/NovinarBG.com/ Министр А.А. Поливанов и генерал Н.С. Батюшин
Опитът от реформата на военната индустрия на Руската империя по време на Първата световна война има определено значение и днес.
След поражението в Руско-японската война Русия приема програма за превъоръжаване на армията, която трябва да бъде завършена през 1917 г. Основната част от военната техника е произведена от държавни (казионни) предприятия, но армията разполага с достатъчно оръжие само за водене на кратка война.
Според изчисленията на руския генерален щаб цялата война трябваше да продължи не повече от шест месеца. И ако Германия наистина се смяташе за сериозен противник, то опасността от Австро-Унгария почти не беше взета под внимание.
Бъдещата война беше замислена като маневрена. Никой от руските стратези не допуска факта, че може да премине в позиционна фаза. Въз основа на това беше подготвена и доставка на боеприпаси – средно хиляда снаряда на оръдие. В същото време щабните офицери смятаха, че дори половината от посочения брой ще бъде достатъчна.
Военният потенциал на Централните сили обаче беше подценен от руските военни анализатори и войната тръгна по различен сценарий. Нуждите на армията още в самото начало на войната далеч надхвърлят възможностите на руската военна индустрия.
Руската империя е принудена да води дълга война в извънредните условия на военна блокада. Балтийският маршрут за доставка на ресурси изчезна веднага след обявяването на войната, а с влизането във войната на Турция и затварянето на черноморските проливи „Русия стана като дъсчена къща, в която можеше да се влезе само през комина “, пише в мемоарите си участникът в Първата световна война, генерал-лейтенант Николай Головин. „От есента на 1914 г. нашият износ е спаднал веднага с 98%, а вносът с 95% “ .
Основният проблем почти от самото начало на войната беше осигуряването на армията със снаряди. Имаше остър недостиг, наред с други неща, на експлозиви и фитили. До началото на 1915 г. мобилизационните запаси от снаряди и пушки са изчерпани и на фронта пристигат невъоръжени новобранци. Когато започва германската офанзива през юли 1915 г., в битката при река Нарев, хиляди войници нямат пушки, а нормата за артилерия е определена на 5 изстрела на оръдие на ден. Немските оръдия са били снабдени с 600-1000 изстрела. В деня на германското настъпление артилерийската подготовка продължава пет часа, през което време защитниците губят 30% от бойния си състав.
Военният министър Алексей Поливанов говори на заседание на Министерския съвет на 16 юли: „… възползвайки се от огромното превъзходство на артилерията, германците ни принуждават да отстъпим само с единия артилерийски огън. Докато те стрелят с оръжията си почти сами, нашите батерии са принудени да пазят тишина дори по време на сериозни сблъсъци. Благодарение на това … врагът почти не понася загуби, докато нашите хора умират с хиляди … „
От първите дни на войната имаше остър недостиг на артилерийски оръдия. Не беше възможно да се увеличи производството им за кратко време. Държавната Петроградска оръжейна фабрика беше просто голяма работилница. Частният завод в Обухов се занимава с производство на артилерия с голям калибър и успява да започне производството на леки оръдия едва през 1915 г.
Оръдейната фабрика в Перм дори до средата на войната не можа да завърши техническото преоборудване. Частният завод в Царицин започва да произвежда продукти едва през 1916 г. В резултат на това основната тежест за производството на артилерийски части пада върху частния завод на Путилов, който дълго време саботира военните поръчки. Липсата на въоръжение, преди всичко липсата на снаряди, доведе до пораженията през 1915 г. и до падането на авторитета на властите.
Работата на Специалната административна комисия за артилерийската част, създадена на 1 януари 1915 г., председателствана от великия княз Сергей Михайлович, завършва с неуспех. Надарена само с разпределителни и посреднически функции, принудена да работи в рамките на мирното законодателство, комисията може само леко да подобри ситуацията с издаването на отбранителни поръчки и разпределението на суровини и гориво. А задачата за увеличаване на индустриалния капацитет дори не беше поставена пред комисията.
По-успешна беше работата на упълномощения Главно артилерийско управление (ГАУ) на Генералния щаб генерал-майор Семьон Ванков в производството на снаряди; Ванков притежаваше забележителни организаторски способности и беше надарен с огромна административна власт. Със съдействието на Московското дружество на животновъдите и производителите през февруари 1915 г. той свиква в Москва среща на представители на металообработващи фабрики в Московска област, на която присъстват представители на 17 фабрики. Бяха постигнати споразумения между военните и животновъдите за ускоряване на изпълнението на военните поръчки.
Дейността на Ванков обаче беше слабо обвързана с работата на органите, участващи в мобилизацията, което доведе до ненужна и вредна конкуренция между ведомствата. Затова вече от средата на март 1915 г. ГАУ започва секвестирането, т.е. национализацията на редица отбранителни заводи.
Дълго време процесът вървеше колебливо и променливо. Империята бавно се разклаща и само поражението в лятната кампания на 1915 г., загубено поради остър недостиг на оръжие и боеприпаси, принуди властите да действат.
През август 1915 г. е създадена Специална конференция по отбраната, която е изцяло отговорна за прехвърлянето на руската икономика на военни релси. „С най-високо одобрение на регламента за специалната конференция за комбиниране на мерки за снабдяване на армията с военни и материални доставки … на председателя на специалната конференция беше предоставено, в допълнение към правото да изисква от всички държавни агенции и служители помощ при изпълнение на задачите, възложени на специалната конференция, да изисква от частните предприятия приоритетно изпълнение на поръчки, в подходящи случаи да налага секвест върху тези предприятия и да назначава реквизиции на оборудване и запаси на промишлени предприятия, да проверява техните търговски портфейли чрез упълномощени лица, да организира снабдяване с всички средства и за всякакви суми и др., – пише вестник „Руски инвалид“.
Освен чиновници и генерали в Специалното събрание участваха общественици и индустриалци. Председателят на Специалната конференция по отбраната, военният министър Алексей Поливанов, беше надарен с почти диктаторски правомощия в областта на организацията на военната икономика. Започват да се създават регионални клонове на Специалната конференция – по един за няколко губернии.
Въпреки това дори диктаторските правомощия на военния министър Поливанов не бяха достатъчни. В края на май 1916 г. императорът, след като изслуша доклада на началника на щаба на Върховния главнокомандващ генерал Михаил Алексеев, даде разрешение за създаването на Извънредна комисия за борба с шпионажа.
„Под похлупак“ бяха редица банкери, които бяха обвинени в измама с ценни книжа в полза на Германия. Киевските производители на захар също бяха заподозрени. След като получиха разрешение да изнасят захар в Персия, те закараха стоките транзитно в Турция, съюзник на Германия. Междувременно в самата Русия захарта поскъпна значително. Също така беше необходимо да се справят с причините за саботажа на отбранителните поръчки в частните военни заводи.
Ръководител на комисията беше началникът на военното разузнаване и контраразузнаването на Северния фронт генерал-майор от Генералния щаб Николай Батюшин, известен с факта, че още преди началото на войната, докато работеше във Варшавския военен окръг, вербува полковника от австро-унгарския генерален щаб Алфред Редл. Извънредната комисия включваше контраразузнавачи и следователи, избрани лично от Батюшин.
Комисията се зае енергично с въпроса. Поливанов и Батюшин затвориха предприятията на поданици на враждебни държави, насилствено ги обединиха в своеобразни тръстове и преобразуваха във военни заводи, извършиха реквизиции и национализация (секвестр). През 1915-1916 г. с цел повишаване на отбранителната способност на страната са секвестирани 94 предприятия на военната промишленост. Генерал Батюшин за кратко време създаде широка разузнавателна мрежа в отбранителните заводи и фабрики на Петроград и през октомври 1915 г. постигна , наред с други неща, секвестирането и прехвърлянето на държавата на Путиловския завод, който забавяше и саботираше военни поръчки от началото на войната.
Руското правителство не се ограничи до национализацията на отбранителната промишленост. През 1916 г. е изпълнена предвоенната програма за превъоръжение. Тежката промишленост утрои производството. Появиха се първите образци на автомобили, бронирани коли, самолети. В Русия бяха създадени нови индустрии – електрическата и радиоиндустриите. Концентрацията на производството се увеличи значително. Руските банки притиснаха чуждите кредитни институции.
През 1915-1917 г. Военното ведомство на Руската империя мобилизира около 500 металургични, металообработващи, текстилни и други предприятия за изпълнение на военни поръчки. През юни 1915 г. – юни 1917 г. те произвеждат 16 милиона 3-инчови, 700 хиляди 6-инчови снаряди, както и над един милион снаряди и бомби от друг калибър, което позволява да се преодолее „гладът за снаряди“ и да се осигури армията с необходимото въоръжение и бойна техника .
Превод: ЕС
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на NovinarBG.com, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.novinarbg.com . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!??
Когато видите знака „фалшиви новини“, това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия YouTube канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/c/%D0%9F%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%98%D0%BD%D1%84%D0%BE%D0%A2%D0%92″ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
Поглед
