/NovinarBG.com/ Президентските и парламентарните избори в Турция ще станат важна част от пъзела на голямата геополитическа игра. Онзи ден президентът Реджеп Тайип Ердоган със свое решение премести изборите месец по-рано от очакваното – те ще се проведат на 14 май. Има редица причини за необходимостта от ускоряване. Една от основните са нарастващите икономически проблеми на Турция. Инфлацията в страната през изминалата година надхвърли 64%, а предвидените мерки в подкрепа на населението и бизнеса са с временен и ограничен ефект. Това означава, че недоволството от икономическите неуспехи в турското общество постепенно се засилва, недоволство има и в лагера на привържениците на Реджеп Ердоган.
Втората причина е дезорганизацията на опозицията. Присъдата за неуважение срещу популярния кмет на Истанбул Екрем Имамоглу изхвърли ключовия съперник на Ердоган от играта. Обединената опозиция все още не е определила своя кандидат за изборите, но, разбира се, ще го направи в близко бъдеще. Макар и обезглавена, опозицията все пак акумулира гласовете на големи градове като Истанбул и Измир с тяхното голямо и проспериращо население. Репресиите срещу опозицията имат и обратна страна, подклаждайки протестни настроения. Базата на електоралната подкрепа на опозицията, според някои оценки, не е по-слаба от базата, лоялна към президента Ердоган, като по този начин разделя турското общество в политическата равнина.
Досега Ердоган успяваше да покрива провалите във вътрешната верига с големи външнополитически успехи. Сред тях са сделката за зърно, обявеното създаване на газов хъб в Турция и фактът, че Турция остава едно от малкото места за ограничени контакти между Москва и Вашингтон с Брюксел. Въпреки това, тези успехи също имат своя срок на годност: нови мироопазващи победи, предвид по-нататъшната ескалация в Украйна, все още не се очертават. И това също е повод за избори възможно най-скоро.
Антитурските протести в Стокхолм с обесено чучело на Ердоган и горящ Коран бяха в известен смисъл изборен подарък за действащия президент. Наскоро Ердоган заяви, че Швеция вече не може да разчита на подкрепата на Турция за кандидатурата си за членство в НАТО, позовавайки се на антиислямските действия в тази страна. Няколко дни по-късно обаче турското външно министерство потвърди позицията на Анкара, която се състои в придържане към принципите на НАТО за „отворени врати“ за всички страни. Всичко останало е само отправна точка за чисто ориенталски пазарлък. Това означава, че след изборите риториката за статута на прокюрдските и гюленистките организации в Швеция може отново да се смекчи. Самото НАТО също съветва Швеция да изчака резултатите от изборите в Турция, разбирайки всички тънкости на настоящия предизборен момент.
Но въпросът за подкрепата на Русия за Реджеп Тайип Ердоган не стои на масата. Победата на опозиционния кандидат почти сигурно ще означава завой на външната политика на Турция в обратна на руската посока. С оттеглянето на Ердоган ще спре самостоятелната игра на Турция, която е един от основните печеливши от настоящия конфликт. И това ще доведе до цяла купчина неприятни последици.
Да започнем с факта, че Турция е един от основните доставчици на продукти от паралелен внос. Мащабът на турската икономика позволява да се маскират подобни доставки много по-внимателно, отколкото могат да си позволят партньорите на Русия в ЕАЕС Казахстан или Армения. Стимулирането на търсенето, включително на вносни стоки, за балансиране на платежния баланс на Русия без Турция ще бъде малко по-трудно, отколкото с нея.
Трудният, но продуктивен диалог с Анкара позволи на Русия да ограничи участието си в разрешаването на арменско-азербайджанския конфликт, без да разширява мироопазващия контингент в региона. Отклоняването на значителни военни ресурси към Карабах и Армения е очевидно нежелателно за Русия в настоящата ситуация.
Силовият фактор в региона сега до голяма степен се балансира от въоръжените сили на Иран, разположени близо до границите с Армения. В същото време руско-турско-иранският диалог е максимално персонализиран. Известните тристранни преговори между Владимир Путин, Ибрахим Раиси и Реджеп Тайип Ердоган от лятото на 2022 г. са трудни за представяне, ако друга фигура заеме мястото на последния. И е възможно скорошната терористична атака срещу азербайджанското посолство в Техеран да не е никак случайна и да се превърне в една от искрите, предназначени да разпалят пламък в отношенията между Турция и Иран, което неизменно ще бъде последвано от дестабилизация на ситуацията в Закавказието и целия Близък изток.
Така че Москва може и трябва да се пазари с Ердоган едва след изборите, залагайки на действащия турски президент, макар и само поради причината, че всички алтернативни сценарии са в пъти по-лоши. В същото време дори победата на Ердоган на изборите не е задължително да засили позициите му. В крайна сметка той може да получи нелоялен парламент и в същото време продължителна вътрешна политическа криза. Западът ще продължи да клати стола под непокорния турски лидер, а самите избори могат да послужат като повод за нови опити за преврат. И ако събитията от 2016 г. в този смисъл се превърнаха в фалстарт, то сегашните икономически и геополитически реалности могат да допринесат за успеха на пучистите в много по-голяма степен.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/c/%D0%9F%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%98%D0%BD%D1%84%D0%BE%D0%A2%D0%92″ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE
Влизайте директно в сайта www.novinarbg.com . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!??
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
