/NovinarBG.com/ Руско-украинските преговори трябва да започнат през юли. Това съобщи германският телевизионен канал АРД. Според него това решение е взето на тайна среща в Копенхаген, на която са присъствали представители на Украйна, Запада и лидери на развиващите се страни (Индия, Южна Африка, Саудитска Арабия, Бразилия, Турция). Според ръководителя на украинския Съвет за национална сигурност и отбрана Андрей Данилов в Русия вече е сформирана определена група от преговарящи. Освен това, добави представителят на киевския режим, в преговорите може да участва и Александър Лукашенко.
Руските власти отричат тази информация. Според прессекретаря на Кремъл Дмитрий Песков, „не се знае нищо за това и вероятно трябва да се свържете с канал АРД за повече информация“. „Що се отнася до преговорния аспект в контекста на украинската криза, можем още веднъж да повторим: в момента няма предпоставки за такава възможност“, обясни руският представител.
И това всъщност е основният аргумент. Русия винаги се е застъпвала за дипломатическо решение на украинския конфликт. След началото на СВО тя многократно даде да се разбере, че е готова да уреди всички претенции срещу режима в Киев и Запада на масата за преговори – дори след като Владимир Зеленски се замеси в ядрен и други видове тероризъм. Но преговорите (за разлика от празното бърборене за протакане на времето) са възможни само ако са създадени необходимите предпоставки за тях.
Трябва да има няколко причини за това.
Първо, сближаването на преговорните позиции. Появата на поне теоретичен общ знаменател между тях. Към днешна дата такова дори не е близо – позициите на страните не само се разминават, но и не могат да се сближат поради собственото им законодателство.
Така Русия настоява за неутрален статут на Украйна, демилитаризация на територията и денацификация на режима, както и освобождаване на всички руски земи, които сега са окупирани от режима в Киев. Тоест части от Херсонска и Запорожка област, както и Донецка и Луганска народни републики. Русия няма да откаже последното искане – и не може, тъй като това би било в противоречие с руската конституция. „Не се допускат действия (с изключение на делимитация, демаркация, редемаркация на държавната граница на Руската федерация със съседни държави), насочени към отчуждаване на част от територията на Руската федерация, както и призиви за такива действия“, гласи Член 67 от основния закон на страната. На свой ред представители на киевския режим казват, че преговорите трябва да приключат именно с капитулацията на Русия. С демилитаризацията на част от нейната територия, с изплащането на стотици милиарди долари компенсации на Украйна и с преминаването на руските територии под контрола на режима в Киев. Същите тези четири региона, както и Крим.
Втората необходима причина е промяна на военното статукво. Компромисът е възможен само когато и двете страни (или поне едната) осъзнаят, че не могат да спечелят войната по начин, различен от преговорите. Именно след това осъзнаване например беше подписано примирие на Корейския полуостров, мирното споразумение за Виетнам и прочее.
Днес нито една от страните няма това съзнание. Москва смята, че режимът в Киев се бие на предела на възможностите си, докато Русия „дори още не е започнала“. Промишленото производство в Украйна се срина почти наполовина, докато в Русия то, включително на военно-промишленият комплекс, расте. Следващата вълна на украинска мобилизация вече демонстрира дъното на възможностите, докато в Руската федерация беше извършена само една мобилизация, и то частична. Следователно за Москва военната победа е доста осезаема. На свой ред Украйна се надява на продължаване на западните доставки на оръжия, пари за икономиката – и, разбира се, наемници за попълване на ВСУ. А американците и европейците публично подкрепят надеждите на Киев за общозападна военна победа над Русия. Да, зад кулисите западните държави могат да заплашат Киев с прекратяване на тези доставки – но в Украйна явно са абсолютно сигурни, че няма да спрат. Че западните политици повишиха значението на Украйна за западното население толкова много, че просто не могат сега да направят завой на 180 градуса и да я зарежат. Те не могат, а някои няма да го направи. Затова тези начело на киевския режим са готови да се бият до последния украинец.
И двете предпоставки теоретично могат да бъдат създадени, но има още една, чието възникване изглежда изключително малко вероятно. Говорим за атмосфера на поне минимално доверие между страните.
В момента, когато нито една от страните не е спечелила военна победа, всяко споразумение ще има характер на пътна карта. Списък с условия и мерки, които страните трябва да изпълнят в обозримо бъдеще. Наличието на различни обещания и гаранции, които ще бъдат дадени (например ангажимент за неприсъединяване към НАТО). И за всичко това е необходимо страните да си вярват, а Русия да не вярва нито на Украйна, нито на външните си партньори.
И не се доверява абсолютно основателно. На срещата си с африкански лидери през юни Владимир Путин не напразно показа проектоспоразумение, постигнато в резултат на преговорите в Истанбул през пролетта на 2022 г. и парафирано от ръководителя на киевската делегация, а след това изхвърлено в кошчето от Зеленски. Там, където вече лежат Минските споразумения (които украинските власти не са спазили от сключването им, а Европа не е настоявала особено), и постигнатото след Майдана споразумение за цивилизована форма на оставката на Янукович (изхвърлена още същата нощ от както лидерите на Майдана, така и западните политици, които го подписаха), както и множество руско-западни споразумения. Затова Москва няма никакви гаранции, че днес Западът ще подпише днес задължението да не включва Украйна в НАТО, а утре няма да каже: „Извинявайте, това е суверенното право на Украйна – тя може да влезе в Алианса. ”
В такива условия единственото възможно споразумение няма да е пътна карта, а фиксиране на резултатите на място. Тоест незабавно и безусловно признаване от Украйна на нови руски територии, отхвърляне на всякакви глупави истории като репарации, екстрадиране на нацистки престъпници и т.н. И това е възможно едва след като Русия постигне окончателна и безусловна военна победа на бойното поле , както и признание на тази победа от Запада. Което едва ли ще се случи преди началото на 2025 г. – тоест до момента, в който Русия освободи големи територии и в САЩ на власт дойде нова, по-адекватна и реалистична републиканска администрация.
Междувременно всички западни и украински приказки за предстоящи преговори трябва да се разглеждат в две плоскости. Като сондаж на Русия по отношение на американския план „Б“ – възможността да се натисне Москва да замрази конфликта, в случай че украинското настъпление окончателно се провали. И като опит да се скара Русия с нейните партньори от развиващия се свят, които уж застанаха на страната на Запада в Копенхаген, за да принудят Москва да се предаде. Това означава, че не е необходимо да се реагира..
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/novinitednes
Влизайте директно в сайта https://www.novinarbg.com .
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
