ПОСЛЕДНИ

Холдинг-милиардер на Баце е на мушката на служебния кабинет – откъде се пълни чекмеджето

Игра на Богове -Възходът на падението

Държавната консолидационна компания (ДКК) е новата мишена на служебното правителство. Холдингът, създаден през 2010 година, с годините се превърна в мастодонт, обединяващ важни държавни предприятия, и в любима черна каса на управляващите. Преди дни министърът на икономиката Кирил Петков обяви, че ДКК е излишна и порочна структура за отклоняване на бюджетни средства, която трябва да бъде разформирована.

От състава на ДКЦ първо ще излезе „Монтажи“, после ще бъдат извадени „Екоантрацит“ и „Екоинженерин“, за да се върнат там, където им е мястото, а именно на подчинение на екоминистъра, реши служебното правителство. Преструктурирането цели да спре безконтролното изразходване на средства от бюджета. „Компании-шапки като ДКК са били предпоставка за изтичане на нашите средства“, обясни Кирил Петков, но призна, че разглобяването на холдинга ще е трудно и продължително, включително и защото част от дъщерните фирми са заложени като обезпечение по заеми на ,,майката“.

Диета без глад

Под шапката на ДКЦ днес съжителстват държавни дружества, които нямат нищо общо, а именно – военни заводи като ВМЗ-Сопот и „Авионамс“, млекопроизводителяти,  „Ел Би Булгарикум“, летище Стара Загора, институциите по виното и розата, минни и строителни предприятия, губещи и печеливши, перспективни и залязващи. В общия кюп са дори отдавна умрели предприятия като „Тежко машиностроене“ и като славния някога износител на агростоки „Булгарплодекспорт“, които от години са в ликвидация и инкасират само загуби и разходи, включително и за заплати на ликвидатори и синдици.

В мегахолдинга, който управлява активи за над 1 милиард лева, но дори си няма сайт, работят на щат двайсетина души. Дали са гении, които разбират едновременно от строителство и оръжейна търговия, от производство на кисело мляко, вино, розово масло и от рекултивация на стари рудници и така нататък? Или са „Бойкоизбрани“, назначени да изпълняват поръчки, но не обществени, а частни?

В последните години холдингът тънеш в загадъчна потайност. Привлече вниманието, защото кабинетът Борисов изненадващо му повери половин милиард за спешни ремонти на 418 опасни язовира, а три години по-късно се оказа, че санирането на водоемите е до никъде. През 2019 година ДКК купи право на строеж в София тех парк за 22 декара срещу 21,6 88 милиона лева, използвайки заем от ББР. Както се разбра в последствие холдингът се готвел да инвестира в градежа на небостъргач за близо 200 милиона лева, изпълняващ ролята на правителствен център. И дори чевръсто намерил изпълнител консорциум от частни фирми без конкурс, както се сещате.

Служебното правителство спря този мерак и обяви, че холдингът, който отклонява парите на данъкоплатците, служи и  за заобикаляне на Закона за обществените поръчки. Затова трябва да бъде закрит, но за това се иска пълен мандат, ако не и повече….

Проверка по рама

(Из)раждането на  ДКК

През 2006 година Румен Овчаров, министър в кабинета Станишев, лансира идеята за държавна консолидационна компания – Холдинг, който да събере остатъците от държавните предприятия след голямата приватизация да ги управлява и продава, а приходите да се инвестират в инфраструктура, вместо да се трупат във фискалния резерв.

По ирония на съдбата не БСП, а ГЕРБ сбъдва идеята на Овчаров. Компанията е учредена през 2010 година от първия кабинет „Борисов“. В капитала влизат по 33% от акциите на е ЕРП-етата останали държавни след продажбата на основните дялове на ЧЕЗ, Енерго-про и EVN. Планът е остатъчните пакети да се пуснат на фондовата борса като продавач не е държавата, а нейното дружество ДКК. Това позволява приходите от продажбите да се отчитат като печалба на ДКК и така да отидат не в сребърния фонд, а в държавния бюджет като дивиденти. По това време България се бори с последствията от световната финансова криза. Бюджетът е постна пица и отчаяно се нуждае от пари и ходът на министър Дянков с финтирането на сребърния фонд изглежда донякъде оправдан.

