ПОСЛЕДНИ

Фенка на Доган попадна в борда на директорите на “Автомагистрали” ЕАД

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Десислава Христова се връща в държавното дружество, след като през 2019 г. бе отстранена от него. Христова е била член на ДПС, кандидат за общински съветник, районен кмет, а Ахмед Доган добре познава пламенните ѝ писания в негова възхвала.

Служебният министър на регионалното развитие и благоустройството Виолета Комитова освободи досегашното ръководство на “Автомагистрали” ЕАД, съобщиха от министерството. В Борда на директорите са назначени Валентин Вълков, Иван Станчев и Десислава Христова, като последната е заемала длъжността член на Съвета на директорите на дружеството в миналото.

Коя е Десислава Христова и защо това предизвика скандалните реакции на хора, които я познават покрай протестите срещу правителството на Борисов?

Десислава Христова е част от протестите срещу Бойко Борисов. Позната е като представител на един от палатковите лагери от лятото на 2020 г. Твърди се, че тя е и житейската половинка на вече бившия временен заместник – министър на регионалното развитие и благоустройството Тодор Стоянов, който остана на поста си само 3 седмици. Но това далеч не е важното…

Още през 2019 г., Биволъ сигнализира за запис на разговор между директор в АПИ и неизвестна дама от Автомагистрали ЕАД, който разкрива схемата и механизма, по които ще се усвояват парите за Автомагистрала Хемус – чрез непрозрачни възлагания на фирми, без обществени поръчки, но на “наши хора”, на които влиятелни лица “дават едно рамо”.

Скандалът е наречен #АПИГЕЙТ. Във въпросния запис, от Биволъ идентифицират Михаил Рашков, директор “Поддържане на пътната инфраструктура” в АПИ и дама, която в други медийни публикации, но не тези на Биволъ, е идентифицирана като Десислава Христова, член на УС на държавната компания “Автомагистрали” ЕАД. В крайна сметка, именно този скандал коства поста на Христова. В последствие тя сезира прокуратурата срещу себе си, за да докаже, че е обвинена несправедливо.

Това не е първият път, когато името на Десислава Христова се споменава публично. През 2015 г., тя е кандидат за кмет на столичния район “Овча купел” от ПП “АБВ”. Доскоро публикация за нейните намерения за района фигурираше, но сега мистериозно е изчезнала от сайта на политическата партия.

Десислава Христова - кандидат за кмет на Овча купел от АБВ
Десислава Христова – кандидат за кмет на Овча купел от АБВ

По-интересната част на кариерата на Десислава Христова е тази ѝ като член на ДПС и върл фен на Ахмед Доган.

Източници, пожелали анонимност, се кълнат че Христова е направила всичко възможно да влезе в полезрението на почетния председател на ДПС, което в крайна сметка се случва и тя дори е изпращана на събитие в Брюксел, по личното нареждане на един от лидерите на партията.

За лоялността на Десислава Христова към ДПС, можем да съдим и от писанията ѝ за Доган, любезно публикувани в сайта “Епицентър” ТУК и ТУК, които ние препечатваме без намеса:

Десислава Христова пише на Ахмед Доган: Историята показва, че идеалистите изгарят!

“Уважаеми господин Доган

Честит национален празник!

Щастлива съм да Ви поздравя на този ден и да Ви пожелая много здраве и неизчерпаема енергия, която е нужна и за България, и за ДПС!

Г-н Доган, преди време аз Ви казах, че Ви се доверявам. В това изречение вложих всичко и Вие ме разбрахте. Днес пак Ви казвам – „Аз Ви се доверявам!” И това доверие е опората, на която стоя стабилно, за да мога да продължа напред по пътя, на който стоя сега.

Когато Ви писах за първи път, пред мен нямаше очертан път, а само желание да изразя нещо, което идваше от душата и в което нямаше разум- проводник на сметки и уравнения, на баланс на числа и планове за стъпки. Тогава изразих своето вътрешно усещане, а според мен то е по-вярното от всичко рационално. Сега стъпих по начин, който не съм мислила, не съм очаквала, нито пожелавала. В моите представи ролята ми на този етап бе да погледна глобалното, да докосна цялото, да усетя другите части на колективното тяло и да опозная целия жив организъм в дълбочина. Знам, че едновременно с този процес, водена от доверието си и цялостното усещане за Вас, аз бих могла да отдам много и силна енергия на организма за неговото здраве и сили. Исках (и продължавам да искам) цялото да стои стабилно и да успее да задържи позиции, дори да получи нов тласък с една нова визия, която да му даде нови хоризонти, без да губи досегашните. Случи се така, че сега съм концентрирана на едно място.

