7 години са 7 години. Ако можех да върна времето не бих променил нито едно решение. Не съжалявам за нищо. Това написа в профила си във Фейсбук депутатът от ПП-ДБ Явор Божанков и обяви неочаквано: Прекратявам политическата си кариера!
Дали публикацията му е първоаприлска шега, ще разберем в близките дни.
Ето какво написа той:
Взех решение да прекратя политическата си кариера.
Скъпи приятели,
7 години са 7 години. Ако можех да върна времето не бих променил нито едно решение. Не съжалявам за нищо.
Политиката отнема много. Необратимо загубено време със семейството. Неизживяни мигове с приятели.
Но нали именно в името на бъдещото поколение и нашите ближни правим всичко това?
Преживях чудесни моменти сред хора, от които научих много. Преживях и ужасни моменти заради други, които използват държавата срещу самите й граждани.
Преди някой да е попитал „партия ли ще правиш?“ – Не. Дълбоко убеден съм, че обединението в демократичния сектор го направи незаобиколим фактор в управлението на България.
Ще бъде грешка постигнатото да не се съхрани а да се върви по път на разделение. Не очаквайте подобно нещо от мен
Благодаря на ПП/ДБ, че ме приеха в семейство на демократичната общност а на ПП, че ми дадоха възможност да бъда част от прекрасния екип в Габрово.
Не правя това заради последните месеци. Както някой би си помислил. След безпрецедентна криза и спирала от избори успяхме да дадем спокойствие и сигурност на страната.
Постигнахме и друго. Трудно доловимо но трайно. Промяна в мисленето. Не сменихме Бойко Борисов с академик Денков. Променихме начина, по който се упражнява държавната власт. Само до преди две години местните общности се експлоатираха, като феодални владения.
Днес имаме и друг пример.
В министерски съвет се „размазваха физиономии“ чрез държавни органи. Страхът беше хоросана на градежа на властта а нейната основа – корупцията. В сърцето на българския народ беше посята идеята, че можем без това.
Можем и повече – можем да бъдем равни на другите европейски народни по завета на Апостола. България не на думи а на дело е рамо до рамо до европейските политики – за спиране на агресията на терористичните режими от Изток, за защита на правото на самоопределяне на всеки свободен народ.
И само за 9 месеца от пасивен наблюдател България се превърна в стратегически партньор на ЕС и НАТО.
Ако социолозите отчитат политическа криза на хоризонта, то статистиците отчитат ефекта на едно 9 месечно управление. На една глътка свеж въздух за българската демокрация.
За първи път от 34 години повече българи се завърнаха у нас от тези, които напуснаха. България не е най-корумпираната държава в ЕС. А вече не е и най-бедна. Покупателната способност на един българин днес е по-висока от тази на един унгарец. И едно, с което се гордея.
Не се долавя от статистика но се усеща в сърцето. Това бяха 9 месеца, в които живяхме без страх. Че някой, чрез държавна репресия ще притисне, унищожи или изземе на някого достойнството, на друг предприятието, на трети бъдещето. Тези 9 месеца си заслужаваха и само заради това.
ГЕРБ не просто изпратиха България на избори рискувайки европейските ни цели.
Те разрушиха опит да постигнем базово национално съгласие. Че въпреки непоносимостта помежду ни, България е по-голяма а нашите национални цели – над всички ни. Е, техните страхове, нотариуси и джуджета са им по-мили.
И на предстоящите избори ще се потърси отговор от нас – накъде? ГЕРБ нямаха силата да ни принудят да се отклоним от пътя на реформите. Ние нямахме превес за да ги заставим да останат на този път. Логично е в такъв момент арбитър да бъде българския избирател.
Никога не съм разбирал позицията „аз няма да гласувам“.
Да гласуваме е наш дълг към местната ни общност, към България, към ролята на родината ни в обединена Европа. Да „делегираме“ това право и тази ценна отговорност другиму? На някой зависим? На друг – платен? Не, не и не. Това е наш дълг.
Ако искаме България да излезе от блатото на корупцията, ще дадем опора на нашите представители. Защото отстрани изглежда лесно. Ето в този момент ви го казвам – не е лесно. Повярвайте, ужасно трудно е. И е възможно само ако стоим плътно зад избранниците ни. Толкова дълго, колкото е нужно.
Политиката е маратон. Щафета. Не е спринт. Аз бягах дълго и дълбоко в сърцето ми оставам обречен на тази кауза. Просто ще предам това, което зная и мога на други.
