/NovinarBG.com/ През втората половина на 1944 г. позицията на Япония на фронтовете на Тихоокеанската война продължава да се влошава. Японците обаче все още имаха сили да се съпротивляват. Японското правителство приема, че след поражението на Германия Съветският съюз може да се притече на помощ на съюзниците и да се противопостави на Япония.
В случай, че Съветският съюз влезе във войната в Далечния изток през 1945 г., Япония нямаше друг избор освен да се предаде и японското правителство реши да прибегне до активна дипломация. Бяха направени опити за сключване на компромисен мир с Китай, САЩ и Великобритания, но те бяха неуспешни.
Затова се роди идеята да се опита да се използва СССР за организиране на примирие във войната в Тихия океан. Според японското правителство самият факт на участието на СССР в преговорите за края на войната би изключил влизането му във войната срещу Япония. И японската дипломация започна да полага усилия да създаде вид на желание за „отваряне на нова страница“ в японско-съветските отношения.
Японските историци твърдят, че японското правителство до края на войната не е знаело нищо за постигнатите в Ялта споразумения за участието на СССР в поражението на Япония. Въпреки това има индикации, че японското разузнаване е имало информация за тези договорености.
През 1985 г. в Япония са публикувани мемоарите на Юрико Онодера, криптограф от японската мисия в Стокхолм, който твърди, че съдържанието на тайните споразумения за Япония, постигнати в Ялта, е своевременно предадено на японското външно министерство.
През февруари 1945 г. император Хирохито и принц Фумимаро Коное, който три пъти е бил министър-председател, предупреждават за голямата вероятност СССР да влезе във войната срещу Япония на страната на западните съюзници.
На 15 февруари ръководителите на японското разузнаване информираха участниците в заседанието на Върховния съвет за ръководство на войната, че „Съветският съюз възнамерява да осигури правото си на глас при решаването на въпросите за бъдещето на Източна Азия“. Имаше предупреждение, че до пролетта СССР може да прекрати пакта за неутралитет и да се присъедини към съюзниците във войната срещу Япония.
На следващия ден министър Шигемицу говори с император Хирохито за това: „Дните на нацистка Германия са преброени. Ялтенската конференция потвърди единството на Великобритания, САЩ и Съветския съюз“. Той препоръчва на Хирохито да не разчита на Пакта за неутралитет.
Генерал Тоджо също предупреждава японския монарх за възможността СССР да предприеме действия срещу Япония. Въпреки това императорът смята, че във всеки случай не трябва да се отказват от опитите да се привлече СССР като посредник за постигане на примирие със Съединените щати.
През пролетта на 1945 г. японското правителство многократно предприема дипломатически стъпки, за да въвлече СССР в отделни преговори за постигане на примирие между Япония, от една страна, и САЩ и Великобритания, от друга. В същото време Токио разчита на приемането от Вашингтон и Лондон на компромисни мирни условия, при които Япония запазва Корея и Тайван. Помощник в това трябваше да бъде … Сталин.
За да „заинтересува“ съветското ръководство, японското външно министерство разработи списък от отстъпки на СССР, сред които беше отстъпката на Южен Сахалин и Курилските острови. Японците искаха да се „отплатят“ на СССР със собствените му територии.
Въпреки това, оставайки верен на обещанието, дадено на съюзниците, на 5 април 1945 г. съветското правителство официално обявява на правителството на Япония, че ще денонсира съветско-японския пакт за неутралитет от 13 април 1941 г.
След това японското външно министерство започна упорито да се застъпва за приемане на всички искания, които СССР би могъл да постави като условие за запазване на своя неутралитет. Важна цел на включването на СССР в дипломатически маневри за „примирие“ беше да се скара Съветският съюз със САЩ и Великобритания, разрушавайки техния съюз.
Документът „Общи принципи на мерките в случай на капитулация на Германия“, приет на 20 април 1945 г. от Върховния съвет за ръководство на войната, поставя задачата: „Да се положат усилия за разделяне на САЩ, Англия и СССР чрез умели действия, пропаганда и подкопаване на решимостта на САЩ и Англия да водят война“.
Осъзнавайки това, съветското правителство избягва всякакви преговори с правителството на Япония и информира лидерите на съюзническите сили за маневрите на японските дипломати. И от края на март 1945 г. съветското главно командване започва да извършва прехвърлянето на въоръжените си сили в Далечния изток. В средата на април служители на военния аташе на японското посолство в Москва докладваха в Токио: „Всеки ден по Транссибирската железопътна линия преминават от 12 до 15 влака … В момента влизането на Съветския съюз във войната с Япония е неизбежно“.
