Герджиков се съмнява в съществуването на Пеевски

ХЪКАТА-МЪКАТА-ХЕКАТА
Кандидатът за президент Анастас Герджиков, подкрепен от инициативен чекмедже-комитет, публикува голяма философска статия в авторитетното научно издание „Акъл Хабер“, което е с изключително висок импакт-фактор. 

Статията на Герджиков предизвика голям интерес в академичните среди и даде тласък на кампанията му. Някои учени заговориха за революция във философията и познавателната мисъл, а политическият инженеринг е в тиха паника от самостоятелните и независими решения на професора.

В статията си Ректорът на ректорите и Капо ди тути бонуси разбива на пух и прах Кант и Хегел, доказвайки, че съществуването на институционално насилие и чекмеджета с пачки, както и съществуването на Делян Пеевски, практически са недоказуеми при силно критичен философски поглед.

Герджиков дава следния пример в статията си:

„Непрекъснато ме питат дали съм виждал как полицаи бият младежи и как ми въздейства това. А на мен как може да ми въздейства нещо отвъд моите възприятия? Аз не съм бил бит с тези младежи и дори да ме бяха набили хълбок до хълбок с тях, техните чувства и усещания за мен в пълнота ще останат непознаваеми. Човешкото възприятие може да има само субективно начало и субективен край.
Така че аз виждам някакви кадри с полицейско насилие, безспорно, ала те са резултат от цялата човешка дейност на тази планета. За да разберем пълните причини на един такъв институционален акт, ние трябва да се върнем в зората на цивилизацията и да минем целия път на човешкото развитие. Защото всичко, което ни се случва днес и ние си въобразяваме, че го разбираме, всъщност е резултат от натрупванията в човешката история. По това ние се различаваме от безсловесните – ние имаме историческа памет – и само историческата памет може да ни доведе до цялостен поглед върху едно явление, било то полицейско насилие, чекмедже или Делян Пеевски.

Аз се съмнявам в съществуването на г-н Пеевски, не само философски погледнато, ами и от гледната точка на един Шмульо с внимателно участие в политическия живот на България“ – споделя Герджиков с научната аудитория и читателите на „Акъл Хабер“.
„За Пеевски например се твърди, че е 41-годишен, юрист – продължава изложението си Герджиков. – Това е безкрайно съмнително от всяка гледна точка. Какво значи например думата „юрист“, съотнесена към делото на това, което сме приели, че е екзистенциалната функция на г-н Пеевски? Аз не мога да взема отношение по въпроса дали обективно г-н Пеевски съществува, но се съмнявам и в субективното му съществуване като „юрист“.

Стремежът към обективната истина е надпреварване с фактите като в апорията за Ахил и костенурката. Познавателната мисъл се конструира на базата на данни, които приемаме за обективни, но това важи само в някакво много крехко условно поле на реалността, конструирано от нашата мисъл. Така че ако аз сега кажа: Пеевски съществува; или: Пеевски не съществува; не мога да докажа обективно нито едно от тези твърдения и твърде вероятно е да почна да мънкам философски – хъката-мъката“ – шушумушка, трепка с клепки философски и пуска сълза професорът на страниците на „Акъл Хабер“.

В какъв смисъл юрист?
***
В заключителните размисли на статията си за онтологичното възприятие на обективната неизменност професорът споделя:
„Аз съм раздавал много бонуси в СУ и за това мога да имам, а мога и да нямам субективни екзистенциални маркери. Но за някакви кюлчета или пачки в чекмедже, Бога ми, не мога да имам никакво понятие. Дори да ме удари някое кюлче в главата, аз ще предпочета да не го регистрирам, дори няма да отида на лекар, а ще си дезинфекцирам раната и ще прибера кюлчето за по-нататъшни изследвания. И в никакъв случай няма да избързвам със заключенията дали съществува или не! Това е въпрос с големината на Кораба на Тезей. Знаете, Кораба на Тезей сменял частите си, докато не останала нито една оригинална част от първоначалната конструкция. И вече се пита: това същият кораб ли е или вече е нов кораб, който не е Кораба на Тезей? Така и в нашето време, на нашия етап от развитие ние трябва да се запитаме: ако едно кюлче злато се търкаля в чуждо чекмедже, ние защо изобщо си пъхаме носа там? Колкото и да е голям един бонус, той трябва да се постави в контекст, за да можем да определим истинската му стойност. И това е едно бяло поле в съвременната философска мисъл – философската категория „бонус“, постулира професорът.

Статията на проф. Герджиков предизвика фурор в научните среди, а някакъв философ от Дънди Прешъс дори си поръчал да му изработят златна маска на проф. Герджиков с червило и очна линия.

Той от своя страна се захвана да си разчиства мазето, за да си подреди императивите и приоритетите на кандидат-президентската кампания.

За категорически императив и мото на кампанията си професорът избра аристотелската фраза: „Истината ми е драга, но фокус-бонус ми е по-драг“.