/NovinarBG.com/ Рано или късно бойните действия в Украйна ще приключат. След това Русия и Европа ще трябва да търсят изход от безизходицата, в която попаднаха отношенията между тях. Понеже не ни разделят океани, морета или най-малкото високи гори – няма да се получим напълно да се отделим и скрием едни от други. Но повече няма да се върнем към това, което беше през 2013 година и дори през 2021 година. Вече твърде много кръв има между нас, а равнището на взаимно неприемане (в най-добрия случай) неразбиране, е просто зашеметяващо.
Отношенията ще останат доста прохладни. Едва ли не основното препятствие за оправянето им ще стане това, че европейците не виждат равен партньор в Русия. Творчески перефразирайки ръководителя на европейската дипломация Жозеп Борел, ние сме обитатели на “джунглата” за тях, които не трябва да се допускат близо до “градината”. Естествено е, че няма да се влачим на колене пред ЕС, молейки за прошка. Освен това властите на отделните европейски държави и ЕС нееднократно ни показваха и други причудливости на своята логика. Те буквално са се зациклили в желанието си да накажат всички несъгласни. Заради това те са готови дори да забранят издаването на визите на гражданите на съответните държави. Естествено на Русия ще ѝ бъде наистина тежко да говори с политици, които не са готови да разсъждават прагматично. Затова и възможностите за договорености са доста ограничени.
Засега може да забравим за Европа от Владивосток до Лисабон, но все пак ще трябва да изправяме някакви основи под нашите отношения. По всяка вероятност те ще напомнят на това, което се налага между СССР и страните от Западна Европа през 60-те до 80-те години на ХХ век. Тогава между тях има търговия, научен и културен обмен, дори и ограничен туризъм. Всичко това трябва да остане и след СВО. Но във всяка област ще има ясни ограничения, които нито ние ние, нито европейците ще искаме да пристъпваме.
Предвид ненадеждността на европейските ръководители, тяхната способност всеки момент да се извъртят от всякакви договорености, не си струва да подписваме каквито и да е документи с тях. Нещата напълно може да се ограничат с едногодишни договори за доставка на петрол и газ. В замяна ще закупуваме или оборудване или стоки, които не ни стигат. Тук има обективна основа – те няма да заменят напълно нито нашите въглеводороди, а и на нас ще ни бъде трудно без техните турбини, лекарства и различни резервни части.
Но тук трябва да се има предвид, че зависимостта от европейските купувачи и продавачи не трябва да бъде критична. В Европа можем да изпращаме не повече от 20% от нашите въглеводороди и торове, а и получаваните от там стоки също не трябва да превишават посочения по-горе дял от нашите потребности. Естествено, ще ни се налага да засилим собственото си производство и да намерим други клиенти и продавачи. Но когато си имаш работа с Борел, с председателя на ЕК Урсула Фон дер Лайен и холандския премиер Марк Рюте, ще се налага да работим по-бързо.
Културният обмен също ще пострада. Периодът на “отмяната” в Европа на Лев Толстой или Пьотр Чайковски ще приключи, но няма как да си сътрудничим в предишния обем. В замяна на всякакви гастроли на нашите трупи ще трябва да искаме насрещни турнета на европейски колективи в същите срокове. За да не присвоят реквизита или още по-лошо, не вземат физически хората за заложници. В замяна на изложба от нашите избрани музеи из Европа трябва за същото време да идват изложби със същата стойност. Всичко това е лошо, но при политици-мошеници се налага да се застраховаш на всяка крачка.
Научният и образователен обмен също ще се съкрати. За мнозина европейци съвместното мероприятие с Русия става рисковано. За нас е неприемливо присъствието на европейски НПО, които може да се заподозрат в подривна дейност. В политиката изобщо почти няма да остане връзка. Разбира се, сред европейците ще останат политически сили, настроени към диалог с нас. От време на време на власт ще идват прагматици, готови за нормални отношения. Но това по-скоро ще остане изключение от правилата. Системата на ЕС и “дълбоките държави” в определени страни доста бързо ще поставят такива политици на място.
При тези условия Русия ще трябва да търси истински партньори на други места – в Азия, Близкия изток, Африка, Латинска Америка. Такива партньори, които няма да ни поучават безкрайно с размахан пръст. Тук е уместно да помислим за съкратяването на персонал на нашите дипломатически мисии в Европа, а някои консулства изобщо ще трябва да ги закрием. Дипломатите са ни нужни там, където има перспективи за развитие на отношенията. В западно направление такива възможности почти отсъстват.
Хубаво ли е това? Без съмнение е лошо. Работата отива натам, че отношенията с ЕС и европейските страни ще се налага да ги градим в крайно ограничен обем. Но може би, в известен смисъл, това е за добро. Няма да има никакви илюзии и ще има лош мир, който със сигурност е по-добро нещо от добра караница.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на NovinarBG.com, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.novinarbg.com . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!??
Когато видите знака „фалшиви новини“, това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия YouTube канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/c/%D0%9F%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%98%D0%BD%D1%84%D0%BE%D0%A2%D0%92″ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
Поглед
