/NovinarBG.com/ Град Токмак е стратегически важен. Оттук има директен път до Мелитопол и Бердянск. Фронтът е на няколко десетки километра. Киевският режим постави огромни сили в тази област. За ситуацията във фронтовата зона – в репортажа.
„Имахме късмет“
„Изглежда като незабележителна сграда. Но някога тук имаше слънчева електроцентрала“, показва Алексей Аликин, ръководител на военно-гражданската администрация.
Той може да разкаже много за града – той е оттук. Преди е работил в Министерството на правосъдието и Министерството на отбраната на Украйна. Когато бившето ръководство избяга, той започва да възстановява реда. През пролетта заедно със съмишленици организира народно опълчение. А през август му предлагат да оглави администрацията.
„Имахме късмет: ВСУ нямаха време да се закрепят тук, те се оттеглиха към Орехово. Най-лошото, с което трябваше да се справим, беше паниката – към 40% от жителите напуснаха“, признава той.
Помощ за населението
Централният пазар разполага с всичко необходимо. Приемат и гривни, и рубли, но цените са високи. Например, 100 грама кафе са 250 рубли. „Но какво да се прави. Търговците на едро носят от Мелитопол и Симферопол. Хората пестят пари, купуват малко“, продавачката прави безпомощен жест.
С храна се подпомагат пенсионерите, бедните и многодетните. Преди това в града и областта се раздаваха до 1000 комплекта на ден. Сега малко повече от 100. Заради терористичната атака на Кримския мост временно не се доставят помощи.
„Всичко е от полуострова. В навечерието на този взрив съобщиха за 40 тона товар. Той така и не пристигна. Чакаме“, казва Евгений, координатор на хуманитарния щаб „Ние сме с Русия“.
Доброволци не се допускат в сивата зона. Всяко село изпраща свой представител. „Пътят от село Новое до град Орехово е затворен за нас. Раздаваме веднъж месечно. Но този път, поради трудности в логистиката, закъсняваме“, добавя доброволецът.
Често искат електрически печки: не винаги е възможно да се купи в града, някои нямат достатъчно пари. „Аз съм сърдечно болна. Не мога да ходя от 20 метра. Трябва ми операция, но е скъпо. Откъде да взема пари“, разказва през сълзи 73-годишната Людмила Ивановна.
Няма на какво да се готви, газ няма от лятото – прекъсна го в цялата Запорожка област след обстрел. Въпреки това властите обещават да се свържат до 1 ноември.
„Повредата е отстранена. Газът е много необходим – за отопление на училища, детски градини, болници“, отбелязва Алексей Аликин. „Що се отнася до отоплението – населението е 70% осигурено. Докарахме печки от Пенза, благодарим на жителите ѝ възстановяваме инфраструктурата“, допълва той.
Бежанци от сивата зона
От сивата зона се евакуират в центрове за временно задържане – училища, културни центрове, интернати. Хранят ги, помагат им с предмети за лична хигиена и при необходимост с дрехи.
В село Нестерянка са останали около 70 души. „Многократно им предлагаха да заминем.. Повечето са идейни, нелоялни към сегашното правителство. От лятото им доставяме вода, храна, лекарства“, казва шефът на ВГА. „Но обстановката там е изключително напрегната. Те основно живеят на линията на съприкосновение“, допълва той.
Наталия излязла от сивата зона с прикованите на легло майка и свекърва. Дъщеря ѝ е в Днепропетровск, но все пак не отива при нея, макар и наистина иска да се върне.
„Когато започна, хората си тръгнаха. Първо ги пуснаха, после не. През пролетта изобщо го забраниха. Попитаха руските военни: Защо? Отговор: „Имаме такава заповед. Това е за безопасност“, казва тя.
Военните предлагат да се евакуират с техния транспорт, но само малцина са се съгласили. Местните признават, че до последно са си мислели: „Всичко ще се уреди“.
Тези, които са имали пари, плащали по 1000 долара на постовете, уверява Наталия. „Последните такива „платци“ – както ги наричаме – бяха в началото на септември. По време на най-страшния обстрел“, уточнява тя.
В Нестерянка тя познава всички. Направили списъци кой от какво има нужда. Пролетта го купила от Токмак и се върнала. Когато пътят бил блокиран, тя предаде молби на войниците.
Тя също получила помощ от главата на селото, който бил евакуиран в Запорожие. На „Василевка“ – единственият контролно-пропускателен пункт в региона с Украйна – тези колети не могат да бъдат получени. „Прекараха ги през търговците на пазара“, уточнява Наталия.
„Поставяне на ред в този хаос“
Тя имала късмет: къщата ѝ, за разлика от тази на съседите, оцеляла. Мнозина са загубили покрив над главите си. Но има нещо друго, което тревожи. „Това е моята мечта: да се върна – и всичко да си е на мястото. Но ще се сбъдне ли? Някои хора пред собствените ни очи разчистваха апартаменти, източваха коли. Ние прекрасно разбираме, че Украйна ни обстрелваше. Но защо да довършва хората при такива трудни обстоятелства?“, Наталия не сдържа сълзите си.
Началникът на дирекцията на вътрешните работи на град Токмак и района Алексей Кошел потвърждава случаи на грабежи. „Военната полиция трябва да разследва тези случаи. Сега ние, заедно с нейните служители, се борим с онези, които развалят имиджа на руската армия“, уверява той.
Украинското ръководство е избягало. А тези, които останали, „се заеха да възстановят реда в този хаос“. Кошел оглавява народната милиция, сформирана през април: той подбира персонал, подрежда екипи и инструктира.
Бори се с престъпността. „Например тези, които взеха чужда собственост, трябваше да я върнат“, посочва той.
„Важен възел“
Цивилните граждани са привлечени към отговорност, като правило, за притежание на оръжие и наркотици. Като цяло ситуацията в града е овладяна, подчертава полицаят. Вярно, няма достатъчно хора.
„Бях преследван за коментар в социалните мрежи, че съм против избиването на цивилни в Донбас. Те също се хванаха за георгиевската лента в офиса“, обяснява Алексей.
Сега местните са в опасност. Градът е редовно обстрелван от американски РСЗО. Силно е пострадала гранитната кариера, която е много важна за възстановяването на инфраструктурата.
„Тук е основният транспортен възел на Запорожка област. От нас започна пътят за Мелитопол. Така че бомбардират“, подчертава Кошел.
Само на 20 километра украинските въоръжени сили, както отбелязват властите, събират мощен „юмрук“. Застрашени са Василевка и Пологи, откъдето Токмак е лесно достъпен. Но местните се надяват, че фронтът ще се премести на север. В противен случай покрайнините ще продължат да обстрелват.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на NovinarBG.com, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.novinarbg.com . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!??
Когато видите знака „фалшиви новини“, това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия YouTube канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/c/%D0%9F%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%98%D0%BD%D1%84%D0%BE%D0%A2%D0%92″ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
Поглед
