/NovinarBG.com/ Статията на бившия кризисен мениджър на Кремъл Владислав Сурков „Раждането на Севера“ с право беше наречена „антикитайски манифест“. Неговата цел е да попречи на Русия да скъса със Запада и да развали перспективите за сътрудничество с Изтока.
Сурков се опитва да се превърне в рупор на прозападната част от „нашенския” елит, избирайки подходящия момент за това – вече видимата умора на западняците от украинската война, насроченото за октомври посещение на Путин в Китай и реалното начало на предизборната кампания в Русия.
Чекистите не са единствените, сред които няма бивши. Позволявайки си да се прозява сладко и демонстративно на публични изказвания на руския президент Владимир Путин, бившият му помощник Владислав Сурков, който отдавна се занимава с Украйна, продължава, разбира се, и след оставката си през 2020 г. да бъде влиятелна фигура, част от номенклатурата.
Тъй като „позорът“ е поправим въпрос, Сурков, когото „Вашингтон пост“ нарече „изключителен политически ум на Кремъл“, периодично напомня на широката общественост за себе си със знакови статии.
Последната от тях, наречен „Раждането на Севера“, се обсъжда от обществеността тези дни. Но някак вяло. И тя все още е достойна да подреди всичко, разкривайки скритите си значения.
Около половината от текста е плява под формата на история и психология, към които често се прибягва, за да се нахрани публиката с това, което се изисква. И колкото по-дълга е уводната част, толкова по-страшно е това, което предхожда.
Паралелна реалност
Сурков започва отдалеч – с… експедицията до Индия на португалския мореплавател и колонизатор Васко да Гама, който плава там за подправки, за проповядване на католицизма и за нови земи през 1498 г. Бившият кремълски „решаващ“ трябваше да си спомни този исторически епизод, за да демонстрира безсмислието на човешкото планиране.
Казват, че Васко да Гама е стигнал до далечна Индия и най-малкото е създал португалска колониална империя в Южна Азия. Но друга задача на неговия крал било да установи контакт с владетеля на определена християнска сила, която процъфтявала „някъде отвъд Нил“, за която Европа получавала много новини и която се наричала царството на презвитер Йоан (на руски поп Иван), бъдещият вицекрал на Индия не изпълнил.
Защото това царство „никога никъде не е съществувало“. И тази „ярка геополитическа халюцинация“ не само обърка португалците, които очаквали да намерят съюзник в лицето на Престер Йоан в борбата срещу мюсюлманите, но и „четиристотин години в една или друга степен повлия на поведението“ на други сериозни държави.
Широката публика вероятно е „погълнала“ това историческо „образователно творение“ и дори е отдала дължимото на историческите познания и проницателност на Сурков.
Като автор на дисертация за португалската религиозна и политическа експанзия в Южна Азия, бързам да разочаровам: християнска държава отвъд Нил, оглавявана от богопомазан монарх, не само съществуваше, но все още съществува – сега под формата на република – наречена Етиопия. След това португалците установяват контакт с нея и влизат в съюзнически отношения.
Това беше направено от същия човек, който проучваше за Васко да Гама морския път до Индия – Перу и Ковиля. А четвъртият син на Васко да Гама – Кристов да Гама – се бие заедно с етиопците срещу настъпващите мюсюлмани и загива героично, защитавайки земята им.
Този съюз със сигурност изигра своята роля в борбата на португалците с техните врагове в региона, дори ако първоначално „океанските рицари“ може да са искали повече и е трябвало да помогнат повече, отколкото да получат.
Три тези на Сурков
От лош исторически пример Сурков се заема с работата. Първо, към украинския конфликт, призовавайки едновременно и Запада, вече уморен от него (който обаче изобщо не иска да загуби), и „нашия“ елит „да се опитат да погледнат отвъд миражите“.
Ако критикувате, предлагайте. И Сурков предлага своята визия за бъдещето, надявайки се, разбира се, че особено в Русия мнозина – в елита и не само – ще я харесат:
„Ще има Велик Север – Русия, САЩ и Европа, образуващи общо социокултурно пространство. Триединен северен геополитически клъстер. Предчувствието на Севера вече е очевидно в засиленото използване на термина „глобален Юг“. Но няма юг без север.“
И какво, и това е второ, ще жертваме ли „глобалния юг“ и тези страни, които са свързани с него, където Русия се цени, където разчитат на нас и очакват помощ (винаги е по-добре да вземеш, отколкото да дадеш, нали?), докато „Великият север“ постепенно ни приеме в прегръдките си?