Благодаря за отворената врата, за възможността да се доближа, да стана съпричастна!

Много съм щастлива и затова, защото сърцето на организма ДПС е добро! Това ме кара да вярвам, че изконните ценности са съхранени в добри ръце и душата няма да бъде предадена.

Въпреки всичко, аз не се отказах да правя паралелно и това обследване на организма и на различните негови части. Намерих здрави и жизнени клетки, които функционират правилно, в хармония с другите и с цялото. Намерих и здрави, но без достатъчно капацитет да могат да се самолекуват при необходимост, такива, които без усилия могат да бъдат преформатирани, стига да се появи външна клетка и да ги докосне. Усетих и фалшивата рефлексия на ампутирани преди година части!

Намерих обаче и друга категория, която лично за мен е потенциално най-опасна. Скоро Ви бях споменала за „голямата група на амбициозната посредственост”. В тази група влизат клетки, здрави външно, надъхани с много самочувствие, без очи да виждат себе си и света наоколо, още по-малко способни да се самодиагностицират, регенерират, или да лекуват околните. Такива клетки могат да бъдат изолирани и безопасни, но когато са поставени на ключови места в тялото и им е поверена роля, която е важна за жизнените функции на органите, тогава става страшно! Тогава онези здрави и усещащи неприятната миризма клетки, иначе способни да бъдат пълноценна част от цялото, биват отблъснати и така се лишава общото. Същевременно, около болната, но поставена на ключово място клетка, се оформя едно обкръжение, което или е подобно на нея и може да гравитира без проблем, или такова, което просто стои, но не функционира, защото не вижда смисъл. Тогава ясно се вижда огромната пропаст между фундаменталните принципи, ценности и същност на тялото, проектирано от душата, и тази болна част. Получава се дисбаланс между вътрешното и външното. Тази трета категория болни клетки нямат възможност да споделят принципа на заедността, нито на толерантността. Напротив! Те предпочитат да има отделност, за да не се забележи тяхната собствена, същностна накърненост. Те демонстрират нетолерантност, за да скрият неувереност и неспособност да съзидават, да обединяват, камо ли да отдават онази енергия, която може да въвлича, да очарова, да отваря портали за нови клетки. Те отказват да се погледнат в огледалото!

Моето желание да бъда съпричастна към двигателя, който отдава енергия на тялото, не е каприз, а потребност, породена от същността ми. Където и да се намирам, аз съм една и съща, такава, каквато съм. Когато съм близо до болно място, естествената ми реакция е да започна да въздействам активно. Когато съм до здраво място, започвам да отдавам още повече енергия, която да прибавя към него. Когато обаче съм поставена в кръга на орган, съставен от клетки от категорията на последните, започвам да се измъчвам, защото не мога да бъда в естественото си състояние. Там енергията се разпилява. Единственото, което може да направи тази енергия, е да предпази мен от заразяване и да не нанася тежки удари върху същността ми.

За мен успехът не се изразява само в механичния сбор на едни числа, показващи едни резултати. Знам, че това е крайната цел, това е много значимо за пътя след 26-ти март. Целта оправдава средставата и тогава всякакви ценности, принципни, послания и качества са без значение, доколкото има други механизми за нейното постигане, макар и порочни, и според мен – задълбаващи болестното състояние на обществото. Въпреки това, аз съм убедена, че въздействието върху съзнанията на хората, чрез силната, позитивна енергия, чрез идеалите, чрез ценностите, заложени в душата на ДПС, могат ако не да докарат механично голям сбор от числа на 26-ти, то да допринесат в качествено отношение, да привлекат нови, здрави клетки, способни да станат неделима част от тялото и да го държат живо и здраво. Това според мен има голямо значение, защото всеки организъм има нужда от пречистване, поддържане, обновяване, освежаване, а дори ако щете – да покаже красивото, което стои вътре, но някак не излиза наяве, затрупано от болни клетки. Това е грижа в дългосрочен план.

