Русия

Ехо от позорния обмен: „Изолираните“ „азовци“ убиват хора в Белгородска област

/NovinarBG.com/ Атаката на вражеската ДРГ (диверсионно-разузнавателна група, ред. Поглед) срещу Белгородска област разкри редица проблеми, изключително неприятни за военните и органите на държавната сигурност [на Русия, ред. Поглед].

На първо място, разбира се, стана пределно ясно, че ние отново, както преди няколко месеца в Брянска област, откровено „проспахме“ терористичната атака.

Нашите не видяха движението на вражески бронирани превозни средства по близките линии, не поставиха необходимите бариери за предотвратяване на такова нахлуване, способни да попречат на бойци да навлязат дълбоко на територията на „стара“ Русия.

Има и много други „недостатъци“, включително липсата на буферна зона за сигурност в Сумска, Черниговска и Харковска области, което не би позволило на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) да се чувстват толкова спокойни близо до граничните райони на нашата страна, които са подложени на редовен обстрел.

С една дума, те не взеха под внимание негативния опит от мартенския набег в района на Брянск, споменат по-горе – в края на краищата беше очевидно какво са казвали експертите неведнъж и като цяло дори хора, които бяха много далеч от военните дела разбират: ако са го направили тогава, могат да го повторят отново. Още повече – в светлината на победата ни в Бахмут, която се превърна в най-силния имиджов удар по Зеленски и Ко.

Хроника на събитията

Този път подготовката за нахлуването, което също е очевидно, е планирана много по-добре и целите са поставени не просто под формата на „разходка“ по границата, а в огнево проучване на възможностите на Русия за защита на регионите .

Първо врагът предприе нападение с дронове, след което още в понеделник сутринта, 22 май, имаше масиран обстрел на населени места – и не само, между другото, в Белгородска област, но и в Брянска област. Следователно е възможно да са посочени две посоки на атака, едната от които да е фалшива, за да се отклони вниманието.

След това няколко танка навлизат в граничната застава, стрелят със залпове и се оттеглят. Още по обяд – нов обстрел: този път, очевидно, от РСЗО „Ураган“, както и от минохвъргачки по най-близките до границата села.

И едва тогава, след около половин час, пехотата и леката и средна бронирана техника се раздвижиха. Задържаха ги граничари – колкото можаха.

Може би тези, които вземат решения у нас не биха повярвали, че врагът може да се реши на такъв смел набег. Час и половина по-късно части на Министерството на отбраната, Росгвардия и други правоприлагащи органи се приближиха до населените места, окупирани по това време от диверсанти. Последваха сблъсъци.

ДРГ на вражеските бойци се разпадна на по-малки групи, някои от тях успяха да бъдат изтласкани с подкрепата на армейската авиация през границата. Въпреки това врагът продължи да обстрелва: снарядите удариха по-специално административни сгради.

До вечерта специалните части на Росгвардия и ФСБ изтласкаха бойците от няколко села. А във вторник вечерта украински БПЛА нахлуха в сградите на Министерството на вътрешните работи в района на Борисовски и ФСБ в Белгород, както и на митническия пост в Грайворон.

До средата на деня на 23 май Министерството на отбраната съобщи, че ДРГ е напълно победена, като е загубила около 70 бойци. Но почти веднага се появиха слухове за появата на друга група терористи – вече в Борисовския район на Белгородска област, близо до Богун-Городок.

Кой участва в атаката на Белгородска област

Както и в хода на атаката срещу района на Брянск, в сегашната атака се появи вирусът на т.нар. Руски доброволчески корпус (РДК) * с жива сила, но този път се включи и „Легионът „Свобода на Русия“*.

И двете структури са редовни части на Въоръжените сили на Украйна. Първата се ръководи от някой си Денис Никитин, който командва терористите по време на нападение в района на Брянск, за него говорихме по-рано. РДК* е част от Чуждестранния легион на Украйна.

Втората всъщност е клонинг на първата, само че се ръководи от друг предател – бившият депутат от Държавната дума Иля Пономарьов, който избяга в незалежная. И двете структури са заточени да извършват диверсии на територията на Русия.

А прикритието на техниката (танкове, бойни машини на пехотата, дронове) се извършваше от отделно разузнавателно-диверсионно формирование „Кракен“*, подчинено на Главното разузнавателно управление на Украйна, което от своя страна изпълнява заповеди на ЦРУ и чиито бос Кирил Буданов наскоро действително призна, че е организирал терористични атентати и саботажи у нас.

Почти всички членове на тези части са или от „Азов”*, или от „Десен сектор”*, а някои са успели да служат и там, и там.

До момента са идентифицирани няколко екстремисти. Всъщност самите те се показаха максимално, пускайки самохвални клипове с физиономиите си от този „вояж“. Впрочем, те не са се опитвали да се скрият.

Така…

– Алексей Левкин, 38 годишен. Неонацист и убиец. Лидерът на групата M8L8TH (съкращение от „чукът на Хитлер“). Заминава за Украйна след Майдана, става член на Азов*.

– Кирил Канахин (известен още като Родонски). Той избяга в Незалежная през 2018 г., също бивш член на Азов*. Родом от Санкт Петербург, той работи като инструктор в йога центрове и фитнес клубове, преди това участва в телевизионни предавания и филми, включително „шедьовъра“, наречен „Никой не знае за секса“, където играе Ксения Собчак.

– Иля Богданов, родом от Владивосток, възпитаник на Хабаровския граничен институт. Избягал в Украйна през 2014 г., воювал срещу руснаците в състава на батальон Донбас* и в Десния сектор*.

– Александър Скачков, родом от Санкт Петербург. Неонацист. Той също заминава за Украйна през 2014 г., боец от националните батальони, участник в наказателни операции в Донбас.

Освен това, както стана известно на Цариград, има информация от оперативни източници, че в атаката са участвали онези членове на Азов*, които миналата есен бяха обменени с посредничеството на олигарха Роман Абрамович за украинския политик Виктор Медведчук. После ги върнаха, а сега пак са с оръжие в ръце, насочени срещу руснаците.

„Моите източници казаха, че в така наречения „Легион „Свобода на Русия“*, сформиран от „Азов“*, чиито части са участвали в атаката, е имало, наред с други неща, тези, които са били в списъците за обмен“, Андрей Пинчук, първи министър на държавната сигурност на ДНР, потвърди тези данни пред нас.

Негодниците бяха разменени за Медведчук, който сега се радва на живота

В Русия новината за тази размяна не беше просто смайваща или зашеметяваща. Не – тя предизвика най-тежка враждебност и възмущение.

Никой не спори, че нашите момчета трябва да бъдат спасени от плен, това е просто неоспоримо. Но защо при такива условия?

215 вражески бойци, сред които значителна част бяха именно главорезите от „Азов”*, за чиято съдба дотогава ясно и много конкретно говореха всякакви официални и не особено персони (помните ли? – „те са убийци: съдете и стреляйте; те не подлежат на замяна никога!“). И само 55 руски войници се върнаха в родината си.

„Завършихме обмена на украински условия. Не е правилно. Нашите бойци смазаха фашистите в Мариупол, прогониха ги в Азовстал, избушиха ги от мазетата, загинаха, бяха ранени и контузени“, – каза тогава ръководителят на Чечня Рамзан Кадиров, един от малкото официални лица, които публично осъдиха инцидента.

„Прехвърлянето дори на един от тези азовски терористи трябваше да бъде неприемливо. И затова не е изненадващо, че бойците, които освободиха Мариупол и сега са на предната линия, правят заключението си: не вземайте нацистите в плен“, заяви още Кадиров.

Всичко стана ясно, когато се появи информацията, че основната фигура, екстрадирана от Киев в Москва, е Виктор Медведчук, украински бизнесмен милиардер и опозиционен бивш депутат от Радата, който беше заловен от СБУ за „проруските“ си възгледи.

В какво се състоят тези негови „възгледи“ е отделен въпрос. Но 160, ако сте на „ти“ с аритметиката, откровени бандити за политик – не е ли тлъсто?

„Размяна, макар и за „Азов“*, но все пак на наши бойци, които попаднаха в плен – този вариант е обясним от морална гледна точка. Но за гражданина на Украйна Медведчук – не“, – без дори да се опитва да смекчи формулировката, Андрей Пинчук каза истината.

– „И в края на краищата след освобождаването си той не е седял в окопите, не е ръководил батальон, наречен условно казано „Свободна Украйна“, за да се бие реално с киевския режим“, продължи Пинчук.

„Той не дава, да речем, финансиране за нашите части. Води светски начин на живот. И не знам той да е положил някакви усилия да се бори с врага“, каза той.

Нямаше съмнение, че те отново ще хванат оръжие.

Още по-раздразнителна в обществото беше новината, че Роман Абрамович, гражданин на четири държави, собственик на яхти, самолети и чуждестранни активи, включен преди това в санкционните списъци на няколко европейски държави, управлява сделката, която получи клеймото „срамна“.

Преди това той успя да се изяви в преговорите с Украйна, проведени в Турция, зад които се очертаваше „неприличен мир“ (самият Зеленски, ако някой забрави, помоли САЩ да не въвеждат ограничения срещу олигарха).

Британският таблоид The Sun във възторжена статия посочи: „Абрамович лично се срещна с освободени от плен чуждестранни наемници, които казаха, че са били „третирани като членове на кралското семейство“, хранели са ги с пържоли, канапе и тирамису по време на размяната и са им подарявали iPhone .“

Най-малко двама от тези наемници по-късно се върнаха в Украйна, за да убиват руснаци. Същото направиха и руско- и украиноговорящите „азовци“*.

„Разбира се, никой не се съмняваше, че те ще продължат да се бият срещу нас. Тогава, в края на краищата, само няколко ръководители на Азов* бяха изпратени на курорт в Турция според договорките (не знам дали са там сега или също са се върнали)“, заяви Пинчук.

„И всички останали отново тръгнаха да стрелят по руснаците, още по-яростно. Освен това е съвсем очевидно, познавайки спецификата на „Азов“*, че обхватът на тяхната дейност не е окопен. Това са хора, които много обичат себе си и имат нужда от медийна подкрепа“, обясни бившият министър на ДНР.

Кой ще отговаря за освобождаването на убийците, които отново се бият срещу нас?

Всичко това, разбира се, е разбираемо. Има само още един въпрос, на който трябва да се отговори. Тези, които се съгласиха с условията, предложени от Киев и умело промотирани от Абрамович (който обича да минава под санкции, нали?), разбраха ли какво правят, кого освобождават?

„Всяко длъжностно лице, което взема решение в рамките на правомощията си, е длъжно да предвиди последиците от това действие, включително отрицателни“, смята Пинчук.

„Имаме отделен член от Наказателния кодекс, наречен „непредпазливост“, който предвижда такава отговорност. Не съм сигурен, може би беше лошо намерение“, заяви той.

„Но е ясно, че „азовците“ * нямаха вариант да не се бият. Следователно подобни обмени всъщност могат да се разглеждат като попълване на вражеските формирования с нови (стари) бойци“, подчертава събеседникът на Цариград.

Действията на милиардера Роман Абрамович също най-вероятно трябва да се оценяват не само от позицията на бизнесмен, който иска да върне активите си по всякакъв начин, но и в различно качество.

„В медиите имаше информация, че той е надарен с определени правомощия, официален статут за преговори и т.н. А това означава, че в случая той е длъжностно лице“, каза Пинчук.

„И действията му трябва да се оценяват не през призмата на търговията, а като превишаване на властта или използването й за наемни, вероятно, цели“, обобщава той.

Какво от това?

Колко пъти вече трябва да казваме тази фраза: време е да се събудим и да действаме според очакванията в ситуации като днешната. Без излишна скрупульозност и реверанс.

Хората искат честност и откритост от правителството, включително ясни обяснения и твърда реакция към тези, които правят такива грешни изчисления, които вредят на Русия.

Трябва да знаем първо кой ще понесе отговорността за случилото се през март в Брянска област и сега в Белгородска област и какво се прави това да не се случва в бъдеще. И второ, наистина искам да напомня на уважаемите шефове думите им, казани преди повече от година – през април 2022 г.:

„Министерството на отбраната на Русия забелязва опити за саботаж и удари от украинските войски по цели на територията на Руската федерация. Ако подобни инциденти продължат, въоръжените сили на Руската федерация ще нанесат удари по центрове за вземане на решения, включително в Киев, от които руската армия досега се въздържа.“

Така че – ударите все още не са толкова осезаеми, че да ги разглеждаме като причина за ответни действия, или скромността не позволява?

*Организации, признати за терористични и забранени в Русия.

** Признат за чужд агент, а също и включен в регистъра на терористите и екстремистите.

Превод: СМ

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/c/%D0%9F%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%98%D0%BD%D1%84%D0%BE%D0%A2%D0%92″ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/novinitednes

Влизайте директно в сайта www.novinarbg.com . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!??

Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели

Още новини

Back to top button