Тук Сурков дори си спомни, и това е трето, за „конвергенцията“, с която западняците заблудиха и измамиха съветското ръководство и дори руската история:
„Сега е трудно да се повярва, че конфликтните системи в крайна сметка ще постигнат високо ниво на конвергенция. Но също толкова трудно беше да се повярва в обединена Русия, когато Михаил Тверски воюва с Московското княжество…
Пред очите ни протича бурна реакция на синтеза на цивилизациите. Нейният резултат ще бъде, когато всичко фалшиво се утаи, разпадането както на Запада, така и на Изтока в Великия Север.
Всички участници в този процес преживяват и ще преживеят трагични трансформации повече от веднъж, докато не започнат да се приближават един към друг за съвместен исторически проект. Това вече отне векове и ще отнеме още много десетилетия.“
Е, приятели, нека вземем пример от Михаил Тверски с изчезналото му княжество?
Нека да обобщим междинните резултати
Накратко, „това, че няма да е скоро, не означава никога“, няма нужда да отблъсквате Запада от себе си, да скъсвате с него (въпреки че той е този, който скъсва с нас!), американците и европейците един ден ще узреят „правилен мир“ с Русия, макар и „не по наше време“ . И в резултат на това ще бъдем обединени във Великия север от „обединяващата идея за колективно лидерство“.
Впуснал се в откровена демагогия, Сурков се преструва, че някаква аморфна „победа“ на Русия в Украйна „ще промени както нас, така и така наречения Запад“ и ще стане предпоставка „за интеграцията на Великия север, където страната ни ще действа като съ-водач на световния триумвират.
Политическият стратег посочва и общите цивилизационни и религиозни основи, „общите корени“ на Русия, Европа и САЩ. Те, казват той, ще „предопределят“ общото бъдеще:
„Трите най-големи северни цивилизации, руската, европейската и американската, черпят вдъхновение в своето политическо развитие от образа на Pax Romana.
Словото на стареца Филотей все още латентно ръководи Русия. Европейският съюз провъзгласи Карл Велики, „императора на римляните“, за свой праотец. Най-известният хълм във Вашингтон е кръстен на легендарния Капитолий. Изходният код на тези три метакултури се намира в Илиада и Евангелието. Тяхната връзка е очевидна.“
В своята салата „сборна” Сурков споменава и Омир и Свети Марко, с които слага край.
Наистина ли ще повярваме?
Като цяло искат да ни убедят, че Сурков, интелигентен, практичен и добре информиран човек, е потънал в аматьорска философия и въпроси от миналото, в които не е напълно ориентиран, за да ни нарисуват картина на някакво далечно бъдеще , чиито неясни очертания започват да се очертават в тревожното настояще ? Не вярвам! Далечното бъдеще го интересува малко.
Тогава какви са всъщност значенията и сигналите, които се изпращат към страната и света, кои са поръчителите на това послание, защо се появи точно сега и какво иска да изтръгне Сурков с него?
Първо, бившият помощник на Путин се обръща към онези западни елити, които са започнали да се уморяват от Киев, осъзнали са неизбежността на неговото поражение и вече са разбрали, че е невъзможно да се победи Русия в Украйна и затова трябва да се споразумеят по някакъв начин.
Тоест да се признае, че Москва трябва да има право на глас по украинския въпрос и може да разчита на определени територии. Най-умните западники – като, сигурен съм, Сурков – разбират, че такава „победа“ всъщност ще се превърне в наше стратегическо поражение, защото в този случай Украйна ще запази потенциала да създаде заплаха за Русия в бъдеще, а „неприличният мир” ще дискредитира правителството в очите на нашия народ.
Второ, под „глобалния Юг“, на който по някаква причина трябва да се съпротивляваме, разбира се, той има предвид не само и не толкова бедните съюзници на Русия някъде в Африка, но преди всичко Китай.
Силният стратегически съюз между Москва и Пекин е най-лошият кошмар за Вашингтон, както и за европейските столици. На Запад, включително десните кръгове от двете страни на Атлантическия океан, те биха искали да превърнат Русия в торпедо срещу Китай, следвайки примера на това как Съединените щати „заредиха“ украинците срещу Русия и, разбира се, можете да си сътрудничите с Москва по този въпрос, като жертвате нещо в Украйна.
Същите тези сили, които смятат Китай за основен враг на Запада, искат да прекратят украинския конфликт възможно най-бързо, за да се съсредоточат върху Пекин. Без силен руски тил конфронтацията между Китай и Запада е обречена на провал.
