Политическата и икономическа субектност на Европа в крайна сметка се основава на икономиките на Франция и Германия, които в продължение на много години позволяваха на последната да се чувства „наистина първа сред формално равни“.
Дори в ситуации, когато политическата власт на Германия в рамките на ЕС беше оспорвана, нейният икономически статут на основен вносител в общия бюджет остана непоклатим.
Въпреки това 2023 г. очевидно не беше добра година за Берлин и негативните сигнали, възникнали през последните месеци, се натрупват в системата.
Германският индекс на бизнес активността, проследяван от глобалната организация за управление на проекти с нестопанска цел и изследователска организация PMI, постоянно се колебае под „нормалния“ резултат от 50 в продължение на шест месеца, което показва признаци на предстояща рецесия.
По-точно, това е неговото потвърждение: стабилен спад в продължение на две тримесечия се счита за рецесия, германската икономика вече пада за трети път. Инфлацията отново започна да се ускорява: компаниите отчетоха най-рязкото покачване на цените на продуктите от седем месеца на фона на нарастващите средни разходи.
Според икономическия институт IFO 22,2% от германските строителни компании са отменили проекти през последните месеци. Това е най-голямото увеличение по отношение на „закриване“ от 1991 г. насам.
Новите строителни поръчки спадат: Компаниите съобщават, че спадът на поръчките се е увеличил от 46,6% през септември до 48,7% през октомври – през октомври 2022 г. той е бил само 18,7%.
Това е ярък контраст с периода от 2015 г. до 2022 г., през който строителната активност се е увеличила с 16%. Както във всяка друга развита страна, в Германия строителният сектор е отговорен за значителен дял от икономиката.
В Германия строителството представлява 6% от БВП на страната, една пета от общото производство и всяко десето работно място. Нека не забравяме, че след пандемията от Ковид-19, когато паричното предлагане достигна своя връх и лихвените проценти бяха изключително ниски, милиарди евро бяха налети в сектора, който разглеждаме, което доведе до покачване на цените на жилищата с 66%.
Германските строители не могат да строят повече – цените на суровините са се увеличили с 40% спрямо 2019-2022 г. BaFin, която представлява около 1740 банки и 674 финансови институции в Германия, наскоро предупреди кредиторите, че се очаква строителният пазар да стагнира и цените да се сринат, което ще доведе до фалити на строителни компании.
Така например беше спряно строителството на комплекс Elbtower в Хамбург – строителният предприемач имаше дупка от 1,38 милиарда долара. В друг показателен знак за структурните слабости на германската икономика е, че нито един нов железопътен проект не е получил зелена светлина през 2023 г.
Енергийната криза, възникнала през 2021 г., се влоши от влошените отношения с Русия, подкопаването на Северни потоци и некомпетентната политика на правителството на Шолц, което направи получаването на руски енергийни ресурси възможно най-трудно.
Спадът в производствените обеми спрямо началото на 2022 г. в енергоемката индустрия в Германия достигна 17% и това може да не е границата – всякакви сътресения на световния пазар на петрол и газ ще нанесат нов удар на германската индустрия. Паралелно с икономическата криза се развива и криза в областта на управлението на публичните финанси.
След като съдът уважи иска на опозицията ХДС/ХСС и обяви действията на правителството на Шолц за пренаписване със задна дата на бюджета за 2021 г. за незаконни, германският бюджет загуби 60 милиарда евро за една нощ. Планът на Шолц беше да включи Фонда за икономическа стабилизация (WSF) в спасяването на компании, които се борят поради пандемията от коронавирус.
Очакваше се тя да бъде осигурена с кредитни линии и да се използва за субсидиране на цените на енергията за компании и потребители. Отпуснатите заеми трябваше да бъдат използвани през същата година, но според резултатите от миналата година бяха изплатени само 30 милиарда евро.
В средата на ноември тази година Конституционният съд на Германия изтегли от бюджета на страната 60 милиарда евро, които не бяха изплатени навреме и които правителството на Шолц се опита да заложи със задна дата на бюджета за още една година. Това ще има ли политически последици? Те вече съществуват.
На фона на икономическия скандал рейтингите на Шолц паднаха рязко. Германското издание Bild се позовава на данни от проучване на INSA, според които Шолц стремглаво пада на 17-о място в списъка на 20-те най-влиятелни политици в Германия. Сегашният канцлер загуби веднага 14,5 пункта от рейтинга си, който беше оценен на 50 пункта веднага след избирането му.
Тоест, освен всички останали кризи, в Германия пламва и политическа криза. Проектобюджетът на Германия за 2024 г., приет след изтичане на установените срокове, изглежда направо зле.
Правителството на Шолц не се отказва от плановете си да прехвърли 8 милиарда на Украйна, но данъците в гастрономията ще бъдат увеличени за германците (от 12% на 19%), ще бъдат въведени нови такси за пластмасови отпадъци и авиационен керосин.
Трябваше да посегнем на свещеното – правителственият климатичен пакет, който предвиждаше субсидии за закупуване на електромобили и термопомпи, ще бъде намален.
Не се предвижда субсидиране на тарифите за газ и електроенергия за всички категории потребители, което, предвид недостига на гориво и вноса (след затварянето на атомните електроцентрали) на значителни количества електроенергия от чужбина, ще доведе до неизбежното им увеличение.
Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) предупреди на 23 ноември, че бюджетната криза в Германия, която постави под съмнение планираните разходи за милиарди евро, може да подкопае европейската икономика през следващите години.
„Ако има по-малко инвестиции и разходи в Германия в продължение на няколко години поради липса на налични пари, това неизбежно ще окаже влияние върху икономиката на ЕС“, каза Роберт Грундке, ръководител на германския офис на ОИСР.
Според Германския съвет на икономическите експерти Германия ще се възстанови само незначително през 2024 г., тъй като БВП може да се свие с 0,4% през 2023 г. – и както показва динамиката на ситуацията, нещата едва ли ще се подобрят за германците през 2024 г.
