Живеем в уникално време. Четири формации преговарят за управление, обаче се очертава много по-голяма от четворна коалиция. Много неща ще се променят при нея, най-вече ще се създаде невиждана до момента у нас разстановка между власт и властово противодействие.
Толкова много хора се канят да управляват, че чудно ще се намерили и един фигурант за опозиция. Не само партии, но и протестът целокупно влиза във властта. С това сродни думички като „площад“, „промяна“, „граждани енергия“ вече придобива друг смисъл.
Уникалността на днешната ситуация може да се разбере само след преглед на миналото. Досега масата на властта не е събирала толкова голяма тълпа. До 2001 година живеехме в двуполюсен модел.
Милиони ляво-десни орди поставиха посредством две партии. Понякога спора им решаваше президентът. След 2001 година дойдоха двойна и тройна коалиция – контрапункт на първата НДСВ и ДПС бяха държавния глава Първанов и все още жизнените мастодонти БСП и СДС.
В противовес на втората НДСВ БСП и ДПС – бурно изгряващият Бойко Борисов, помагаше му периодично Първанов. Тогава прощъпалник направиха екологичните протести, от които се роди днешната „Демократична България“. Те бяха информаторски граждански сили.
След това дойде времето на ГЕРБ. Срещу нея бяха пак същите протести, БСП, накрая и президента Радев. Епохата на ГЕРБ бе разнообразна с коалиция между нея и „дясната градскост“. В противовес бе БСП.
Малко по-рано тази коалиция бе по площадите, за да събори в съюз с президента Плевнелиев краткото управление на БСП и ДПС в кабинета Орешарски.
През цялото това време управляващата политическа сила имаше срещу себе си или мощно опозиционна формация – или президента, или зараждаща се ескалираща във вълна гражданска енергия. Това причиняваше конфликти, които обаче бяха и съзидателни. Те поддържаха жизнеността на политическата ни система чрез сблъсък на конкурентни интереси.
В повечето случай не може да се оплачем. Антициклоните променяха статуквото за добро – ГЕРБ спрямо тройната коалиция, Радев спрямо ГЕРБ, между тях ГЕРБ и пълните площади – срещу Орешарски.
Щом властта почваше да се проваля, имаш реформаторски сили, към които мнозинството българи поглеждаха с надежда. Днес няма нищо общо с гореизброеното. Не само в парламента ще се създаде невиждана досега четворна коалиция. Но и президентът ще бъде с нея. Със сигурност доста време, ако не през цялото. С нея ще са Европейският съюз и САЩ. И протестите ще са с нея.
Кирил Петков няма да вдига плакати срещу себе си. Борислав Сандов и Тома Белев няма да оплакват екологията, ще я управляват. Тази огромна коалиция ще има опозиция срещу себе си, разбира се.
Но всяка от ГЕРБ, „Възраждане“ и ДПС е по своему изолирана. Те не могат да вдигнат вълна. Мнозинството българи няма да ги припознае. Западът няма да им услужи с логистика и натиск. Те не са реформаторски, а реставрационни сили – двигател със слабо вътрешно горене.
Техен протест например би бил толкова вълнуващ, колкото днешният на някой от активистите и в подкрепа на в. „Труд“. Да не говорим, че ДПС пак ще навестява кабинетите, в които се вземат решения.
Накратко – очертава се едноличното управление на Борисов да бъде заменено от многолично. То ще съюзи не просто различни сили, но и такива, които досега стимулираха съзидателни конфликти. Събирането на толкова много противоположни събираеми превръща партийната опозиция в нищожна и занулява гражданската системата.
В широк смисъл става еднополюсна, щом всички сили на промяната са във властта. Значи вече никой няма да се бори за промяна.
Причините защо се получи точно така са много. Разбира се, много хубаво не е на хубаво. Затова Петков от сега говори за смяна на столичния кмет Фандъкова. Естествената опозиционна енергия не може вечно да е мъртва. Когато се събуди, за Петков ще е добре да й намери мишена и управляващата коалиция ще се помъчи да предизвика настроения за доизчегъртването на ГЕРБ в градове, села и паланки – бой по лошия, вечния виновник.
Интригата тук е колко дълго несъмнено голямата обществена омраза към Борисов ще фокусира недоволството върху него. Тоест, кога точно публиката ще осъзнае, че не той, а промяната е вече статукво.
Сложната противоречива ситуация със сигурност ще принуди част от лицата на управлението да го играят опозиция. Това се опитваше да прави и Радан Кънев при съюза на Герб и РБ, но успехът ще бъде същият като при Кънев, тоест никакъв. Това не значи непременно безметежност на управлението. От къде могат да дойдат проблемите показва пак историята.
В началото на 2013 година избухнаха протести заради скок на цените и влошаване на бита. Моментът съвпадна с разпрата между Борисов и Делян Пеевски. Правителството подаде оставка. Аналогично днешните управляващи трябва много да внимават вътрешно да не се изпокарат. След това да озаптят и галопиращите вече цени. Освен всички гореизброени фактори, очевидно и помага им обществената умора. Но никога не се знае.Автор: Диян Божидаров, източник: вестник „СЕГА“
Коментари
Коментара
There is no ads to display, Please add some
.’.’ .’text/javascript’>
