/NovinarBG.com/ Вашингтон обмисля пълна забрана на вноса на алуминий от Русия. Анализаторите предупреждават, че това ще доведе до недостиг на метал и покачване на световните цени, което ще навреди както на американската, така и на европейската индустрии.
Вече са минавали от тук
Според “Блумбърг” администрацията на Джо Байдън се готви да забрани руския алуминий.
След тази новина котировките на Лондонската метална борса веднага се покачиха с 8,5% до 2400 долара за тон. Русия е вторият по големина производител на алуминий в света след Китай, с шест процента дял от световния пазар.
През 2018 г. “Русал” вече беше под санкции. Това на практика парализира американските и европейските металурзи. Увеличението на вносните мита доведе до 60% скок в цената на алуминиевия оксид, който е ключов компонент в производството на метала.
Тогава австралийско-британският концерн “Рио Тинто” обяви възможното спиране на няколко предприятия. “Алкоа”, най-големият производител на алуминий в САЩ, предупреди за масови съкращения, а друг гигант, “Сенчъри Алуминъм”, отчете рязък спад на печалбите.
„Митата имаха обратен ефект: високите печалби бяха изядени от изкривения пазар и фантастичните увеличения на разходите“, каза изпълнителният директор на “Алкоа” Рой Харви. Двуалуминиевият оксид се превърна в най-големия разходен артикул, задминавайки дори електричеството.
Списък с възможности
Сега, според “Блумбърг”, Белият дом обмисля три варианта: пълна забрана на доставките, рязко увеличаване на митата и санкции срещу “Русал”. В структурата на американския внос руският алуминий представлява около десет процента.
През последните шест месеца износът на алуминий и никел от Русия за САЩ и страните от ЕС е нараснал със 70% в сравнение с миналата година. Месечните доставки на алуминий за американците са до 21 на 100.
Засега котировките намаляват: с повече от 20% спрямо пролетта, поради инфлацията и влошаващите се икономически перспективи. От август обаче автомобилният пазар в САЩ и ЕС бързо се възстановява от пандемията. Това означава, че търсенето на суровини ще се увеличи. Важен фактор е и преминаването към електрическа тяга. Ако в обикновена кола алуминият струва средно 534 долара, то в електрическата кола той струва почти 650 долара, отбелязва Михаил Аким, професор във ВШИ.
В допълнение, алуминият се използва широко в строителството, в производството на домакински уреди, електронните джаджи, в авиационната индустрия, космоса и отбраната.
Собственият не стига
В Европа и САЩ има производители на първичен алуминий, но те не са достатъчни.
„Трябва да се има предвид, че тази индустрия е много енергоемка. Русал използва основно сравнително „зелена“ електроенергия от водноелектрически централи. Китай предимно въглища“, посочва Михаил Аким.
В случай на забрана на вноса от Русия цените на американския пазар ще скочат с 10-20%, смятат анализатори. Ще има недостиг и той няма да бъде решен бързо.
„В САЩ производството спада, например “Алкоа” затвори линия за електролиза от 54 000 тона в завода си в щата Индиана. Всички ключови потребители на алуминий, от металурзите до автомобилната индустрия, ще бъдат засегнати“, казва Леонид Хазанов, независим експерт индустриален експерт.
Съмнителни алтернативи
Недостигът ще принуди американците да купуват метал в чужбина на завишени цени. Възможно е вносът от Канада да се увеличи, смята Николай Неплюев, финансов експерт и консултант по частни инвестиции.
Според Хазанов заводите в Китай и Близкия изток могат да се разглеждат като алтернативни доставчици.
„Вносът на алуминий от Китай обаче не е изгоден за Вашингтон по политически причини – това е засилването на влиянието на Пекин. А предприятията от Близкия изток няма да осигурят необходимите обеми, като се има предвид, че вече имат достатъчно поръчки. Както и да е , цените за американските клиенти със сигурност ще бъдат повишени“, убеден е анализаторът.
Ситуацията в Европа, каза той, зависи от Байдън. Ако той забрани само вноса в САЩ, тогава изтеглените количества ще бъдат пренасочени към ЕС, където е малко вероятно металът да бъде изоставен. Ако говорим за санкции срещу “Русал”, то настоящите му европейски клиенти могат да прекратят съществуващите си договори, за да не си създават проблеми. И след американците, те също ще трябва да търсят други партньори.