В следващите няколко години обаче „Борисов и компания“ откриват други приложения на ДКК и започват да я укрепват, вкарвайки нови и нови предприятия на нейно подчинение, включително и водещи представители на оръжейния бизнес като ВМЗ, „Авионамс“,  „Кинтекс“ и Нити. Противно на всякаква логика, наред с тях под шапката на ДКК бяха натикани институциите по розата и по виното, сертификацията, лабораторията за изпитване на строителни материали, монтажи, строителна промишлени обекти, учебни комплекти, автосервизи и така нататък. Смениха се много министри на икономиката и никой не успя да обясни какви са ползите от тези съжителства. Едва сега Кирил Петков каза очевидното –  няма нито логика, нито в смисъл в съществуването на ДКК.

С годините дружеството се е превърнало в „Капела невидимка“, в черна дупка, която засмуква държавни предприятия и бюджетни средства и оттам насетне не се знае какво се случва. Информация започна да се прокрадва едва когато третия кабинет на Борисов съвсем се разпищоли и започна да прилага мащабна схема „инхаус“.  Правителството уж възлага да директно на държавни трудното предприятие важна и спешна обществена задача, поверява и огромни суми без обществена поръчка, а после държавното предприятие на тъмно разпределя задачите и парите към частни партньори от таен списък, съставен по единствен критерий –  фирмата да е от обръчите около властта. Така се случи в предприятието „Автомагистрали“, номинирано за бързото довършване на автомагистрала „Хемус“ и за уж неотложните ремонти на опасни свлачища. Схемата сработи и с ДКК за язовирите. И беше на път да се парк.

Поемайки властта, служебния кабинет грабна чука и тръгна да разбива заварените черни каси, но оттам като от същински кутии на Пандора започнаха да изкачат загуби, дългове, схеми, странни прехвърляния на активи на задължения, шуробаджанащина, плюс нагли директори, окупирали се в кабинетите си с неприлично високи заплати и току-що подновени петгодишни мандати.

Последвайте ни в Youtube

Шефът на ДКК и Асен Спасов дори отказа да се срещне с новия принципал и обяви, че ако Кирил Петков има въпроси, трябва да ги зададе писмено и ще получи писмени отговори. Затова, който и да управлява занапред, яка да му е гърбината – чакат го миньорски труд за разбиване на канарите от корупция и безотговорност. Това е добрият сценарий. Лошият е –  следващите управляващи да влязат в обувките на предишните и да открият, че са много удобни.

Червената лампа за изкушението на властта премигва – дори сега при служебния кабинет. Малко е странно, че Кирил Петков понечи да извади от ДКК „Монтажи“, но вместо да прати предприятието на подчинение на строителното министерство, го взе под опеката на своето Министерство на икономиката, без да обясни защо. Регионалният министър Виолета Комитова щеше да натири фирмите с авансите за „Хемус“,  ядосваше се на надписаните сметки, на безобидните поръчки за пътни ремонти, но напоследък странно се умълча. И служебният министър на енергетиката е необяснимо пасивен на фона на крещящите проблеми в ресора му. След първоначалните критики ББР и срещу работата на Фонда на фондовете, създаден да финансира обещаващи малки, стартиращи иновативни предприятия, министър Кирил Петков смени ръководствата, сложи свои хора и вече е предоволен от резултатите. Освен че е рано за оценки и възторг, вече се чува мърморене, че нищо не се е променило съществено, само паричните потоци се пренасочват от едни кръгове към други.

narod

Related Articles

Back to top button