Бюджетът, който правителството внесе в парламента, е проинфлационен, с надценен растеж и ненужно раздут дефицит. Това е единното мнение на икономистите – както в институцията Фискален съвет, която пряко наблюдава темата, така на либералните от ЕКИП, но и на консервативните като Кузман Илиев и Съвета по икономически и публични политики към Университета за национано и световно стопанство, който сече: „Проектобюджет 2022 е безупречен – ако искаме не просто “социален”, а “социалистически”.
Фискалният съвет посочва няколко основни слабости:
Планираните разходи ще задълбочат инфлацията: „силно изразен проинфлационен ефект”
Заложеният структурен дефицит е твърде голям и има опасност да не успеем да влезем в Еврозоната през 2024 г.
Държавният дълг расте твърде бързо – 26,3% от БВП за 2022 г. и 30,3% през 2024 г. или 49 млрд.лв., при това с очакван прекомерно завишен в прогнозите на правителството растеж на икономиката.
Твърде оптимистична е прогнозата за растеж 2022 от 4,8% (БНБ дава 3,6%, което е една-четвърт по-малко), но и по отношение на очакваното повишение на приходите в хазната – т.е. ще се харчат пари, които няма да бъдат изкарани
Неясен е изненадващият ръст на капиталовите разходи със 117%, който според Съвета е почти невъзможен за реализация
„Отклоняването на средства, вече извършено от правителството в края на 2021 г. за сметка на бъдещи разходи е ПОРОЧНО”
Присъдата на ЕКИП, описана от Георги Вулджев:
Първо, защо изобщо дефицитът расте?
Имаме икономически растеж, рекордно ниска безработица и рекордно висока инфлация. В такъв контекст всеки икономист ще ви каже, че дефицитите трябва да се съкращават, защото те имат тенденцията да водят до повече инфлация.
И точно в момента да се залага взимане на още дълг е много рисково, защото инфлацията притиска финансовите пазари.
Инвеститорите вече се отдръпват, лихвите тръгват нагоре и централните банки са притиснати да ускорят тяхното повишаване. Очакванията на пазарите вече са ЕЦБ да вдигне лихвите 2 пъти през настоящата година.
Второ, какво се случва с капиталовите разходи?
В бюджета е заложен рекорден растеж на този тип разходи спрямо миналата година. Този ръст е още по-забележителен като отчетем, че поради късното му изготвяне, Бюджет 2022 ще се прилага в рамките на 9, а не 12 месеца.
Да не би тогава новото правителство да заимства от фокусите на Владислав Горанов, залагайки капиталови разходи, които няма да се изпълнят по надлежния ред и ще оставят „излишък“, който управляващите могат да изхарчат далеч по-свободно и импулсивно (б.р. и безконтролно, както правеше старата власт в края на всяка година преди Коледа – къде тогава е Промяната)?
Трето, реалистични ли са макроикономическите прогнози?
Правителството очаква 4.8% ръст на БВП през 2022, което е много над прогнозите, на която и да е друга институция. БНБ прогнозира 3.6% растеж, ЕК още в началото на ноември прогнозираше 4.1%, а от тогава очакванията се влошиха.
Постигането на този растеж изглежда още по-малко вероятно като отчетем, че той зависи от ръст в инвестициите по линия на публичните капиталови разходи, които, както отбелязах, е много малко вероятно да бъдат изпълнени.
И ако този растеж не се изпълни, то това означава, че дефицитът ще се окаже щое по-голям от планираното.
СИП отсече, като тук цитираме един от членовете му Кузман Илиев:
„Административното вдигане на данъчно-осигурителната тежест в съчетание с бесен харч на високите инфлационни постъпления в хазната, обилно гарнирани с допълнителен дълг (който неизбежно ще плащаме през по-високи данъци) – не са рецепта за устойчив икономически растеж. А само купуване на политическо време. Практика, която в последните години използваме непрестанно, но която ни води към бурните води на тежкия финансово-икономически вихър.
Парадоксално е, но и управляващи, и опозиция, замаяни от сирената на прахосничеството се надпреварват кой ще даде по-вредно и безотговорно икономически предложение”.
Радостина Тонева
Коментари
Коментара
There is no ads to display, Please add some
.’.’ .’text/javascript’>
