Историята на едно най-младите селища в България – град Димово, се оказва доста интересна. Той възниква чак в края на българското Възраждане, но въпреки това има дълбока история още в римско време. За кратък период в новата си история дори носи и името на Александър Батенберг, пише Poznanieto.bg.
Историята на град Димово
Димово е един от най-малките български градове – той се намира в най-северозападната част на България, на около 40 км от Видин.
Въпреки че Димово е създадено като селище чак през втората половина на XIX век, селището има запазена история още от римско време.
Римската история на Димово
Има запазени много податки, че по време на Римската империя тук е имало запазено селище. Те са свързани със стария масивен мост, запазен в околностите на Димово.
Има останки и на малка римска крепост, като това най-вече можем да забележим и от запазените останки от керамични съдове, които се свързват с епохата на римското господство. Каква точно е била функцията на крепостта около Димово не се знае, но най-вероятно е служела като част от охранителната система на империята по североизточната граница на империята.
Създаването на съвременното селище Димово
Интересното за историята на това селище е, че създаването му се свързва с народността на черкезите. Това е кавказки народ, който е с ислямско вероизповедание. След превземането на Кавказ от Руската империя в периода 1862-1864 година, много от това население бяга в Османската империя.
Съответно, султанът решава то да не бъде концентрирано само в Мала Азия, а го разселва из империята. Такава черкезка част бива разположена на мястото на няколко места в околоността, като една от тях създава село Османие, което е прародителят на днешното Димово.
Успешната Освободителна война през 1877-1878 година води след себе си бягството на черкезкото население от този регион, което се връща в рамките на Османската империя. На тяхно място започват да се заселват българите от съседните планински села, както и бежанците от Одринска Тракия. Разбира се, това води и до промяна на турското име.
Бързица
Това е първото българско име, което получава селището. То е във връзка със заселването на бежанците от Одринска Тракия. Интересното е, че на близо се създава и второ селище Бързица, което се слива първоначалното село Бързица и така се появява новото име – Бързици.
Александрово
Това е следващото име, което получава селото. То е във връзка с посещението на княз Александър Батенберг. През май 1881 година, князът пътува по посока на град Видин.
По пътя, той спира в местността Доброглед и там той бива посрещнат особено гостоприемно от местното население. Запазвайки хубави спомени от тази среща, князът решава да даде своето име на селото и то бива прекръстено на Александрово.
Влайково – Княз Александрово
Това са следващите 2 имена, които носи селището в следващите години. През 1936 година по предложение на Министерство на Железниците, Александрово сменяа своето име на Влайково – по името на писателя Тодор Влайков.
Основната причина е то да бъде разграничено спрямо много селища, които носят името Александрово – те са общо 6 на брой. Местното население не приема добре това решение и се стига до сериозни протести. Тогава се стига до компромиса, името на селището да се запази като Александрово, но да се добавя към него титлата княз – княз Александрово, за да може да се разграничава от останалите 5 селища с това име.
Димово
През 1951 година селището отново сменя името си. Този път то е преименувано с прякор на местния известен комунистически деец – Живко Пуев, под псевдоним Димо.
Развитието на селището продължава във възходяща посока и през 1969 година, като то вече получава статут на град.
