СВЯТ

Доц. Искра Мандова: Расте интересът към изучаването на китайски език в България

/NovinarBG.com/ Вторият в България Институт „Конфуций” – във Велико Търново, навърши 10 години от създаването си. По този повод неговият директор доц. Искра Мандова отговори на въпроси на КМГ за честването на юбилея и значимите инициативи, реализирани от института досега.

Въпрос: Доц. Мандова, разкажете ни за по-важните инициативи на Институт „Конфуций” към Великотърновския университет, по повод 10-годишния юбилей?

И. Мандова: В юбилейните тържества участваха представители, както на най-младото поколение привърженици на китайски език – поздрав на деца от детска градина с изучаване на китайски език, и продължиха с разнообразни събития – и научни, и културни. Както и китайският народ почита символите, така и ние обичаме да влагаме символика в нещата, които правим. Така, преди 10 години в 10:00 ч. на 10 октомври, в Годината на Дракона, благодарение подкрепата на Централата „Ханбан“ / Институт „Конфуций“ в Пекин и на Китайския университет по геонауки в гр. Ухан, официално бе открит 359-я в света и вторият в България Институт „Конфуций“. По традиция, директорите на Института от българска и китайска страна – доц. Искра Мандова и проф. Дун Юенсин, засадиха дърво – магнолия – в двора пред института.

Много важна, и не само за нас инициатива по време на честванията на 10-годишния ни юбилей, бе проведената IX-та Международна научна конференция на тема „Дипломатически, икономически и културни отношения между Китай и страните от Централна и Източна Европа“, в която участваха преподаватели, изследователи и любители на китайската култура от Великотърновския университет, от Софийския университет, от БАН, от Университета за национално стопанство и много други институции от България и Китай. Колегите от Китай представиха с над 10 доклада, но за съжаление, поради все още съществуващите противоепидемични мерки за COVID-19 – неприсъствено, в онлайн формат. Всички техни статии и изследвания, обаче, ще бъдат публикувани до дни в ежегодния сборник с доклади от конференцията. Присъстваха представители и от посолството на Китай в България, кметове и зам.-кметове на общини, директори на училища и детски градини с изучаване на китайски език от различни градове и други наши сътрудници, партньори и приятели през годините.

С изключителен интерес бе посрещнат тържественият спектакъл „10 години Институт „Конфуций“, който представи музикална и театрална програма, с много песни и китайски танцови изпълнения. Публиката бе във възторг от демонстрациите на бойни изкуства от деца и ученици в учебни заведения с изучаване на китайски език от градовете Велико Търново, Русе и София, преподаватели и курсисти от Институт „Конфуций“. Интересно бе представянето на Кунфу-центъра „Сюангуей“, с който екипът на Институт „Конфуций“ си сътрудничи от много години по подготовката на студенти за изпълняване на традиционния „Танц на дракона“, а китайски студенти от Националната музикална академия в София представиха инструментални изпълнения на традиционни и класически музикални инструменти и песни на български и китайски език.

Въпрос: Десет години не са малко време, бихте ли ни припомнили някои по-важни дейности и събития, които се случиха през този период, контактите на Института с китайски партньори и колеги и някои съвместни инициативи?

И. Мандова: В продължение на 10 години от съществуването си Институт „Конфуций“ във ВТУ си партнира и осигурява обучение по китайски език на над 70 образователни институции в 18 населени места в България. Наред с курсове по китайски език за различни нива и възрастови групи, по китайски бойни изкуства за деца и възрастни и практики по цигун, Институтът ежегодно организира редица културни събития, включващи публични лекции, семинари, изложби, международни конференции, конкурси и състезания, концерти, празненства, работилници за занаяти и калиграфия, средно по над 30 на година, което прави над 300 културни мероприятия за период от 10 години.

Все по-голяма популярност придобива ежегодната международна конференция, организирана от Института на тема „Дипломатически, икономически и културни отношения между Китай и страните от Централна и Източна Европа“, като всички материали на български и китайски представители и участници се публикуват редовно в колективен сборник, който е включен в Националния референтен списък и е рефериран и индексиран в CEEOL, ROAD и други бази данни. Самата конференция се превърна в ежегоден форум, който цели насърчаване развитието на икономическите и културните отношения между Китай и страните от ЦИЕ в рамките на Инициативата „Един пояс, един път“ и Механизма за сътрудничество между Китай и ЦИЕ. Около 30 научни представители и експерти от български и китайски университети и други образователни институции всяка година вземат участие в Конференцията.

През 10-те години от съществуването си Институтът поддържа постоянни контакти с Китайския университет по геонауки (Ухан), който е партньор за създаването му от китайска страна, и с Пекинския университет за езици и култура.

През януари 2017 год. Ректорът на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ проф. Христо Бонджолов и проф. Лиу Уей, зам.-партиен секретар на Пекинския университет за езици и култура, подписаха споразумение за създаване на филиал на Международния център за квалификация и обучение на преподаватели по китайски език в България, който да функционира като звено на Институт „Конфуций“ във ВТУ, както и договор за сътрудничество по програма „Еразъм+“. През ноември 2018 год. в Институт „Конфуций“ във ВТУ бе проведен и първият семинар към Центъра за обучение и квалификация на преподаватели по китайски език с 40 китайски доброволци, избрали учителската професия.

През 2018 и 2019 бяха реализирани два проекта, съвместно с Отдела за развитие на Институт „Конфуций“ във Пекинския университет за езици и култура. Единият бе фокусиран върху езиковата политика в България, включително и преподаването на китайски език като чужд, ролята на Институтите „Конфуций“, учебните заведения в страната ни, в които се преподава китайски език, стандартите на Министерството на образованието за обучението по чужди езици и Европейската езикова рамка. Целта и резултатът от втория бе създаването на единна национална учебна програма за обучение по китайски език, тъй като непрекъснато нараства интересът към изучаването му.

Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели

Поглед

Още новини

Back to top button