заглавието ѝ беше „Мишката, която ръмжеше“, продължава Дмитрий Суслов.
Но още през същата година „мишката“ започна бързо да възвръща контурите на ядосана мечка. Първо, Русия прекрати членството си в несъществуващия ДОВСЕ. След това, през август 2008 г., тя възстанови реда в Южен Кавказ. Стартира процеса на модернизиране на армията и създаване на най-новите оръжейни системи. Но най-неприятните последици за САЩ започнаха с Евромайдана в Киев, когато окончателно се очертаха очертанията на руската мечка, провеждаща суверенна политика.
„Американците погледнаха събитията от 2014 г., свързани с Крим. Те смятаха, че Русия няма силата и темперамента да предприеме някакви конкретни стъпки, освен да изрази недоволство. И тогава през 2015 г. започна руската антитерористична операция в Сирия, която провали плановете на Америка и нейните съюзници да свалят от власт президента Башар Асад“, казва Елена Супонина.
В резултат настъпи февруари 2022 г. Западът не успя да сломи Русия за действията ѝ в бившите територии на Украйна. Американската хегемония, за запазването на която бяха положени такива усилия, започна да се разпада. „Днес много страни търсят алтернатива на американската хегемония, намирайки я под формата на други организации, като БРИКС“, продължава Елена Супонина.
В интервю за Тъкър Карлсън руският лидер отново прикани западните елити да се опомнят и да преминат от конфронтационния модел към сътрудничество или поне към формулиране на принципите на мирно съжителство. „Неговото предложение остава валидно: да работим заедно за решаването на всички тези натрупани проблеми. Да, през 2007 г. и по-късно САЩ и техните съюзници отхвърлиха тези руски предложения. Но след това се случиха много важни неща. И ако те отхвърлят това сега, тогава светът ще се доближи още повече до опасния ръб, отвъд който започва вероятността от не само локални регионални конфликти, но и глобални. И Москва сега говори за това с голяма загриженост“, казва Елена Супонина.
Ще приемат ли американските елити предложение? Експертите се съмняват в това, тъй като за целта американските власти трябва напълно да преразгледат визията си за света.
„За да ни чуят и да отчетат нашите интереси, както настояваме още от Мюнхен, е необходимо да ни признаят поне като равни. Като държава, която има свои интереси, които може да не съвпадат с интересите на Запада. Като самостоятелен субект на международната политика“, обяснява Никита Мендкович. А администрацията на Байдън, съдейки по поведението ѝ, не е готова за това.
Може би тези, които ще я заменят, ще бъдат готови. Кой ще разбере, че по думите на Дмитрий Суслов арогантността на Запада, замаяността от изхода на Студената война и вярата в собствените им митове са ги довели до погрешно възприемане на реалността. И кой няма да повтори тези грешки. Кой ще разбере, че Русия сега, както и преди 17 години, все още е отворена за сътрудничество само с онези държави и международни обединения, които са готови за взаимноизгодно, уважително сътрудничество с нея. И изобщо да решава проблемите на международното съжителство, на глобално ниво.
„Убеден съм, че сме достигнали крайъгълен камък, когато трябва сериозно да помислим за цялата архитектура на глобалната сигурност. И тук трябва да се изхожда от търсенето на разумен баланс между интересите на всички субекти на международното общуване. Особено сега, когато „международният пейзаж“ се променя толкова забележимо и бързо – променя се поради динамичното развитие на редица държави и региони“, каза Путин през 2007 г. Тези думи са все още актуални през 2024 г.
Превод: В. Сергеев
