Изиграха ни за Северна Македония! Българските политици предадоха българския национален интерес!

Борислав Цеков

Полиците в Скопие постигнаха всичко в защита на своя държавен интерес, докато българските овластени дърдорковци проиграха всичко.

 

Гърция повече от 20 години отлагаше членството на Скопие в НАТО

От Скопие научихме, че т. нар. френско предложение вече е модифицирано и дори ефимерните гаранции, които съдържаше в своя първоначален вид – относно историческите въпроси и езика – са заличени и изтикани в миманса.

 

Изиграха ни за Северна Македония. Очаквано. Предупреждавахме как точно ще се случи – пункт по пункт. Но родните йесмени и политическото безгръбначие, населяващо парламент, правителство и президентство, поощрявано от всевъзможни служители на чужди интереси и грантояден планктон в публичното и експертното пространство, си правеше оглушки през последните години.

 

Политиците и държавниците в Скопие обаче трябва да бъдат поздравени, колкото и тъжно да е това за България. Те показаха, че са от класа, за каквато родните, неособено „сладкодумни гости на държавната трапеза“ не могат дори и да мечтаят. Постигнаха всичко в защита на своя държавен интерес. Докато българските овластени дърдорковци проиграха всичко и така поругаха паметта на хилядите, посветили своя живот, сили и въжделения за свободата българска и за освобождението на поробена българска Македония. Дойде краят – българската кауза е предадена, продадена и проиграна.

 

Всичко, което сталинизмът, комунизмът, СССР и родните майкопродавци от БКП изфабрикуваха – „македонска история“ и „македонски език“ – е вече възведено в европейска норма, легитимирано и подпечатано с печата „вярно“ на европейската интеграция. Вие си обяснявайте, че св. Климент Охридски, цар Самуил, братя Миладинови или Гоце Делчев са българи – Скопие постигна признание от Европа и Брюксел, че са „македонци“. Историческата истина, фактите и документите са без значение – тях Европа не ги разбира и не иска да ги разбере. Не за друго, а защото не се отнасят до Елзас и Лотарингия, до валонския език или до Каталуния.

 

Просто сме втора класа, която не трябва да смущава брюкселското доволство на „висшата класа“ с излишни претенции. Не ме разбирайте погрешно – нито Брюксел, нито западноевропейските сили са злонамерени към нас в случая. Третират ни абсолютно заслужено според образа, който са ни изградили родните йесмени и грантояди – винаги съгласни, никога с компетентно изградена и смело отстоявана държавна позиция.

170 депутати одобриха т. нар. френско предложение.

 

Дадоха мандат на правителството в оставка да го подкрепи, с което фактически се вдигна българското вето върху началото на преговорите за членство в ЕС на Северна Македония. Това решение беше взето набързо, без сериозен анализ, подготовка и дискусия, под напора на обстоятелствата.

 

Типично за действащите български политици и тяхната сервилност и безгръбначие, когато трябва да се отстоява национален интерес. Гърция повече от 20 години отлагаше членството на Скопие в НАТО, за да защити пълноценно своята история, национална и културна идентичност от коминтерновската лъжа, която властва сред македонските елити.

 

Под давлението на Атина беше сменено дори официалното наименование на държавата край Вардара – от Македония на Северна Македония. Защото Гърция има политици и държавници с гръбнак. България няма такива! Турция забави членството на Швеция и Финландия в НАТО, докато не изтръгне от тях гаранции за защита на своя национален интерес.

 

Защото Турция има политици и държавници с гръбнак. България няма такива!

 

Глуповатата опорка, с която залъгваха лапнишараните у нас – трябвало да клекнем, за да не дадем Северна Македония в лапите на Путин, е нищо повече от уловка, пълнеща главите на геополитическата запалянковщина из социалните мрежи.

Истината е, че Северна Македония вече е в НАТО. Някой успя ли да отговори членоразделно на въпроса – как така членка на НАТО ще е толкова под влиянието на Кремъл, че, без България да предаде своите национални интереси, не е възможно да бъде откъсната от това зловредно влияние?

 

Истината е, че нашите политици се провалиха през последните години да защитят по далновиден и компетентен начин българските национални интереси.

 

Затова се стигна до унизителните сцени да сме в пълна изолация по темата в ЕС, да ни размахват пръст от Скопие, а Тирана да употребява квалификации като „позор“ за България. За това положение са виновни действащите български политици и никой друг! При това без изключение – от тези, които слугински повтаряха само „йес“, до онези, които си въобразяват, че с площадни крясъци и крайни изказвания могат да помогнат за решаването на въпрос от такова висше международно и дипломатическо естество.

 

Казвал съм неведнъж през годините – безусловната капитулация пред претенциите на Скопие е национално предателство! Предупреждавахме какво ще се случи. Е, вече се случи!

 

Първо, предупредихме, че внушеното отвън и прегърнато първо от президента Румен Радев, а после – и от неговите служебни правителства и от тяхното продължение – кабинета на Кирил Петков, твърдение, че вписването на българите в македонската конституция щяло да защити правата на хората с българско самосъзнание и да им даде статут на “държавотворен народ” в РСМ е пресилено и не отчита важни особености на македонската конституционна доктрина.

 

И най-важното – в този си вид те са отстъпление от историческата истина за българския характер на Македония и фактическо приемане на основната идеологема на коминтерновския македонизъм – че етногенезата на славянското население там не е българска и че борбите за църковна независимост и национално освобождение на територията на днешната РСМ не са български, а “македонски”. Днес от Скопие с удоволствие говорят, че са готови да променят македонската конституция и да впишат „българското малцинство“.

 

Второ, предупредихме, че това българско искане легитимира реципрочно искане от Скопие за признаване на някакви мними „права“ на лицата с „македонско етническо самосъзнание“ в България. Вече се случи и това – от македонските управляващи кръгове онзи ден дойде отчетлива претенция в този смисъл.

 

Трето, предупредихме, че „гаранция-Франция“ не е просто жаргон, а изстрадан исторически опит. И това предупреждение се сбъдна – френското предложение вече е изменено, за да угоди на Скопие, с което уврежда България.

 

Неспособността на нашите политици да формулират ясен дневен ред и алгоритъм за защитата на българската позиция отвори вратите за случващото се днес. След като българските йесмени се подписаха вързу празен лист, френското предложение осъмна в Скопие без историческите въпроси и без „македонския” език, като част от преговорния процес с ЕС.

Образно казано – досега България държеше подписа и печата за членството на Македония в свои ръце. С приемането на френското предложение, за което гласува Народното събрание, ние предадохме подписа и печата на Брюксел.

 

Ще бъде ли защитен българският интерес от Брюксел по-нататък в рамките на преговорите за членството на Северна Македония? Или и тогава ще има съображения, че трябва да се бърза и българите не трябва да пречат? Скептик съм, че българският интерес ще бъде защитен от родните и брюкселските политици.

 

В крайна сметка всички партии и депутати, служебните кабинети на Янев, правителството на Петков и президентът Радев, които работиха за падане на ветото, вече носят тежка отговорност пред историята. И ще се покрият с вечен позор, ако приемат модифицираното френско предложение, показвайки нагледно как се проиграват националните интереси.

 

За разлика от политиците в Скопие. Днес България изглежда безпомощна и жалка. А Северна Македония ще поеме към членството в ЕС със заслужено самочувствие от защитената своя държавна позиция. Защото Homo politicus bulgaricus попада в разред „безгръбначни“.

 

Източник: Труд

Заглавието е на Епицентър.бг