Опитите за преговори със Съветския съюз се засилиха значително след капитулацията на Германия. На 15 май на заседание на Върховния съвет за ръководство на войната беше решено да се търси началото на официални японско-съветски преговори. Японското ръководство демонстративно анулира всички японско-германски споразумения и инструктира пресата да подкрепи дипломатическите стъпки на японското правителство към СССР.
Ситуацията обаче не беше в полза на Япония. Съветското правителство продължава да избягва опитите на Япония да включи СССР в официални преговори.
Японското правителство и командване обаче все още имаха надежди за влошаване на съветско-американските и съветско-британските отношения. Японските лидери се утешаваха с надеждата, че в крайна сметка съветското ръководство ще осъзнае ползите за себе си от удължаването на войната между Япония и САЩ и Великобритания, в която двете страни само се отслабват взаимно.
Задачата беше да се използва всяка възможност за намиране на някакво споразумение с Москва. В същото време решението, прието на 6 юни, гласи: „Империята трябва твърдо да се придържа към курса на продължителна война, независимо от всякакви жертви. Това не може да не предизвика значителни колебания в решимостта на противника да продължи войната до края на тази година.“
„Мирната дипломация“ на Япония по отношение на СССР беше насочена към избягване на капитулация, запазване на съществуващия режим в страната и продължаване на войната, докато САЩ и Великобритания не направят отстъпки при определяне на условията на примирието.
На 10 юли 1945 г. Шигенори Того, който замени Шигемицу като министър на външните работи, предложи да се изпрати члена на императорското семейство, бившия министър-председател Коное в Москва като специален емисар на императора. На 12 юни пътуването на Коное до Москва е официално санкционирано от император Хирохито и Того изпраща телеграма до японския посланик Наотаке Сато в Москва, като го инструктира да посети В.М. Молотов и поставят въпроса за желанието на Токио да изпрати специален японски представител в Съветския съюз.
Генералите на Япония бяха решително против капитулацията, което беше взето предвид при съставянето на посланието на императора, което трябваше да бъде предадено в Москва. То е съставено в общи линии около желанието на императора „да сложи край на войната възможно най-скоро “.
Беше отбелязано, че с оглед на исканията на Съединените щати и Великобритания за безусловна капитулация, Япония е принудена да води войната докрай, което ще доведе до „увеличаване на кръвопролитията „ . В съобщението императорът „изразява желанието мирът да бъде възстановен възможно най-скоро в полза на човечеството“. Особеното в посланието на императора е, че то не е адресирано до никого.
Съгласието за пристигането на Коное в Москва като специален пратеник на японския император означава началото на официални преговори между Москва и Токио и Сталин смята за целесъобразно да избегне всякакъв контакт с официални японски представители.
Последният опит да се въвлече СССР в „посредничество“, за да се попречи на влизането му във войната, беше направено от японското ръководство след публикуването на Потсдамската декларация за условията на капитулация на Япония пред САЩ, Великобритания и Китай.
Липсата на съветски подпис под декларацията всъщност възпрепятства японските лидери да я приемат незабавно и им позволява да поддържат надеждата, че войната може да продължи. След публикуването на декларацията и обсъждането на нейния текст на срещата на Висшия съвет за ръководство на войната, Того изпрати телеграма на посланик Сато на 27 юли: „Позицията, заета от Съветския съюз по отношение на Общата декларация от Потсдам, ще повлияе на нашата действия оттук нататък.“ На посланика е възложено спешно да разбере „какви стъпки ще предприеме Съветският съюз срещу Японската империя“.
На 28 юли 1945 г. японското правителство отхвърли Потсдамската декларация, заявявайки намерението си да „продължи да се движи напред за успешно прекратяване на войната“. След това дипломатическите стъпки на японското правителство вече нямат значение за Сталин. В строго съответствие с обещанието, дадено в Крим, точно три месеца след капитулацията на Германия, правителството на СССР на 8 август обявява война на Япония.
Превод: ЕС
Подпишете се за референдума за „Мир и Суверенитет“ на https://narodna.me/ /изчакайте няколко секунди, за да се отвори страницата/
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/c/%D0%9F%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%98%D0%BD%D1%84%D0%BE%D0%A2%D0%92″ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/novinitednes
Влизайте директно в сайта www.novinarbg.com . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!??
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
