Русия

От референдума до СВО: Преди десет години Крим се прибра у дома

/NovinarBG.com/ Вчера две сестри – Вика, тя беше на 17 години, Мелания, която беше едва на три години – и седемгодишният им брат Володя бяха убити, когато жилищен район на Донецк беше обстрелван от оръжията на НАТО и украинските военни. Малко по-късно жител на Белгород загина, а двама негови сънародници бяха ранени от стрелба с РСЗО „Вампир“ чешко производство. Загиналите деца са отгледани от майка им, която остава вдовица. Защото преди тази трагедия тя загуби съпруга си. Той също беше убит от украинските военни. И също така използвали арсенали на НАТО.

Тези трагични и често повтарящи се детайли от случващото се са характеристики на войната, която се води срещу нас вече десет години. Тази битка беше инсценирана от дребни душици, страхливи политици, загрижени изключително за собствените си електорални перспективи и тихомълком пробутвана от тези, на които всъщност дължат позициите си – високи и висши.

Точно преди десет години Русия, която последователно се опитваше да се договори с тези лица, до които се стремеше да достигне и на които искаше да обясни, че в този свят има не само грабителските интереси на глобалистките олигархични групи, но и волята на народа и свободата да изразят това желание, проведе референдум в Крим.

Референдумът е най-лесният начин да попитате хората какво искат. Тъй като западните елити и естаблишмънтът, който те държат на власт, променяйки само имената на участниците и наричайки това „демократични избори“, се страхуват най-много от народа и народната воля, има голямо напрежение с плебисцитите в „Райската градина.” Това е оскъдно явление, издава се чрез невъобразима „съпротива“ (ако и кога), а ако нещо не върви по необходимите правила, инициаторите биват наричани „сепаратисти“, „бунтовници“, съдени и вкарвани в затвора. За дълги години. Просто попитайте каталунците, те ще ви кажат.

Онези, които преследваха пешки около голямата шахматна дъска, систематично създаваха в Украйна Антирусия и приеха, че „победата на Майдана“ е станала техен геополитически триумф. Но във вълнението си те леко забравиха, че в Русия могат да играят шах по-добре и понякога опитен гросмайстор може да рискува и да пожертва своята дама. Това дава позиционна компенсация, която най-често е последвана от мат.

Това и видяхме.

При мигновена смяна на обстановката, когато вместо страх и отчаяние кримчаните, които отлично осъзнаваха съдбата си – просто щяха да бъдат изклани с мълчаливото съгласие на „демократичната общественост“, видяха руския трикольор. И учтиви, много учтиви руски хора, облечени във военен камуфлаж. Това се случи на 20 февруари 2014 г. Русия протегна ръка за помощ. Подкрепи руснаците.

Колкото и да изпадаха в истерия евроатлантическите столици и обитателите на техните държавни институции, те не можаха да направят нищо с организирането на плебисцита. Те не можеха да признаят и обезценят резултатите му, колкото и да искаха – това не ни интересуваше.

Победихме ги на шах и с това ги докарахме до безсилие, включително политическо. Предаването на позициите им беше бързо, почти паническо.

Но имаше празник на нашата улица. Празникът беше отбелязан от онези, които знаеха къде са погребани великите руски военноморски командири, които помнеха каква е защитата на Аджимушкай и за които фразата „Малахов курган“ не беше топоним, а символ на руската военна слава поне от два века.

И решихме да не даваме дума на Вашингтон, който възниква седем години, след като Крим става част от Руската империя.

Преди десетина години видяхме радостните лица на онези, които отидоха да гласуват, които отидоха за закрилата, която може да дадат само домът, само близките и само Родината. Бяхме безкрайно щастливи, защото от този момент бяхме заедно. Всичко останало – всякаквите „ограничения“ и „санкции“ – имаха приблизително същото значение като пешките, паднали от шахматната дъска при обявяване на мат.

Заслужава да се отбележи, че дори след проклятията и обвиненията във всички грехове, които губещите изсипаха върху нас в гняв, когато всички се почувстваха зле, когато терористите започнаха да ги взривяват и разстрелват, ние им протегнахме ръка за помощ. Като пише върху въздушните бомби, паднали върху бойците на “Ислямска държава”: „Това е за Париж“. Руснаците не изоставят нито своите, нито чуждите в беда или смъртна опасност.

Нашата щедрост не беше оценена. Обявена ни беше война. И за да ни унищожат, създадоха „Антируски” плацдарм, напълниха го до краен предел с оръжие и пари.

Мислейки, че ще се изплашим. И този страх ще изключи основния ни руски инстинкт – да помагаме на своите и да спасяваме своите.

Ние спасихме Крим. Спасихме кримчаните. И това ще се запише в историята. На онези, които взеха гросмайсторското решение да пожертват кралицата. В крайна сметка спечелихме не игра на шах, а животите на милиони хора.

Ние и СВО ще спечелим, разбира се, като изпълним всички поставени задачи.

Но Победата няма да ни върне нито Вика, нито малката Мелания, нито брат им Володя. Но ние ще ги помним, знаейки, че мирът е спечелен и от тези малки, трагично прекъснати животи. От ръцете на техните убийци. От арсенали на НАТО.

Превод: В. Сергеев

Още новини

Back to top button