/NovinarBG.com/ По повод 30-ата годишнина от трагичните събития от 1993 г. по телевизията [става въпрос за разпускането на парламента от Елцин през 1993 година и сблъсъците между армията и противниците на президента, бел.ред.] излизат много материали. Всеки се опитва по някакъв начин да разбере какво се е случило тогава.
Между другото си спомням филма на Найла Аскер-заде за 1993 г., показан по Канал 2, който като цяло беше проелцински по съдържание, макар и с претенция за обективност. Възрастните съучастници на Елцин с честни очи твърдяха, че тогава са били прави, защото всички извършени кръвопролития и нарушения на закона са имали хуманна цел – „да се предотврати гражданска война“.
Разбирайки такава противоречива тема като 1993 г., ние няма да обсъждаме методите, използвани тогава (клането в Останкино и разстрела на Дома на Съветите от танкове), нито броя на жертвите (150 според официални данни и 10 пъти повече според разкази на очевидци), нито добре известните последици за страната от победата на Елцин.
За нас, като принципни противници на революционните вълнения, е важно коя страна беше бунтовна в тези събития и коя застана на страната на закона. Защото от това следва кой наистина „едва не доведе страната до ръба на гражданска война“.
От юридическа гледна точка…
Обикновено (и филмът Аскер-заде не е изключение) всичко се представя по най-опростената схема: всичко е за борбата за власт между „реформатора“ Елцин и противниците на либералния реформизъм Руцкой и Хасбулатов.
В резултат на това последните се опитали да свалят държавния глава, но той ги победил с военни средства и напълно прекроил системата на политическа власт в „президентска република“. Но си струва да се анализира ситуацията от гледна точка на действащата по това време конституция и картината се оказва съвсем различна.
Дали Елцин беше „държавният глава, срещу когото се бунтуваха бунтовниците“? Оказва се, че не. Член 104 гласи: „Върховният орган на държавната власт на Руската федерация е Конгресът на народните депутати на Руската федерация“.
А член 107: „Върховният съвет на Руската федерация е орган на Конгреса на народните депутати на Руската федерация, постоянен законодателен, административен и контролен орган на държавната власт…“
Тоест най-висшата власт в страната е Конгресът, а при негово отсъствие – Върховният съвет. Е, тогава кой е президентът? Член 121: „Президентът на Руската федерация е най-висшият служител на Руската федерация и ръководител на изпълнителната власт в Руската федерация.“
Тоест президентът по това време е „най-важното длъжностно лице“, задължено да изпълнява волята на „върховния орган на държавната власт“. Освен това, съгласно член 104, приемането на нова конституция или въвеждането на каквито и да било промени и допълнения към сегашната е „от изключителната юрисдикция на Конгреса на народните депутати“. Само Конгреса и никой друг!
Продължаваме. На 21 септември 1993 г. Елцин в телевизионно обръщение към народа обявява подписването на Указ № 1400, с който се нарежда прекратяването на дейността на Върховния съвет и Конгреса на народните депутати и назначаването на избори за 11 декември – 12 към нов държавен орган, който той току-що създава – Федералното събрание. Буквално във всяка дума има беззаконие.
Първо, Елцин свиква избори за законодателен орган, който не е в действащата Конституция (!), като по този начин всъщност променя Конституцията, което той няма право да прави. И второ, разпръсква властта, която е по-висша от неговата собствена (!).
Тъй като съгласно член 121, параграф 8 „в случай на противоречие между акт на президента на Конституцията и закона на Руската федерация се прилага нормата на Конституцията…“, Указ № 1400 е бил първоначално противоконституционен и незаконен.
И сега – най-важното: съгласно член 121, параграф 6 от Конституцията: „Правомощията на президента на Руската федерация не могат да се използват за … разпускане или спиране на дейността на законно избрани органи на държавна власт, в противен случай те се прекратяват незабавно.“
Тоест от момента на публикуване на указа Елцин вече не е президент, а просто „гражданинът Б. Н. Елцин“. Затова в нощта на 21 срещу 22 септември Конституционният съд се събра и постанови, че поради нарушения на Конституцията в Указ № 1400 има основания за отстраняване на президента от длъжност (за което Елцин впоследствие разпръсна Конституционния съд) .
И едва тогава (!) Върховният съвет обяви прекратяването на президентските пълномощия на Елцин „във връзка с грубо нарушение на Конституцията“, считайки тази стъпка за държавен преврат и временното прехвърляне на пълномощията на вицепрезидента Руцкой в съответствие с с член 121, параграф 11.
Тоест опити за „завземане на властта” и „опит за комунистическо-фашистки преврат” от страна на депутатите не е имало – те са действали стриктно по закона. За разлика от „гражданина Елцин“, който организира класически антиконституционен въоръжен бунт с цел завземане и узурпиране на властта. В което, за съжаление, успя.
