/NovinarBG.com/ Индия няма желание да ангажира трети страни за посредничество в нейните двустранни спорове и вярва, че е в състояние сама да разрешава проблемите си с други страни. Въпреки това тя оценява подкрепата на своите партньори в преговорите по неформални канали, на международни форуми и в улесняването на срещите между страните.
За това пише изследователят от Факултета по световна икономика и международни отношения на Националния изследователски университет Висше училище по икономика Ниведита Капур в статия за Международния дискусионен клуб „Валдай“.
През 2021 г. посланикът на ОАЕ в Съединените щати Юсеф ал Отайба обяви , че Обединените арабски емирства участват в уреждането на спора между Индия и Пакистан, които обявиха прекратяване на огъня по границата по-рано през годината. Въпреки че това съобщение беше изненада за мнозина, то има дълга история на посредничеството и преговорите по неофициални канали между двете конфликтни държави в Южна Азия .
Тази история обаче е пълна с многобройни неуспехи, когато освен краткотрайна стабилизация не може да се постигне нищо. Поради това в продължение на много години Индия предпочита да разрешава всякакви спорове на двустранна основа. Сега няма причина да се смята, че Индия е променила значително своята фундаментална позиция, която се е развила, като се вземе предвид индийския исторически опит и нарастващите й възможности в глобалната система.
Еволюцията на позицията на Индия относно международното посредничество при двустранни спорове
Преди Споразумението от Симла от 1972 г., когато Индия и Пакистан обявиха, че ще уредят споровете си чрез двустранни преговори, имаше няколко случая, в които между двете страни се проведе международно посредничество за Кашмир. Те включват усилията както на ООН (1948 г.), така и на Съветския съюз (Споразумението от Ташкент от 1966 г.).
САЩ и Обединеното кралство се намесиха след китайско-индийската война от 1962 г., тласкайки Индия и Пакистан към преговори. Нито едно от тези усилия обаче не доведе до цялостно уреждане на спора, въпреки че в някои случаи те помогнаха за намаляване на граничното напрежение. Изключение беше Договорът за водите на Инд от 1960 г. между Индия и Пакистан, който беше договорен с усилията на Световната банка.
Тъй като Индия постепенно засили позицията си и оцени резултатите от опита от медиацията като незадоволителни, тя реши да се съсредоточи върху разрешаването на споровете при двустранни контакти. Що се отнася до Пакистан, това беше залегнало в Споразумението от Симла от 1972 г., подписано от двете страни и препотвърдено в Декларацията от Лахор от 1999г.
Позицията на Индия остава непроменена и през 1993 г. Ню Делхи отхвърля предложението на американския президент Бил Клинтън да посредничи в спора с Пакистан. През 2019 г. президентът на САЩ Доналд Тръмп отново повдигна въпроса за посредничеството на Кашмир, но индийското правителство отказа.
През същата година, когато пакистанският външен министър Шах Мехмуд Куреши повдигна въпроса за посредничеството на Москва между страните, индийското правителство трябваше да се намеси, за да изясни позицията си. Тогавашният индийски посланик в Русия Венкатеш Варма заяви : „Русия разбира и напълно подкрепя позицията на Ню Делхи, че споровете между Индия и Пакистан трябва да се разрешават на двустранна основа въз основа на споразуменията от Симла.“
Тази позиция беше потвърдена и в Съвета за сигурност на ООН, където Индия категорично се противопоставя на обсъждането на проблема с Кашмир на международни форуми. Нейната позиция беше подкрепена от всички постоянни членове с изключение на Китай. Въпреки че това не означава, че големите сили напълно са се отказали от обичайната практика да тласкат страните към преговори чрез задкулисни дипломатически канали, индийската гледна точка се уважава от партньорите.
Това важи и за продължаващия спор между Индия и Китай. Те водят двустранни преговори и все още не желаят да поканят трета страна за решаване на проблемите им. Затова през 2020 г., когато Тръмп предложи да посредничи между Индия и Китай, инициативата му беше отхвърлена от Ню Делхи.
Китай също даде ясна позиция, като подчерта, че двете страни вече са установили механизми за разрешаване на проблемите си и не желаят посредничество. Администрацията на Байдън от своя страна даде да се разбере, че САЩ подкрепят разрешаването на граничния спор между Индия и Китай „чрез преки преговори между двете страни“.
Москва също се отнася с разбиране към позицията на Индия. Руският посланик в Индия Денис Алипов отбеляза през 2022 г. , че „Русия няма планове да посредничи между Индия и Китай“, освен ако и двете страни изрично не призоват за такава намеса. Както отбеляза посланикът, „страните разглеждат териториалния спор помежду си като чисто двустранен въпрос“ и Москва уважава тази позиция.
Как Индия се справя с влошаващата се ситуация по границата с Китай?
Не може да се отрече, че има постоянно нарастване на напрежението на границата между Индия и Китай, което според Ню Делхи е резултат от агресивните действия на Китай.
Промяна в поведението на Китай беше отбелязана още през 2012 г., когато броят на инцидентите се увеличи по цялата линия на ефективен контрол, ала ситуацията се промени драматично след сблъсъците в Източен Ладак през 2020 г., когато за първи път от войната от 1962 г. там имаше жертви и от двете страни, включително 20 индийски войници. Индия смята, че Китай не само е увеличил броя на нахлуванията в различни зони на Линията на действителния контрол, но и излиза извън рамките на предишните си претенции.
Индия вижда тази агресивна китайска позиция като част от по-широк модел на поведение на Китай към своите съседи, докато той придобива повече власт и се стреми да разшири влиянието си. Поради това Индия засили усилията си за изграждане на гранична инфраструктура и укрепване на отношенията с приятелски регионални заинтересовани страни, като посочи, че действията на Китай са „унищожили основата на двустранните отношения“.
Това означава, че връщането към нормалните китайско-индийски отношения за Ню Делхи зависи от мира на границата. Въпреки че ситуацията на линията на действителен контрол остава „много сложна“ , страните все още взаимодействат помежду си чрез установени механизми за разрешаване на проблемите „мирно чрез диалог“.
Това означава да се разчита на установени механизми за преговаряне по разногласията. По-специално, от 2020 г. редовно се провеждат срещи в рамките на Работния механизъм за консултация и координация по граничните въпроси между Индия и Китай (WMCC) и Срещата на старшите командири (SCM) относно разединяването в граничните райони в Източен Ладак. Докато WMCC е провел 25 срещи от 2020 г. насам, SCM е завършил 18 кръга от преговори.
Въпреки че все още не е постигнато пълно разединяване и се оценява, че и двете страни разполагат с хиляди войници и модерни оръжия в региона, решенията в рамките на SCM наистина доведоха до четири кръга на разединяване. Създаденият през 2012 г. WMCC работи паралелно с преговорите на военно ниво с цел „справяне по подходящ начин с граничните инциденти“.
Други механизми за политически диалог бяха замразени за известно време веднага след инцидентите от 2020 г., но постепенно възобновиха работата си за обсъждане на спорните въпроси. Съветникът по националната сигурност Аджит Довал се срещна в Ню Делхи през 2022 г. с китайския външен министър Ван И, който също проведе разговори с външния министър Субраманям Джайшанкар.
Най-чести в сравнение с други срещи на високо ниво са били преговорите на ниво външни министри в рамките на ШОС и Г-20 през 2020, 2021 и 2022 г. През април 2023 г., за първи път от 2020 г., министрите на отбраната на двете страни се срещнаха в Ню Делхи в кулоарите на срещата на министрите на отбраната на ШОС.
Тези срещи бяха използвани основно за утвърждаване на съответните позиции. Индия даде ясно да се разбере, че граничният въпрос няма да бъде игнориран при обсъждането на по-широките въпроси на двустранните отношения. Както и да е, и двете страни демонстрираха способността да водят диалог без намесата на трети страни. Освен това двете ядрени сили осъзнават необходимостта от диалог на различни официални нива, дори и да не е имало среща на ниво лидери от 2020 г.
Как партньорите могат да помогнат?
И така, като се има предвид, че Индия предпочита да урежда споровете със съседите си на двустранна основа, как партньорите могат да й помогнат? В допълнение към прякото посредничество, обсъдено по-горе, те могат да предоставят помощ по различни начини. Говорим за преговори по неформални канали, подкрепа на международни форуми и улесняване на срещи между страните.
Например Москва през септември 2020 г. стана място за първата среща на ниво министримежду Ван И и Джайшанкар след сблъсъците на границата. Разговорите се проведоха в кулоарите на срещата на външните министри на ШОС, на която двете страни се съгласиха да продължат диалога за намаляване на напрежението.
Примерът на ОАЕ също показва полезността на усилията чрез затворените канали за улесняване на преговорите. В същото време подобни усилия очевидно са ограничени, тъй като обсъждането на основните въпроси между спорещите страни все още се провежда в двустранен формат.
Така че, докато Индия не очаква посредничество от трета страна, тя оценява подкрепата на своите партньори. В тази връзка САЩ официално заявиха , че Индия може да „разчита“ на подкрепата на Вашингтон, когато се сблъска с предизвикателства от северния си съсед.
Досега Русия се въздържа да вземе страна в китайско-индийския спор и поддържа неутрална позиция, което устройва Ню Делхи. Тъй като държавите заемат определени позиции въз основа на националните си интереси, позицията на Русия като независим играч, не твърде зависим от Китай, е в интерес на Ню Делхи.
Като цяло Индия не проявява желание да ангажира трети страни за посредничество в нейните двустранни спорове и вярва, че е в състояние самостоятелно да разрешава проблемите си с други страни. Създадените механизми осигуряват диалог с Китай, който при успех „ще създаде условия за възстановяване на нормалните двустранни отношения “ .
Превод: ЕС
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/c/%D0%9F%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%98%D0%BD%D1%84%D0%BE%D0%A2%D0%92″ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/novinitednes
Влизайте директно в сайта https://www.novinarbg.com . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!??
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
