И в политиката, както и на олимпиадата, някои играчи твърдо следват мисълта на великия Кубертен: „Главното е не победата, а участието“. Участието е задължително, трябва да се потича по терена, а победата – тя може да почака.
Президентските избори тази есен имат няколко характерни особености и първата от тях е, че в тях участва кандидат-действащият президент Румен Радев, който притежава най-високия политически рейтинг в държавата – над 56%. На практика Радев е единственият политик в страната, който има положителен рейтинг – тези, които го харесват, са повече от тези, които не го харесват. Всички останали са повече мразени. Разбира се, има хора, които не вярват на тези рейтинги. Тези хора са от ГЕРБ и те смятат, че рейтингът на Радев е изкуствен, а рейтингът на Бойко Борисов не е на историческия си минимум. Но животът си тече извън паралелната реалност на ГЕРБ. Десните също не вярват на рейтинги, но тяхната е лесна – ако има втори тур, ще трябва да направят само едно салтомортале и да подкрепят Радев.
Какво трябваше да направят останалите политически играчи при такава ситуация – мажоритарни избори с открояваща се кандидатура, ясно заявена преди месеци и ежедневно осветена от общественото внимание?
Очевидно трябваше да издигнат силни кандидатури, да дадат шанс и време на обществото да ги възприеме като реални конкуренти на Радев и успоредно с това да докажат в кампания, че действащият президент не бива да продължава към втори мандат. Важно бе тези кандидатури да са разпознаваеми и да са издигнати поне няколко месеца преди изборите. Важно бе критиката към Радев да не бъде спорадична.
А ето какво се получи
ГЕРБ подкрепи проф. Анастас Герджиков – “един умен, красив, образован, спокоен, нормален и добър човек” (по Бойко Борисов), който обаче е толкова неразпознаваем, че ако се състезава с паметника на Климент Охридски пред университета – онзи с двете факли, то паметникът на Далчев ще му дръпне с няколко процента. Анастас Герджиков има и едно голямо предимство – бъркат го с Огнян Герджиков. Това определено ще му донесе няколко процента.
Неразпознаваемостта е важен проблем, тъй като в избори 2 в 1 се очаква, че мажоритарният кандидат за президент ще “дърпа” напред и партийната депутатска листа. В случая ГЕРБ/СДС има кандидат, който ще бъде дърпан от подкрепящите го партии като закъсал локомотив на оживена линия.
Освен това – ГЕРБ лансира кандидата си в последния момент – 6 седмици преди вота. Не мисля, че има време хората да научат дали се казва Анастас или Атанас.
Трети проблем – авторите на президентската двойка хвърлиха Герджиков в неприсъщата му политическа битка,
въоръжен само с мерак и общи приказки
Той се кандидатирал за избори, за да обедини… партиите. Подобно желание за обединение на партиите е имало и преди в тази страна и винаги е завършвало със закриването на партиите. И през ум не би минало на демократ да говори за обединение на всички партии. После Герджиков даде да се разбере, че иска всички да го подкрепят, но… предимно десните, най-много десните и десноцентристите. След това Герджиков обеща да стане президент и… да не повтаря мандата си – т.е. да оправи партийната система за пет години и да си ходи. Освен това рече, че иска да си посочи вицепрезидента, а след това стана ясно, че това е госпожа, която е толкова далеч от класическата филология, колкото съпругът ѝ е близо до Бойко Борисов. Между другото, полк. Невяна Митева, притежателка на два национални рекорди в стил бътерфлай, носи поне 3% само ако се усмихва мило до ректора на ректорите – и това не е малко хич.
Следващият съществен проблем пред Герджиков е в това, че само той се брои за десен. Освен във фейк новините никой не го припознава като гербер. Не е критикувал Радев, не е заставал в кампании, не е заемал въобще политически позиции.
Накратко, кандидатурата на ГЕРБ прилича на кандидатура за отбиване на номера. В изборната нощ ще се говори следното – никой не може да вини партията, че е издигнала ерудит – това, от една страна, а от друга – какво да направи ГЕРБ, след като този народ не ще да избере толкова голям ум?
До този момент ГЕРБ и Борисов имат един-единствен правилен ход –
те не спират с атаките към Радев. Той е диктатор, той е узурпатор, той е начело на хунта, която бавно и методично преяжда с власт… Атаките към Радев не спират, но те са личностни атаки на Борисов, който не може да си намери място, след като Радев и партиите на протеста му издърпаха килимчето изпод краката. Герджиков не владее този изказ, от него не чакайте тежки атаки към Радев.
Най-вероятно ГЕРБ ще направи проформа кампания на Герджиков, колкото да го задържи на второто място. Защото, ако не направи хептен никаква кампания, Герджиков може да се сурне назад – както Неделчо Беронов или Трайчо Трайков – едни кандидат-президенти на десните в миналото, които с участието си просто официализираха кризата в това пространство.
Другият новопоявил се кандидат-президент е Лозан Панов
На пръв поглед това е повече от нормална кандидатура. Ако наредите 20 имена на кандидати и ги представите пред десни избиратели, то Панов със сигурност ще бъде сред първите две предпочитания. Ако “Демократична България” има любима тема за обществен дебат – това е съдебната реформа, а ако този дебат има безспорно плющящо знаме – това е Панов. Той е хлябът и солта на този дебат. На теория Панов ще събере зад себе си почти пълния капацитет на градската десница.
На втори поглед кандидатурата на Панов продължава да е нормална, но вече се вижда, че тя е ограничаваща – като всички позиции на ДБ до април т.г. Издигането на Панов е поглед навътре, а не протегната ръка навън. Панов не е фигура, която би могла да привлече колебаещи се гласоподаватели, той никога не се е старал особено в тази посока. Гласувалите за ДБ обаче са 350 000, а президент с два пъти по толкова дори не е избиран.
Да оставим съмненията, че дори отношенията на Панов с ДБ не са перфектни. Дали случайно той наскоро заяви: “Не съм убеден, че съм атрактивен за която и да е политическа формация“?
Общото между Панов и Герджиков е,
че и двамата идват от институции, в които деполитизацията е важна. И двамата трябва да излязат в отпуск, за да могат да се занимаят с политика.
Разпознаваемостта и на двамата е силна в професионалните им среди, но Панов печели леко предимство – разпознават го и в партиите, които го подкрепят. Това е разликата и между кандидатите за вицепрезидент – г-жа Касимова-Моасе е известен глас в ДБ, за разлика от г-жа Бътерфлай, която е изненадваща кандидатура дори и за ГЕРБ. Общото е, че и двамата стартират в последния възможен момент, но разликата е, че Панов е заемал силни позиции по важни обществени въпроси, а Анастас Герджиков има позиция за “Качествата на императора според корпуса на латинските панегирици”.
Предимствата са на страната на Панов. Само дето това не е надпревара с проф. Герджиков. Битката е с Радев, а там все още са важни фактори като разпознаваемостта, способността да приобщаваш и искрената подкрепа на партиите по време на кампания.
Възможно ли е все пак Радев да бъде победен?
Разбира се, че е възможно. Предстои кампания, а в нея може да се случат много неща. Може Радев да подцени противниците, може все пак някой щаб сериозно да поработи. Може да има втори тур, всички противници на Радев да се обединят в юмрук – горе-долу както сега обединени са феновете на Радев.
Но засега това не се вижда. Засега се вижда огромно желание просто да се фиксира участие в политическата олимпиада.
Коментари
Коментара
There is no ads to display, Please add some
.’.’ .’text/javascript’>