Въоръжени само с малък брой „милиционерски“ АКСУ, защитниците на Конституцията бяха победени. Парламентът – разстрелян от танкови оръдия с високо експлозивни снаряди, всяко от които разби помещението, което удари, и две съседни. В същото време там очевидно е имало толкова много кръв и разкъсани човешки тела, че на поканени турски строители е поверено да ги разчистят от сградата и да я ремонтират, а след работа те веднага са заминали за родината си (защото собствените ни строители можели да кажат твърде много).
Тук не можем да не кажем добра дума за „Алфа“, които, след като получиха заповедта да „убият всички“ в Дома на Съветите, не я изпълниха и по този начин спасиха мнозина.
Защо защитниците на Конституцията загубиха (освен очевидната непригодност на лидерите Руцкой и Хасбулатов)? Бяха извършени две абсолютно брилянтни провокации. Първата беше в Останкино, където невъоръжена хилядна тълпа дойде заедно с 25 въоръжени бойци на Макашов, за да поискат достъп до ефира и бяха застреляни с картечници.
И причината за това беше изстрел от гранатомет, извършен от „неизвестно лице“, но изключително необходима като причина за откриване на огън от страната на Елцин.
Второто беше, когато идиотите, обработени надлежно от някого, бяха посъветвани да премахнат държавния флаг от Дома на съветите и да го заменят с червен, което веднага превърна защитниците на Конституцията в „революционери“.
И, разбира се, „неизвестните снайперисти“, които стреляха от двете страни (включително от покрива на американското посолство), изиграха роля. Интересното е (както показа последваща официална проверка), че тогава никой не е бил убит от оръжията на защитниците на парламента.
Беззаконието ражда беззаконие
Тук няма как да не си припомним беззаконието, което се случи по-късно, когато победителят Елцин се превърна в абсолютен диктатор за няколко месеца, концентрирайки в ръцете си цялата изпълнителна, законодателна и съдебна власт. След което на референдум беше приета предварително написана нова Конституция.
Но дори и тук се появи интересна история. Според чл. 35 от все още действащия закон за референдума решението се счита за прието, ако за него гласуват 50%+1 от всички регистрирани избиратели в страната. Така в референдума тогава са участвали едва 54,8% от гласоподавателите, от които малко повече от половината – 58,43% – са били „за“.
Така едва около 32% от гражданите са гласували за новата Конституция – много по-малко от половината от регистрираните. Но суверенът Елцин каза, че това не е референдум, а просто гласуване, за което са достатъчни 50% + 1 глас не от общия брой избиратели, а от участвалите в гласуването.
Интересното е, че през май 1994 г. бяха публикувани заключенията на експертна група към президентската администрация под ръководството на А. А. Собянин, в която се посочва, че всъщност в референдума не са участвали дори 54,8% от гласоподавателите, а само 46% от списъка за заплати , което означава, че Конституцията е нелегитимна.
Групата, разбира се, беше спешно разпръсната и месец по-късно, по заповед на Елцин, Централната избирателна комисия унищожи всички бюлетини.
И в същия ден се проведоха избори за все още несъществуващото Федерално събрание, в което въз основа на Указ № 1661 от 19 октомври 1993 г. всички партии и организации, чиито членове участваха в сблъсъци на страната на Върховният съвет беше премахнат. Комунистическата партия на Руската федерация обаче беше допусната по-късно – две седмици преди изборите!
Резултатът на организаторите от този щанд обаче беше шокиращ. В нощта на 11 срещу 12 декември цялата тълпа от либералното правителство се събра (на живо!) на препълнени маси, за да отпразнува своя триумф, наричайки го „началото на нова политическа година“.
И изведнъж… се оказа, че първото място по резултатите е заето от ЛДПР, второто от Комунистическата партия на Руската федерация, а либералният „Избор на Русия“ е едва трети с жалките 15%!
Шокиран от този резултат, писателят Юрий Карякин не издържа и заяви в микрофона: „Русия, ти си полудяла!“ Така „дълбоките хора” реагираха на разстрела на демокрацията, извършен в Москва.
Какво от това?
Какъв е изводът? Казаното означава ли, че сегашната “32-процентова” Конституция не трябва да се прилага? В никакъв случай! Защото единственото нещо, което е по-лошо от най-лошия закон, е беззаконието, както показаха събитията от 1993 г. Така че нека все пак да спазваме Конституцията, а ако я променим, тогава да е според закона. Не като Елцин.
И още нещо. Когато нашите либерали, които през 1993 г. поискаха да се „смаже влечугото“, а сега боготворят Елцин и проклинат Путин, който не отмени конституцията със своя указ и не разстреля защитниците й, ние лично имаме резонен въпрос: защо, за Бога, беше построен с пари на данъкоплатците в памет на бунтовника и узурпатор “Елцин център”, и още не е затворен?!
Превод: СМ
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/novinitednes
Влизайте директно в сайта https://www.novinarbg.com .
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
