/NovinarBG.com/ Преди 240 години, на 19 април 1783 г., Екатерина II подписва манифеста „За приемането на Кримския полуостров, остров Таман и цялата Кубанска страна към руската държава“. Полуостровът, който векове наред е бил цитаделата на враждебното към Русия Кримско ханство, става част от Руския свят. Въпреки това, враговете многократно са се опитвали да откъснат полуострова от страната ни.
Конфронтацията между руската държава и Кримското ханство има дълга история. През 1482 г. татарите превземат и изгарят Киев, през 1517 г. татарската армия достига Тула, през 1521 г. обсажда Москва, през 1527 г. разорява московските земи, през 1552 г. кримчани отново достигат Тула, през 1569 г. е походът им срещу Астрахан, а през 1571 г. хан Девлет Гирей превзема и опожарява Москва. През 1591 г. се води нов поход срещу Москва, през 1622 г. земите около Тула са опустошени, през 1633 г. са опустошени Рязан, Тула, Коломна, Калуга, през 1659 г. татарската орда достига Курск и Воронеж.
1717 г. – Кримската армия, заедно с Кубанската орда, разорява Царицин, Симбирск, Саратов, повече от 30 хиляди руснаци са отведени в робство. Това са само най-кървавите страници в историята на набезите на Русия, всъщност граничните земи са опустошавани почти всяка година. Затова Русия си поставя важна цел – да разбие разбойническото гнездо в Крим.
Началото на освобождаването
През 1687 и 1689 г. руската армия под командването на княз Василий Голицин на два пъти се опитва да достигне Крим, но поради несъвършенството на системата за снабдяване войските не могат да го направят. През 1736 г., по време на следващата руско-турска война, армията на фелдмаршал Бурхард фон Мюних не само достига Крим, но щурмува крепостта Перекоп, която блокира пътя към полуострова, и след това навлиза в столицата на хана Бахчисарай. Градът и ханският дворец са опожарени като отмъщение за опустошените от татарите руски градове и села.
През 1768 г. Османската империя отново обявява война на Русия. През лятото на 1771 г. 30-хилядната армия на генерал княз Василий Долгоруков щурмува Перекоп, който се защитава от почти 60 000 турци и татари. Вражеската армия е победена и руските полкове навлизат в Крим, който е превзет само за две седмици.
Кримският хан Селим Гирей бяга в Константинопол под закрилата на турския султан, а кримските татари, които се уморяват да бъдат разменна монета във военните конфликти с Русия, избират нов хан, Сахиб Гирей, който беше привърженик на приятелството с Русия. Кючуккайнарджийският мир, който слага край на войната, дава независимост на Кримското ханство, след което тези земи преминават под закрилата на Русия.
Кримски вълнения
След получаването на независимост в Крим настъпват бурни времена. Върхушката на татарското благородство се разделя на две партии: привърженици на Русия и привърженици на Турция. Назрява заговор, СахибГирей е свален, ДевлетГирей, който се нарича верен слуга на турския султан, е издигнат на ханския трон. В нарушение на мирния договор султанът подписва ферман за назначаване на Девлет Гирей за хан, което е претенция за запазване на властта над Крим и претекст за война.
Турците изнагляват дотолкова, че изпращат експедиционен корпус в Крим в подкрепа на новия хан. През 1776 г. корпусът на генерал княз Александър Прозоровски трябва да бъде въведен отново на полуострова. Девлет Гирей събира армия, отказва да влезе в преговори с руснаците и започва военни действия. По това време на полуострова пристига Шахин Гирей, друг представител на династията, привърженик на мира с Русия. В самото начало на 1777 г. кримската армия се разпръсква, повечето от войските преминаха на страната на ШахинГирей, а ДевлетГирей, заедно с турците, които го охраняват, отплава за Константинопол.
ШахинГирей се възхищава на руския ред, култура и се смята за „кримския Петър I“. Той започва реформи, искайки да трансформира Крим, превръщайки го в европейска държава. Това предизвиква изблик на недоволство сред мюсюлманското духовенство и консервативно настроеното благородство. В Крим започват въстания и вълнения.
