ОБЩЕСТВО

И вълкът сит, и агнето цяло: какво доведе до сделката между България и „Лукойл“

Обявеното в понеделник – 21 ноември, намерение на бургаската рафинерия „Лукойл Нефтохим“ да прекрати работата си на ишлеме и особено обещанието й да плати догодина рекордните 700 млн. лв. данъци в България – 200 пъти над внесеното за 2021 г., беше посрещнато днес с резерви от част от политическите сили и икономически експерти. Първите коментари бяха, че така се цели да се заобиколи европейското ембарго върху вноса на руски суров петрол, като се дават неподплатени обещания за нереални бюджетни приходи. Имаше и обратни становища – за взаимноизгодна сделка и успех на правителството.

Вчера служебният вицепремиер по икономическата политика Христо Алексиев увери, че догодина бюджетът ще получи въпросната сума, а условията, поставени от „Лукойл Нефтохим“ бяха:

  • правителството да разреши на рафинерията да изнася преработени петролни продукти към страни от ЕС и извън него
  • запазване на макроикономическите параметри
  • рафинерията да продължи да работи на максимална натовареност с руски суров петрол сорт „Уралс“.

Ръководството на компанията предупреди, че ако това не стане, ще затвори производството, което освен уволнения ще повлече верижни фалити на свързани бизнеси.

Договорката се обявява на фона на влизането в сила на 5 декември на европейското ембарго за внос на руски петрол и подготвяната паралелно от служебния кабинет отмяна на забраната на износ на произведени в България от руски петрол продукти. Кабинетът се позовава на постигнатата от предходния кабинет дерогация (изключението от евроембаргото) да внася руски петрол до 31 декември 2024 г.

Обратното тълкуване е, че дерогацията се предоставя само с цел задоволяване на нуждите на България, но не и с цел износ. Паралелно се готви промяна в корпоративното облагане, при което ще се изземат свръхпечалбите и на енергийните частни компании, а не само на държавните. Това ще рефлектира на първо място върху нефтената рафинерия, която е и най-големият сред бизнеса получател на държавни помощи за скъпия ток.

Алексиев увери вчера, че правителството много внимателно е прочело директивите на Европейската комисия. „Реекспортът на суров петрол остава абсолютно забранен, но износът на петролните продукти е разрешен“, настоя Алексиев и допълни, че след преработката в Бургас тези продукти стават български, а не руски.

Европейската комисия обаче неотдавна подчерта, че България не само не може да препродава руски суров петрол, но и преработени от него продукти. Смисълът на договорената дерогация е България да се снабдява с петрол и да се задоволява българския пазар с горива, гласеше отговор от Брюксел на специално запитване от „Дневник“.

Очаквано „Продължаваме промяната“ изрази тревога от заявката за

заобикаляне на духа на дерогацията

договорена при управлението с премиер Кирил Петков, а именно „да няма забрана за износ на продуктите от преработка на руски нефт“.

От партията на Кирил Петков и Асен Василев припомнят, че идеята на дерогацията е ценовото предимство на горивата, произведени от руски суров петрол, да остава на българския пазар. Също така уточняват, че без дерогацията България щеше да е длъжна от 5 декември да спре вноса на руски суров петрол, което щеше да доведе до недостиг на петрол и петролни продукти в страната.

„Продължаваме промяната“ настоява Народното събрание да гласува техен проект на решение, с който правителството да бъде задължено да забрани вноса на горива с руски произход.

„Лукойл“ се връща към старата схема, в която не плащаше никакви данъци, но за сметка на това настоява сега България да наруши европейските санкции и спокойно да продава на европейския пазар на цени, с които да унищожи конкуренцията“, коментира в профила си във „Фейсбук“ депутатът от „Демократична България“ Ивайло Мирчев. Колегата му в парламентарната група и финансист Владислав Панев коментира пред БНР, че „ние не само заобикаляме санкциите. Ние

насърчаваме по този начин покупките от Русия

Панев тълкува изявленията на служебното правителство като „договорка от типа и вълкът сит, и агнето цяло“ и „изпреварващ удар, за да може да прекрати и исканията – и нашите, и на други парламентарни партии, за по-справедливо облагане на свръхпечалби“.

Неговото обяснение за числото 700 млн. е в това, че по нов регламент на ЕС същата сума би трябвало да бъде иззета от компанията като свръхпечалба заради ценовата разлика със сорта брент.

За противоречието в това, че държавата, от една страна, подпомага финансово рафинерията, а от друга – разчита на бъдещи приходи от нея, говори пред „Нова телелизия“ и бившият вицепремиер в правителството на Симеон Сакскобургготски Лидия Шулева.

„Ако сложим на везната от едната страна милионите, които държавата дава за компенсации за тока, и от другата страна – бъдещото несигурно събитие във вид на данъци, което ще получим, не съм убедена какъв знак ще се получи. Защото най-големите компенсации за ток в България се дават на „Лукойл“, каза тя.

Бившият зам.-министър на външните работи Милен Керемедчиев също изрази скептицизъм за сумата на обещаните данъчни приходи. Попита по каква причина за пореден път държавата, имайки златна акция в рафинерията, продължава да не получава достоверна информация за това какво наистина ще се случи. И зададе риторичния въпрос защо 15 години не е контролирала тези процеси.

На обратното становище – че „сделката“ е взаимноизгодна, е икономистът Красен Станчев. Той смята, че износът на продукцията на „Лукойл Нефтохим“ ще е предимно към страните от Черноморския регион, които подкрепят Украйна в съпротивата ѝ срещу нашествието от Русия. „Това, което прави правителството по отношение на „Лукойл Нефтохим“, е смислено, защото ако продукцията не се изнася от тази компания, значи ще го изнасят руски държавни фирми. А сега средствата отиват в държави, които подкрепят Украйна“, каза той вчера пред БНТ.

Като безспорен успех на правителството оцени пред Би Ти Ви постигнатото споразумение изпълнителният директор на Петролната и газова асоциация Андрей Делчев. Членове на сдружението са и двете дружества на „Лукойл“ в България.

Автор: Андриян Георгиев

Източник: „Дневник“

Статията И вълкът сит, и агнето цяло: какво доведе до сделката между България и „Лукойл“ е публикуван за пръв път на Temi.bg.

Още новини

Back to top button