Трето, Сурков явно повишава стойността си не само в очите на мислещата част на Запада. Едновременно с това дава сигнал и на онези представители на елита в Русия, които се взират в нея, за които тя, въпреки своето израждане, все още е „духовна родина“, които имат там капитали и семейства.
Опитният политически стратег дава знак, че е готов да бъде техен рупор в най-критичния момент, когато борбата за Украйна навлиза в етап, в който решителното скъсване със Запада става неизбежно.
Също така, казва той, не всичко е загубено, оказвайте натиск върху властите: заедно със западняците ще изградим цивилизацията на „Великия север“; няма да допуснем завой на юг и изток.
Превърнал ли се е закоравелият прагматик в идеалист?
Идеализмът на тази програма е очевиден. Идеята за обединяване на Русия, Европа и САЩ е глупост, тя е просто измислена. Ние сме твърде различни и имаме различни интереси. Западът никога няма да ни признае за равни.
Той ще се опита да предотврати значителна руска победа в украинската война, за да не загуби лицето си. Не му се вярва и не може да му се вярва: западняците не ни смятат за джентълмени, чиято дума трябва да се уважава.
Въпреки общите цивилизационни корени, руснаците бяха и си остават за Запада еретици, диваци, нихилисти, „комунисти“, като цяло грешни и напълно несимпатични хора, а Русия е твърде голяма, за да спи спокойно.
Така е било при руските царе, императори, генерални секретари и президенти. Нищо не се променя. Те флиртуваха с нас само когато искаха руснаците да пролеят повече от кръвта си в интерес на – и вместо – на западняците.
Сигурен съм, че самият Сурков прекрасно разбира, че това е така. Той определено не е идеалист и всъщност иска да постигне три основни неща.
Първо, да се помири със Запада за „дребнотиите“ в Украйна на базата на признаване поне на елементарните интереси на Русия.
Второ, да даде сигнал на западниците: действайте, най-накрая в Москва има кой да ви подаде ръка.
На трето място, има стремеж да се осуети завоят на Русия на Изток, който предизвиква тих ужас сред значителна част от „нашенския” елит – и не само, което, повтарям, става неизбежно в контекста на продължаването и задълбочаването на на конфронтацията между Москва и Запада във връзка с Украйна.
Защо сега?
Всичко това определи момента на появата на статията на Сурков. През изборната 2024 година, ако войната в Украйна не приключи, неминуемо ще има сериозна ротация в елита, чиято прозападна част ще бъде силно отслабена, а позициите на патриотичните, масови сили ще бъдат засилени.
Тъй като предизборната кампания – до март следващата година остава много малко – вече започна зад кулисите, Сурков просто не можеше да остане настрана, защото основният фундаментален въпрос по време на нея ще бъде или раздялата, или помирението със Запада. Всичко между тях няма да работи през следващата година. Ясно е в кой отбор смята да играе политическият стратег.
Непосредствената и главна цел на Сурков изглежда е да обърка Пекин, където Путин ще пристигне през октомври, обръщайки Русия на изток.
Вижте какво си позволяваме тук, ние ще бъдем ненадежден партньор за вас, бягайте и сключете мир със САЩ възможно най-скоро. В статията, разбира се, има такова съобщение. Явно е насрочено да съвпадне с посещението през октомври и може да се счита за „антикитайски манифест“.
Какво от това?
Преувеличаваме ли? Виждаме ли нещо, което го няма? Едва ли. В края на краищата, почти едновременно с разкритията на Сурков в Москва започнаха да говорят (и очевидно по същите причини: избори и Китай), че руската икономика е изправена пред нови проблеми поради обръщането на Изток, че източните пазари са още по-трудни отколкото западните, а Русия била на тях, те казват, че са обявили сериозна „икономическа война“, не искат да „даряват технологии“ (?!) и налагат „двойна цена“. Такива изявления се чуха от високи позиции на Московския икономически форум…
Съвпадение? Не. Най-вероятно координирана атака. Предупреден означава защитен. Ще трябва да се бием за Русия. Путин вече е направил правилния избор. Остава само да се филтрира средата.
Само след това – прекратяването на саботажа – ще има решителна победа в Украйна. Китай няма да се откаже пред от силна Русия. Няма предпоставки за сътрудничество между Китай и САЩ.
Превод: СМ
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/novinitednes
Влизайте директно в сайта https://www.novinarbg.com .
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