„Иранизирането“ на доставките по сиви схеми само ще обогати посредниците от трети страни, подчертават експертите. А ограниченията върху бизнеса в долари значително ще усложнят световната търговия с алуминий.
Заглавие: САЩ принуждават Европа към самоубийство
Поредната акция по самопоглъщането на Европа се проведе в края на миналата седмица в Брюксел. Това беше срещата на високо равнище на ЕС и други събития, на които проамерикански настроени европейци нападнаха Германия и другите болни бивши европейски лидери, настоявайки за стъпка на зад по отношение на бизнеса и като цяло на всякакви отношения с Китай.
Ако говорим за конкретните резултати от тази бурна двудневна размяна на мнения, те не са големи. ЕС е толкова особен механизъм, той не толкова дава нареждания на своите страни членки, колкото оказва натиск върху тях. Тоест най-често никой няма нужда от приетите компромисни окончателни документи, въпросът е в дискусиите за тях и по други поводи.
Механиката на натиск е приблизително следната: идват сигнали от европейското правителство в Брюксел – Европейската комисия, а тя излъчва команди от Вашингтон, подкрепяни от хор бесните балтийски джуджета и другите подобни.
А ето как беше в случая: в навечерието на срещата в САЩ се появи Стратегията за национална сигурност, където Китай е посочен като основно геополитическо предизвикателство. Веднага започна да се раздвижва един от по-малко видимите трансмисионни ремъци – Европейската служба за външна дейност (малък мозъчен тръст в Брюксел, който се ръководи лично от Жозеп Борел, първият дипломат на ЕС). Тази служба подготви документ за срещата, в който европейците се призовават да втвърдят отношенията си с Китай, тъй като той е и геополитическо предизвикателство за Европа. Самият Борел веднага говори, повтаряйки всички основни положения на доклада. Освен това той обяви малко конкретика: трябва да „намалим зависимостта“, можете да си сътрудничим с Китай само по отношение на „борбата с изменението на климата“, в екологията и медицината.
Всичко като по часовник. В случая най-ясно се изказа министър-председателят на Финландия, която предупреди европейците да не си сътрудничат със „страни като Китай“.
Не бива да мислите, че те говореха само за това: те също се караха за взаимно подпомагане в доставките на горива преди катастрофалната зима, те се опитаха да обсъдят санкциите срещу Иран за прекалено ефективните дронове. Но ако говорим за геополитически последици, тогава основният сюжет беше китайският. По-точно – китайско-германският.
Факт е, че в началото на ноември се очакваше германският канцлер Олаф Шолц да посети Пекин начело на мощна делегация от германски бизнес. Няма дата, но има информация за онези много зли джуджета, които предупреждават Германия: никакви отделни сделки с Пекин, Европа трябва да говори с китайците в един глас – техният, разбира се, глас.
Тук трябва да припомним, че Жозеп Борел, който сега води конвоя, търсещ развод от Китай, спомена очевидното не толкова отдавна: че Китай „създава основите за нашия просперитет“. Тоест целият скорошен сладък живот на европейците беше изграден върху сравнително евтина работна ръка (с висока квалификация) от Китай. Плюс евтини доставки на енергийни ресурси от Русия.
С енергийните ресурси всичко вече е ясно, въпреки факта, че самите европейци не го разбират много добре – те се кълнат на своите срещи на високо равнище. Сега, за да превърнат Европа окончателно в руина, изцяло зависима от САЩ, остава да пресекат втория ѝ източник на нормално съществуване.
Цялостната картина тук е следната: още през 2020 г. Китай зае позицията на първия търговски партньор на ЕС, изпреварвайки САЩ (тези цифри не включват услугите и другите финанси, тук САЩ са начело). В края на миналата година търговският оборот между КНР и ЕС се увеличи още повече и възлиза на 695,5 милиарда евро, докато САЩ увеличи изоставането си. Тази година ръстът отново е с 8,8 процента, а европейските инвестиции в Китай също са нараснали рязко. Това е геополитическо предизвикателство (преди всичко за САЩ).
Но това е Европа като цяло. Но ако е по държави, то е ясно, че Германия, Италия и още няколко държави търгуват и си сътрудничат с Китай, но не и споменатите малки балтийци и прочее. И сега възниква безпрецедентна ситуация за тях: свалянето на европейските лидери, германците, поражението на германската индустрия. И тогава, кой знае, Полша може да стане главната сила на Европа и всички останали – и особено германците – ще се страхуват от нея.