Скъпи господин Доган,

Навремето аз сама почуках на вратата, без да очаквам, че някой ще ми отвори. Знаех, че такива врати са тежки и не се отварят лесно. Вие променихте всичко в моите представи. Днес онова доверие, което Ви изпратих с послание и беше мое вътрешно усещане, днес съществува много по-силно и многообразно.

Душата и сърцето на колективното тяло ДПС са силни, здрави и ухаят на свежест, на пролет, на безкрайност. За мен това е най-важното! Защото в тези части е същността на цялата конструкция, на всички изначални ценности и те са фундамента, върху който може да съществува тялото, дори когато в него и около него текат болестни процеси!

Реших, че ще Ви напиша това днес, а не след изборите, защото мисля, че времето е фактор, който има своето значение за бъдещето на организма. Едно виждане през очи, които идват отвън и не са заслепени и повлияни от вътрешните процеси, могат да улавят трептенето на тялото по друг начин.

Аз съм в хармония с душата, черпя енергия от нея, което ми дава сили да отдавам същността си за доброто на цялото, а чрез него – на обществото.

Идеализмът не означава липса на рацио, на способност да се върви по аналитичен и логичен път. Според мен той е дар, който носи специфичен заряд, необходим в глобалните процеси. Осъзнавам добре, че той е неблагоприятен от гледна точка на разума за онзи, който го носи. Историята показва, че идеалистите изгарят. Но когато носиш огъня в себе си, този път е логичен и естествен.

3-ти март 2017 година

С уважение:

Десислава Христова

В края на 2019 г., Христова отново напомня за себе си със статия във възхвала на Доган.

Десислава Христова: Ахмед Доган не би си и помислил да „хване нанякъде“, ако в България се стреля

Десислава Христова

Юрист, психолог,

кандидат за общински съветник

гражданската квота на ДПС за София

Гледате ли телевизия, слушате ли новини? Следите ли събитията около Каталуния? Виждате ли палежите по улиците, боевете между органите на реда и гражданите?

Вероятно повечето от вас знаят, че там има големи проблеми и напрежението, което тегне над цяла Испания, сега е в поредния си пик. На фона на несигурността по улиците, погромите, сблъсъците, някак бледнее това, че стотици малки производители, собственици на магазини и работилници са заплашени от липса на препитание, а хилядите туристи, решили да посетят тези места, пълни с история, архитектурни паметници, културни ценности и природни красоти, ще се отдръпат и няма да отидат там, респективно туризмът и свързаните с него икономически плюсове ще бъдат изгубени.

Сигурна съм, че едва ли има български гражданин, който да не харесва Испания, да не е бил там, или да мечтае да види великолепната Барселона, изключителния Мадрид, прекрасните плажове, галерии, величествените катедрали и всичко, което е плод на вековна цивилизационна традиция и постижения на човешкия дух.

Но същевременно нямам съмнения, че едва ли някой българин би искал да има даденостите и богатствата на Испания заедно с политическата й картина, заедно с всички тези удари, разруха и нестабилност.

Защото нашата родина е спокойна и сигурна, и тук няма проблем да пътуваш, да бъдеш както във Видин, така и в Момчилград, където почти 100% от населението изповядва исляма и говори майчиния си език, който не е българският!

Но и във Видин, и в Момчилград, и в Русе, и в Кърджали, навсякъде в България, каквито и особености да има местното население, колкото и да е различно в културата, традициите, вярата, майчиния си език, колкото е трудно да е битието, хората посрещат типично по нашенски – с усмивка, сладка приказка, гостоприемство и топлина.

Аз няма да навлизам в дълбоки анализи за тежкото положение в Испания, респ. Каталуния.

Със сигурност между едните и другите там разликите са значително по-малки, отколкото между етническите българи и нашите сънародници – етнически турци.

Различни сме и от ромите, както по отношение на езика, така и в културно, а често и в религиозно отношение. Ще спра дотук, тъй като това са двете най-големи етнически групи извън българската в нашата страна, защото изводът е ясен – твърде пъстро е.

На фона на целокупната ни малочисленост, отрицателния прираст и емиграцията, не мога да си сложа розови очила и да говоря за светли бъднини. Като към гореописаната картина добавим факта, че сме на Балканите – едно вечно кипящо от страсти място, където всеки има претенции относно история, личности, идентичност и притежание, смятам че е много лесно в горещ казан да запалиш огън.