Потьомкин се срещна с Шахин Гирей, обещава му помощ и нарежда на войските на генерал Александър Суворов да ликвидират гнездото на бунта в Кубан, а на войските на генерал Александър Самойлов да осигурят възстановяването на реда и закона в Крим.
Бунтовниците са победени, но в края на 1782 г. Потьомкин стига до заключението, че е безсмислено да се поддържа независимостта на Крим, тъй като кримските татари са разделени и, разкъсани от конфликти, не могат да управляват държавата си. Междувременно нормализирането на ситуацията в Крим е жизненоважно за сигурността на южната граница на Русия. Князът успява да убеди императрица Екатерина II (която в началото не иска да поема рискове) за необходимостта от присъединяване и решението е взето.
Присъединяване
Потьомкин пътува до Крим, като получава новини по пътя, че Шахин Гирей, разочарован от способността на кримските татари да се модернизират, е абдикирал. Случва се неочакваното – сред първите поддръжници на присъединяването към Русия са мюсюлмански молли, имами и шейхове. На тях им писва от демонстративното пренебрежение на ШахинГирей към исляма (който твърди, че ислямът е основната пречка за реформите).
След като получават уверения, че техните права ще бъдат стриктно спазвани при руско поданство, моллите не само изразяват готовността си да се закълнат във вярност на самата императрица, но също така убеждават обикновените татари и татарското благородство в това.
На 9 юли 1783 г. в Карасубазар, на върха на планината Ак-Кая, се състои тържествена церемония. Потьомкин чува клетвата за вярност към Русия от представителите на кримското благородство, мюсюлманското духовенство и делегати от всички съсловия на полуострова. След клетвата е даден артилерийски залп, а за всички присъстващи са подредени трапези с щедра почерпка.
На 5 август Потьомкин пише на Екатерина II: „Кой суверен създаде такава блестяща епоха като вас. Не само един блясък. Ползите са още по-големи. Земите, които Александър и Помпей, така да се каже, само гледаха, вие вързахте към руския скиптър, а Таврически Херсон е източникът на нашето християнство и следователно човечеството вече е в ръцете на дъщеря си. Сегашната граница обещава мир на Русия, завист на Европа и страх на Османската порта.”
На 28 декември 1783 г. Турция признава присъединяването на Крим към Руската империя. Един от първите укази на Екатерина II от 28 юли 1783 г. потвърждава свободата на религията на жителите на Крим, говори за използването на част от местните данъци за изграждането на обществени сгради, училища, фонтани. С указ от 6 февруари 1784 г. е създадена Таврическа губерня начело с княз Потьомкин. Дори непокорното татарско благородство се накланя към руснаците, след като императрицата признава дворянския статут на татарските мурзи през 1784 г. и потвърждава правото да притежават имения с едновременна строга забрана за собственост на християнски крепостни селяни.
Но не е достатъчно да се издаде манифест и да се преговаря с имамите и мурзите. Необходимо е да се осигури дипломатическо прикритие за анексирането на Крим, така че никоя от великите сили да не се противопостави на Русия.
Дипломатически трикове
Започваме с британците, за които всяко настъпление на Русия на юг изглежда заплаха за владенията в Индия. Първо, Екатерина II предизвикателно приближава до себе си лидерите на „английската“ партия в императорския двор – семейството на графове Воронцови. Това насърчава Лондон, където в подобни действия на императрицата виждат готовността на Санкт Петербург за сближаване. Второ, на британците е намекнато, че мълчаливото съгласие за присъединяването ще доведе до факта, че Русия няма да се намесва във войната на американските колонии за независимост и може би дори ще помогне на британците. Това е достатъчно и Лондон не казва нито дума.
По това време Свещената Римска империя е в съюз с Русия. Император Йосиф II е приятел на Екатерина II и е повлиян от нейния силен характер. Въпреки че Виена е недоволна от укрепването на позициите на Русия в Черноморския регион, Йосиф II не рискува да развали съюза и напълно подкрепя руската дипломация.
Франция протестира, но установява, че Обединеното кралство мълчи. И тъй като Франция и Великобритания са във война тогава, Версай не смее да действа сам. