/NovinarBG.com/ На 21 януари се навършват сто години от смъртта на Владимир Илич Ленин, основателят на съветската държава, оставил огромно теоретично наследство. Пълното събрание на съчиненията му (ПСС) се състои от 56 тома (книги, статии, есета, писма, документи). През съветските времена трябваше постоянно да използвам много томове от тази колекция. Някои произведения трябваше да се четат само по необходимост (подготовка за изпити, лекции, представяния).
Прочетох някои обаче по собствено желание и с интерес. Сред последните, особено подчертавам работата „Империализмът, като най-висока степен на капитализма“, която е написана от Ленин през 1916 г. Все още я прелиствам от време на време…
Трудът „Империализмът, като най-висока степен на капитализма“ беше правилно представен в съветско време като своеобразен „компас“, който позволяваше на политици, икономисти, историци и философи да се ориентират в сложния свят на голямото разнообразие от събития. Книгата помагаше, казано на съвременен език, да се сглобят „пъзели“ от отделни фрагменти, детайли, факти, свързани със сферата на икономиката, финансите, политиката, международните отношения, военното дело, идеологията и пропагандата и др.
Накратко за историята на създаването на книгата на Ленин. Написва я в Швейцария през 1916 г., докато работи в библиотеката в Цюрих. Книгата е подготвяна няколко месеца. Изходният материал за окончателната версия, която имаше формат на брошура (обем по-малко от сто и ппетдесет страници), представлява голям брой резюмета, извлечения и бележки, направени по време на работата на автора с първични източници.
По данни на изследователите, обемът на предварителните материали е приблизително 50 печатни листа (типографска мерна единица: един печатен лист е приблизително 16 страници от книжния текст). За да бъде ясно, това е приблизително равно на обема на първия том на Капитала. По-късно тези материали са публикувани под заглавието „Записки за империализма“ (18 том на ПСС).
Те съдържат откъси от 148 книги (включително 106 немски, 23 френски, 17 английски и 2 в руски превод) и от 232 статии (включително 206 немски, 13 френски и 13 английски), публикувани в 49 различни периодични издания (34 немски, 7 френски и 8 английски). Сред основните авторитети, на които Ленин разчита, са Карл Кауцки, Джон Хобсън, Рудолф Хилфердинг, Герхарт Шулце-Геверниц, Херман Леви, Ото Йейделс, Алфред Лансуберг, Якоб Рисър, Зигмунд Шилдер и много други.
В онези дни, когато изучавахме в съветските университети работата „Империализмът, като висша степен на капитализма“, професорите ни втълпяваха, че Ленин остро критикува всички автори, на които се позовава, без изключение. Правилно е. Но при внимателен прочит се убеждавате, че Ленин първо е заимствал и едва след това е критикувал.
Не без основание някои изследователи наричат този труд на Ленин „реферат“ или „рецензия“. Това е компилация (в добрия смисъл на думата) от широк кръг местни и особено чужди източници за най-новите явления в икономиката и политиката на капитализма. Притежавайки усърдие и постоянство, Ленин „изгребва“ голям масив от материали – практически всичко, което е написано по това време, което е значимо по темата за империализма и монополистичния капитализъм.
Ленин в предговора към произведението (което се появи след революцията от 1917 г.) пише, че е бил ограничен от такова обстоятелство като царската цензура, поради което е бил принуден да се откаже от повечето си идеологически преценки и оценки. И компресира работата във формат на брошура (първоначалният план е бил да напише пълноценна монография). Но вероятно това обстоятелство, напротив, се превърна в предимство. С интерес се чете дори от тези, които не споделят идеологията на марксизма-ленинизма.
Честно признавам: много от произведенията на Ленин прочетох без интерес и с голяма трудност. И не само заради претоварването с марксистка идеология (към което съм много критичен), но и заради малко тежкия литературен стил на автора. Но трудът „Империализмът като най-висока степен на капитализма” няма такива свойства. Различава се по стил от повечето други „класически“ произведения.
Това вероятно може да се обясни с факта, че Ленин е имал необявен съавтор на тази работа. Все пак може би трябва да се нарече редактор. Освен това този редактор беше много талантлив – историкът и бъдещ съветски академик Михаил Покровски. По това време М. Н. Покровски живее във Франция и редактира поредица от брошури, публикувани от издателство „Парус“, за държавите от Западна Европа по време на Първата световна война.
Освен всичко друго, той редактира споменатата книга на В.И. Ленин. Съдейки по някои доказателства, бъдещият академик значително е съкратил изпратения ръкопис и е убедил Ленин да подготви не тежка монография, а привлекателна и популярна брошура. Трябва да се отбележи, че окончателната версия на ръкописа беше с подзаглавие „Популярен очерк“.
Творбата е публикувана за първи път в средата на 1917 г. в Петроград като отделна брошура от издателство „Парус“. По-късно произведението е препечатано многократно приживе на автора. По време на живота на Ленин тя е преведена на редица чужди езици и публикувана в чужбина. Ленин специално подготви предговор за френското и немското издание (публикуван за първи път през 1921 г. в сп. Комунистически интернационал № 18).
Първоначално основната цел на Ленин при написването на работата е да открие причините за Първата световна война. Изненадващо, повечето от авторитетните мислители на Запад, които изучават капитализма в началото на 19-ти и 20-ти век, „проспаха“ Първата световна война. Те обърнаха внимание на рязко нарасналата интернационализация на икономическия и финансов живот на държавите, но в същото време направиха погрешни изводи.
Те смятаха, че интернационализацията на икономическия живот и укрепването на икономическата взаимозависимост на отделните държави ще гарантират международната сигурност. Че войните (поне големите) няма да са изгодни за никого (включително и за монополите).
В началото на ХХ век в света цареше атмосфера на обща релаксация; всички охотно вярваха, че ерата на войните е зад гърба ни и човечеството го очаква спокойно и щастливо бъдеще. По това време идеологията на „икономическия материализъм“ и „прогреса“ триумфира в целия свят.
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo
Кабинетните“ учени, както и много политици жестоко сбъркаха в оценките си. Те всъщност „не видяха“ развитието на основните причини за кървавата баня от 1914-1918 г., която отне милиони животи (повече от 10 милиона военни бяха убити, 18,3 милиона бяха ранени; броят на цивилните жертви беше 11,4 милиона).
Ленин, съдейки по произведенията му, написани преди 1914 г. (първите 25 тома на ПСС), също не е очаквал такава мащабна война. Все пак трябва да му отдадем заслуженото, „класикът” бързо схваща причините, които са в основата му и успява ясно да ги формулира.
Към момента на написването си, „Империализмът…“ беше без излишни преувеличения, най-пълното, дълбоко и разбираемо обяснение на глобалната касапница от 1914–1918 г. Така че работата „Империализмът…” не може да се нарече просто компилация. Все пак авторът има значителен принос за разбирането на новите явления в икономиката и политиката на капитализма.
Книгата беше наистина пример за това как събитията в света на политиката, особено в световната политика, могат и трябва да се свързват с процесите и промените, които се случват в икономическата сфера на обществото. По-конкретно, Ленин показа, че такава радикална промяна като прехода от конкуренция и „свободен пазар“ към монополи и разделянето на пазара от тези монополи води до сериозни промени в политиката. Ленин нарича тези промени преход на водещите западни страни към империализъм.
По това време комбинацията от думите „империализъм“ и „капитализъм“, съдържаща се в заглавието на книгата, изглеждаше необичайна за мнозина. „Капитализмът“ се разбира като определен модел на икономическата структура на обществото (частна собственост върху средствата за производство, експлоатация на наемен труд, печалба, натрупване на капитал и др.).
А „империализмът“ (от латински imperium – власт, господство) е държавна политика, насочена към завладяване и подчиняване на други страни и територии. Империализмът се връща назад във вековете, когато от капитализма нямаше и следа, но съществуваха големи империи. Например вавилонски, асирийски, персийски, римски, османски…
Ленин всъщност показва, че през ХХ век се появява нов тип империя, която представлява властта не на поземлената аристокрация, военната каста или жреческия елит, а на капиталистическа олигархия, основана на властта на монополите.
Позволете ми да ви припомня ключовите моменти от произведението „Империализмът…“. Състои се от 10 раздела (глави). Основната цел на нейния автор е да покаже, че на границата на 19-20в. имаше развитие на капитализма от епохата на примитивно натрупване на капитал (както и свободна конкуренция) към монополистичен капитализъм, определяне на икономическите и политическите последици от това развитие.
Ако в икономическата сфера основната характеристика на новия етап на капитализма беше господството на монополите, то в политическата сфера беше повишената агресивност на държавите, които се оказаха под контрола на монополите.
Рязкото засилване на външната икономическа, политическа и военна експанзия на капитала Ленин квалифицира като империализъм от нов тип. В. Ленин идентифицира пет ключови характеристики на империализма:
1) концентрацията и централизацията на капитала достига такава степен, че се образуват монополи;
2) сливането на индустриалния и банковия монополен капитал и формирането на тази основа на финансов капитал;
3) износът на капитал става доминиращ по отношение на износа на стоки;
4) има икономическо разделение на света от международни обединения на монополи;
5) завършва териториалното деление на света, започва неговото преразпределяне.
Ако първите четири знака могат да се нарекат икономически, то петият знак е от военно-политически характер. В разглежданата работа Ленин показа, че световната война, започнала през 1914 г., не е резултат от „случайна“ комбинация от обстоятелства. Тя е породена от икономически причини, преди всичко от факта, че „класическият” капитализъм започна да се развива в монополистичен капитализъм.
Дори „класическият“ капитализъм (с неговата така наречена „свободна“ конкуренция) намира за трудно да остане в рамките на националните граници, тъй като капиталистическото производство с неговия стремеж към печалба неизбежно се натъква на ограничено платежоспособно /ефективно/ търсене на вътрешния пазар.
Между другото, авторът на „Империализмът…” дълбоко разбира този въпрос, когато в края на 19 век написва книгата „Развитието на капитализма в Русия. Процесът на формиране на вътрешен пазар за едрата индустрия“ (публикуван за първи път законно като отделна книга през 1899 г.).
Освен това на монополният капитал му става непоносимо претъпкано в националните граници и мащабът на относителното свръхнатрупване на капитал рязко се увеличава. Точно относително, а не абсолютно свръхнатрупване. Което означава относително ниска и същевременно постоянно падаща доходност на капитала.
Капиталът се втурва навън, където може да получи по-висока норма на печалба. И отвъд националните граници те срещат съпротива и конкуренция от капитала на други държави. До определени граници капиталовата конкуренция се провежда мирно. Тази конкуренция е частично регулирана от различни международни монополни съюзи.
Но противоречията, породени от относителното свръхнатрупване на капитал, достигат такава острота, когато международните обединения на монополи вече не са в състояние да осигурят разделянето на пазарите на продажби, източниците на суровини и областите на инвестиране на капитал с „цивилизовани“ средства.
Монополите започват да привличат способностите на своите държави да се борят за своето /т.е. тяхното „място под слънцето“. Първо с политически и дипломатически, а след това и с военни средства. Възникват империалистически войни.
Първите такива войни от ерата на империализма са: испано-американска (1898 г.); англо-бурската (1899-1902); руско-японската (1904-05). Това бяха само „репетиции“, завършили с Първата световна война от 1914-1918 г.
Интересен момент в труда „Империализмът…” е изводът, че империализмът е най-високият и последен етап от развитието на капитализма. Глави 7-10 са посветени на обобщено описание на империализма, критика на съществуващите концепции и анализ на историческото място на империализма като най-висок и последен етап на капитализма и навечерието на социалистическата революция. Във втората част Ленин неведнъж нарича империализма „паразитен“, „загниващ“ и „умиращ“ капитализъм.
В следващите трудове на Ленин тези характеристики на монополистичния капитализъм стават постоянни. По-късно Ленин записва, че капитализмът се е превърнал в държавен монопол. През октомври 1917 г. Ленин написва брошурата „Предстоящата катастрофа и как да се борим с нея“, където дава определение на такъв капитализъм: „Държавно-монополният капитализъм е най-пълната материална подготовка за социализма, тй е предверието към него, това е стъпалото на историческа стълба, между което (стъпалото) и стъпалото, наречено социализъм, няма междинни стъпала.”
В книгата си „Империализмът, като висша степен на капитализма. Метаморфозите на века (1916-2016)” изрично подчертавам: този труд на Ленин остава актуален и много помага за разбирането на много икономически и политически явления в света на 21 век.
Превод: ЕС
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo
ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos“ target=“_blank“>Нов наш Youtube канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/novinitednes
Влизайте директно в сайта: https://www.novinarbg.com
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