Доказано е във времето.

У нас обаче всичко е спокойно, тихо и безоблачно! Защото нашите сънародници извън бългаския етнос принадлежат на тази земя, защото те обичат родината си, защото носят в себе си толерантността и уважението към всеки, независимо колко е различен.

Тези хора са неразделна част от обществото ни, от нашето битие. И те никога не се поддадоха на провокации, на обиди, на откровено враждебно отношение, макар че са подлагани на това многократно и понякога до краен предел. А колко е лесно да пламне искрата, особено когато някои непрекъснато щракат със запалки! Колко е лесно от едно пламъче да избухне голям пожар и да изпепели цялото спокойствие, стабилност и мечти за утре!

Ето тук е огромната роля на Движението за права и свободи и на д-р Ахмед Доган! Почетният председател на ДПС безспорно е изключителна личност с брилянтен ум и с поглед далече напред, но и с качества, с каквито никой друг български политик не може да се похвали.

Защото този човек е ракетата-носител на етническия мир в България и на него всички ние дължим своето спокойно и сигурно вчера, днес и утре. Това е не само мое лично мнение и вътрешно убеждение, защото е споделяно многократно и у нас и извън нашите предели от хора, които имат способността да мислят в дълбочина, да анализират и да виждат и под повърхността на нещата.

За разлика от някои други лидери в държавата, Ахмед Доган не би си и помислил да „хване нанякъде“, ако в България се стреля, както в Сирия! Защото също за разлика от тях, той знае какво е да си осъден на смърт от режима и да чакаш изпълнение на наказанието. Дори когато натискаха спусъка с опрян в челото му пистолет , той реагира като достоен мъж, а не като страхливец! Той знае как да обединява и да създава спокойствие, да вижда пътя напред!

И днес на фона на европейските процеси, които никак не са спокойни и е трудно да говорим за единство, с възраждането на национализма като контрапункт на глобализацията и засиления миграционен проблем, у нас това опасно явление намери благодатна почва в лицето на хора, нарекли се патриоти, но всъщност изповядащи разделение, провокиращи непрекъснато напрежение и сътресения в държавата ни.

Не може човек, който се зове патриот и иска да е кмет на столицата например, да говори от ефира на БНТ как ще бутне ромските гета и после ще качи ромите в жандармерийски камионетки, за да ходят да плевят дворовете на РПУ-тата (цитирам изказването по памет, но то бе публично изговорено в ефира на БНТ).

Не може същият този човек да лъже най-безобразно, че целта на ДПС е само да има още една джамия в София и затова то не изпраща представител в едно друго предаване, което принципно уважавам, но в конкретния случай се радвам, че нямаше представител на ДПС. Просто нивото беше отчайващо ниско и нямаше да отива на ДПС!!!

Но хора като този човек никога и с нищо не са допринесли за благото на нашата държава. А с присъствието си във властта, те доказаха, че нито са обединени, още по-малко са патриоти. Елементарен лакмус е фактът, че единството между тях се разпадна и се обърна в междусъюзническа война, поради невъзможност да си поделят властта, която им поднесе правителството на Бойко Борисов. Последното носи тежка отговорност защото, както знаем от народната мъдрост – Не е луд този, който яде баницата, а този, който му я дава.

Уважаеми съграждани и най-вече етнически българи, каквато съм и аз,
Не ме упреквайте и не ме наричайте еничарка, защото именно и само заради своята любов и отговорност към България и защото искам тя да е прекрасно място за живеене, където всички ние да намираме себе си и своето щастие, аз застанах зад ДПС и знам, че това е най-българската, най-отговорната и най-последователна партия, която плаща високата цена да бъде мразена и хулена несправедливо, но никога не изостави своята мисия да брани националния интерес на България вътре и извън териториалните ни граници. А без този фундамент никой изобщо не би могъл да строи магистрали, да гради нещо и да говори за инвестиции, за заплати и за каквото и да било.

Дали подобно назначение отива на заявеното желание за промяна от страна на Служебното правителство, оставяме на вашата преценка.

Източник: https://imatedumata.com

Коментари

Коментара

loading…



There is no ads to display, Please add some

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

.’.’ .’text/javascript’>

Още новини

Back to top button