cialis cialis jel cialis 5 mg viagra
kuşadası escort
Elexbet Elexbet giris Hiltonbet Tulipbet Bahis Rehberi antalya çit
Микроблейдинг
ОБЩЕСТВО

Димната завеса се вдига: Как оцеля Сашко сам в гората 8 дни?

Издирването на 12-годишния Александър от Перник приключи с щастлива развръзка. Детето бе намерено от делтапланеристи в труднодостъпна местност над радомирското село Червена могила. Малчуганът с тежка форма на аутизъм изчезна на 11 ноември при разходка в Голо бърдо.

Историята му трогна стотици хора, които дни наред обхождаха района около родния му град. В акцията участие взеха пожарникари, жандармерия, планински спасители с кучета, хеликоптер и водолази. На терен работеха и дронове с термокамери.

Девет дни след като бащата на малкия съобщи, че следите му се губят, Сашко бе открит жив в гората.

“Вода” била една от първите му думи към неговите спасители, които го определиха като истински герой. Самите те останаха изумени от стоицизма на момчето и това, че то е оцеляло в планински район.

Детето не оправда съмненията, че „едва ли може да остане живо толкова дни навън“. Според медиците в „Пирогов“, където бе откаран веднага, той е в добро състояние, защото е приемал вода и храна. Кръвните му изследвания показаха лека дехидратация и отклонения в кръвната захар, но като цяло показателите му бяха стабилни.

„Дъждът може да му е помогнал – наличие на вода, а и ние го намерихме в едно дере във водата – обясниха доброволците от клуба по парапланеризъм Веселин Георгиев и Милко Михайлов, които откриха детето. – Беше в безпомощно състояние. По външния му вид си личи, че се е движил – мръсен, изтощен, гладен, дадохме му вода, стоплихме го. Планината може да е майка, може и да е мащеха. В случая е била майка.“

Пред „168 часа“ бившият директор на Института по психология към МВР Неделчо Стойчев обясни какво е помогнало на Сашко да оцелее сам в гората в такъв дълъг период от време противно на всички очаквания.

– Доц. Стойчев, какво се крие в щастливата развръзка със Сашко, който бе открит преди дни?

– Детето е с аутизъм и хиперактивност. Възприема света по по-различен начин от другите деца. За него връзката с хората е болезнена и избягва да говори с тях. Реално се страхува от тях. С предметите и нещата, които са свързани с нематериалния свят, се чувства по-спокоен и адаптивен. Когато се е изгубил, той не се е притеснил така, както друго дете, което остава само в гората, би се притеснило. Стресът, който Сашко е преживял, е може би никакъв от тази гледна точка. Страховете, които биха връхлетели другите в тази ситуация, по-скоро ще ги парализират до неузнаваемост, така че да не могат да реагират, дори да правят каквото и да било. При него това не се е случило. Хиперактивността му му е дала възможност да се движи непрекъснато. Не го е правил целенасочено, нарочно. Просто е имал потребност да преодолява различни разстояния и препятствия. Така е компенсирал и възможността за по-сериозно измръзване, а и е стигнал до момента, в който да го открият. Разбрах от тези, които са го намерили, че е бил в окаяно състояние. Според мен той е бил на ръба да се стигне до най-лошото.

– Могъл ли е да се прибере все пак сам? Баща му каза, че познава пътя до дома си.

– Пресилено е да се каже, че може да се прибере сам до вкъщи. Момчето се е дезориентирало и се е изгубило, но е продължило да се движи, защото е хиперактивно. В тази екстремна ситуация той се е поддържал най-вероятно от закуските, които доброволци и екипи са оставяли на различни места в гората. Хората, които са го търсили, все пак са имали едно наум. Предполагали са, че може да е близо – в района на издирването. Съответно са разхвърляли опаковани кроасани на различни места. После са ги намирали празни с мисълта, че малкият ги е консумирал. Също и шишетата с вода. Според мен през деня, когато са го търсили, той се е криел, защото поначало изпитва притеснение от контакта с хората.

– Тоест може да е забелязал някого от търсещите го, но да не е отишъл при него, а да се е скрил?

– Точно така. Той бяга от хората и няма съзнание за болест, нито пък че нещо му се е случило кой знае какво, за да търси помощ. Александър функционира на база инстинкти, които в случая са го съхранили. Знаете, че на страха очите са най-големи – ние например се плашим повече, отколкото реално съществуват опасностите. Отделно най-вероятно самият му ген също е изиграл роля. Все пак той, въпреки че е бил добре облечен, е издържал. Времето също беше благосклонно. В периода, в който властите и доброволците го търсеха, нямаше екстремни температури. Ако беше настина много студено, нямаше да знаем как щяха да се развият нещата. Имаше добро стечение на обстоятелствата.

– Осъзнаването на ситуацията, в която се намира, щеше ли да му се отрази по някакъв начин?

– Затова казвам, че в голяма степен самото заболяване е допринесло за това да не преживее драматично екстремните условия и да се адаптира към тях. Всяко друго дете би се уплашило и би изпаднало в паника през нощта. Психиката, сиреч психичното състояние, е това, което мотивира хората. Когато изпаднеш в депресивно състояние и безперспективност, колкото и да си физически здрав, ще бъдеш жертва на обстоятелствата. Всичко е в главата.

– Можем ли да кажем с категоричност, че не е осъзнавал какво се случва?

– С категоричност не можем да го кажем, но той наистина не е разбрал, че е в суперекстремна ситуация, която е животозастрашаваща. Можем само да предполагаме, че не е осъзнавал какво се случва предвид здравословното му състояние, тъй като на интелектуално и психо-физиологично ниво не функционира нормално.

– Версиите за отвличане и замесването на бащата в него могат ли да бъдат правдоподобни?

– Хората, които лансираха тези версии, най-вероятно са изхождали от предишни случаи. Принципно, когато има проблем с дете, насилие и друго в тази линия, близките са първите заподозрени. Това е така, защото практиката показва, че насилието над малчугани се упражнява от техни близки. Затова трябва задължително да се проверят роднините, за да се изключи тази версия и да не се работи по нея. В този случай – когато е проверен бащата с детектор на лъжата, се дава възможност от тук нататък неговите сведения да се приемат като напълно автентични и да не се поставят по съмнение. Таткото на Сашко премина теста успешно. При подобно изследване чувството за вина, което изпитват родителите, винаги се отразява върху изследване с детектор на лъжата. За отвличането бих казал, че е фантасмагория.

– До момента няма данни за такова престъпление.

– Няма никакви данни за отвличане дори. Само си задайте въпроса – как похитителите ще го оставят в тази местност, в която бе намерен? Как е станало това, да не би да са го спуснали с парашут, и то знаейки, че в момента гористите местности гъмжат от екипи, сред които и планински спасители професионалисти. Това е физически невъзможно, но и от гледна точка на организацията на една такава дейност няма как да се случат нещата. Такива специалисти, които лансират версията за отвличане, по-скоро търсят медийно внимание, а не го правят, за да изразят фактологично подплатена теория.

Източник: „168 часа“

Статията Димната завеса се вдига: Как оцеля Сашко сам в гората 8 дни? е публикуван за пръв път на NovinarBG.COM.

Още новини

Back to top button
Korsan taksi hayır lokması Ankara evden eve nakliyat
bahçeşehir korsan taksi
bahçeşehir korsan taksi
çanakkale escort bolu escort giresun escort kırıkkale escort manisa escort muğla escort osmaniye escort