От самото начало украинският заговор беше използван и за прекъсване на китайско-европейските връзки. На първи април, 1 април, се проведе среща на високо равнище ЕС-Китай, на която съвсем сериозно се опитаха да убедят Пекин да „осъди Москва“. Въпреки това в Брюксел имаше „чувства, че Китай не е заинтересован да оказва натиск върху Русия“. Сега всичко ще бъде по-сериозно.
Какъв е интересът на Китай в европейската посока? На първо място трябва да има просперираща икономика, тоест хората в Европа да живеят добре, да купуват китайски стоки и да изнасят нещо високотехнологично. Разрухата на Европа, където треперят от студ и пренасят най-добрата продукция в САЩ, не е толкова интересна за Китай. Следователно територията, която се е лишила от руски нефт и газ, губи своята привлекателност, но в бъдеще се очаква икономически растеж в други региони, които са приятели на Китай – Близкия изток, Африка, Латинска Америка, да не говорим за съседна Азия.
Особеното в ситуацията за Олаф Шолц е, че ръцете му са вързани не само от съседите му по Балтийско море. Има и пета колона – малки зелени човечета, тоест фанатици, за които да унищожат собствената си и други индустрии, да върнат хората в Средновековието, е мечта и смисълът на целия им политически живот. Шолц ръководи коалиция, в която просто има нужда от “Зелените”. Тези хора обаче добре знаят, че към 80% от слънчевите панели в света се контролират от китайците. Тук са готови да си сътрудничат с Пекин. Предстои да видим как ли ще си плати Германия. Американците ще ѝ обяснят.
Заглавие: Кадрите решават всичко: Си Цзинпин остана начело на ККП
На приключилия вчера ХХ конгрес на КПК нямаше интрига с преизбирането на Си Цзинпин за генерален секретар – нещо повече, въпросът беше решен още през 2016 г., когато стана ясно, че предишният лимит от два мандата ще бъде премахнат. Тоест, новината за третия мандат на Си продължава шест години, но до самия край беше почти игнорирана на Запад. Защо? За да може да играят на темата с несъгласието и нестабилността в китайското правителство. Виждаме същото по отношение на Русия: от колко години се обсъждат темите за „здравословните проблеми“ на Путин, „разцеплението в руското ръководство“ или трансфера, тоест предаването на властта от Путин след следващите избори. Така е и с Китай – с поправки към факта, че Западът знае още по-малко за вътрешния живот на китайското правителство, отколкото за нашия, и те разбират подредбите в него толкова зле, колкото ги разбираха в съветските години (С кремлинолози, гадаещи по разположението на членовете на Политбюро на ЦК на КПСС на Мавзолея по време на паради).
Си Цзинпин може да управлява цял живот: няма ограничения за това колко дълго може да бъде на власт в ККП. Освен това, за да запази властта си, той не трябваше да остава на поста генерален секретар през цялото време – теоретично той можеше да го се оттегли от него след десет години, като предаде стола на бъдещ наследник, но запази поста ръководител на Централният военен съвет – ключов орган, който позволява контрол, включително стратегически решения. Но това ще зависи от здравословното му състояние: ако позволи, тогава Си, разбира се, ще да остане на поста си поне до 2035 г.
Тази година отдавна е определена в партийни и държавни документи като момент за осъществяване на социалистическата модернизация, изграждане на умерено проспериращо общество и завършване на реформите. Тоест Китай ще стане толкова мощен, че никой и нищо няма да може да го спре по пътя към постигане на основната цел, поставена за 2049 г., тоест стогодишнината от основаването на КНР. След това Китай трябва да стане „великата сила на съвременния социализъм, богата, мощна, хармонична“ и прочее. С други думи, глобален хегемон вместо САЩ ли? Не, просто най-силната, най-богатата и справедлива (тоест хармонично) уредена държава в света.
Има ли Си основание за подобни амбиции? Разбира се. Освен това той може не само да доведе Китай до последния етап от изкачването към върха, но и да види резултата (не само Дън Сяопин, но и много други китайски лидери са живели в пенсия много над 90 години). Засега е ясно: по пътя към 2035 г. Си ще трябва да преодолее много предизвикателства и изпитания – и проблемът с Тайван не е основният (макар и най-горещият за американците).
Трансформацията на световния ред върви много по-бързо, отколкото изглеждаше преди три години, което означава, че напрежението, което Китай ще изпита, ще бъде по-високо от очакваното. Това важи за всичко – и икономиката, и външната търговия, и идеологията, и международните отношения. Китай искаше да измине по-голямата част от пътя до върха при ако не слънчево, то поне тихо време, но снежната буря започна на по-ниска надморска височина, отколкото очакваше. Сега трябва да отиде по-далеч при много по-трудни условия и понякога да спира, за да не падне. Но Си няма да се откаже от целта си, както и Владимир Путин няма да се откаже от своята. Всеки от тях поставя на първо място националните интереси на страната си, но на световната сцена стоят гръб до гръб. И по пътя към върха все повече ще трябва да вървят заедно.
Путин и Си са практически връстници – китайският лидер ще отпразнува 70-ия си рожден ден следващия юни, въпреки че имат напълно различен произход и житейски опит. Но колкото по-дълго са на власт, толкова повече общи неща имат – и не само защото разбират по-добре огромните предимства на тясното и стратегическо сътрудничество между нашите страни. Путин е на върха на властта от почти 23 години, но и Си не новак. Десет години на първа позиция, а преди това пет години на позицията на наследник, тоест втори човек.
За десетилетие и половина Си Цзинпин натрупа огромен опит, включително във външната политика, а тази страна е слаба за много китайски лидери. Сега Си стана опитен международен играч и във връзка с Путин в глобалните дела тяхното влияние е дори огромно. И двамата могат да отделят все повече и повече енергия за външни фронтове, освен това да планират и играят, разчитайки на личната си сила, в дългосрочна перспектива (Путин може да бъде преизбран за президент през 2030 г.). Тоест във времето, когато ще настъпят ключови промени в световния ред: той ще стане необратим и в много отношения преходът му от западноцентричен към многополюсен, основан на баланса на силите между ключови цивилизации и междурегионални съюзи, ще отнеме място.
Доверието играе ключова роля както в личните, така и в междудържавните отношения, особено когато става въпрос за необходимостта от изграждане на стратегически планове. Следователно Путин и Си, само благодарение на това, получават допълнително предимство пред своите съперници – Запада и неговото ядров лицето на англосаксонските сили.
Защото атлантическият елит се сблъска не само с криза в целия си глобализационен проект (и една от основните причини бяха собствените им грешки, свързани с надценяване на възможностите им и подценяване на степента на съпротива на цивилизационните сили), но и с кадрова криза в собствените си редици. Ясно е, че англосаксонските сили се управляват не от индивиди, а от системи, институции, структури, контролирани от непублични елити. Но кризата на глобалисткия проект също съвпада с кризата на публичната власт, тоест на обществените елити: виждаме това в най-очевидната форма в САЩ и Великобритания от 2015-16 г. насам, тоест с Брекзит и победите на Тръмп (една обединяваща се Европа има свои собствени — и не по-малко — проблеми, но от геополитическа гледна точка тя е водена).
Англосаксонците имат сериозна кадрова криза с публични личности – затова антисистемният Тръмп се явява като предизвикателство към системата, затова откровено слабата Тръс се озовава на Даунинг Стрийт, затова бяха принудени да побеждават Тръмп със 78-годишния Байдън, който няма кой да замени през 2024 г. Ако всичко това не беше насложено върху външни предизвикателства за англосаксонците, тяхната система все пак можеше да се справи с вътрешния политически дисбаланс. Но в условията на външна буря кадровият проблем, тоест въпросът за върховната власт (тази, която се показва на избирателя), се оказва тънкото място за страните от ядрото на световния капитал.
Ето защо са толкова нелепи разсъжденията на западните политици за това как ще изградят отношения с Русия „след Путин“ или техните гадания за приемника на Си Цзинпин. Икономическото, военното и пропагандното (в световен мащаб) превъзходство на обединения Запад е все още голямо, но явно тенденциите не са в негова полза. И като се има предвид, че Западът дори не може да намери капитани за кораба, попаднал в буря, тъжните перспективи могат да станат реалност много по-скоро, отколкото изглежда от 2022 г.
Китайците и руснаците знаят не само какво не искат и кой е противникът им, но и накъде отиват (въпреки че имаме проблеми с образа на бъдещето, но ще стане по-ясно с напредването на спецоперацията) и кой е водещи. Няма да оставим на Запада да ни отклони от този път.
Превод: В.Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на NovinarBG.com, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.novinarbg.com . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!??
Когато видите знака „фалшиви новини“, това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия YouTube канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/c/%D0%9F%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%98%D0%BD%D1%84%D0%BE%D0%A2%D0%92″ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
Поглед
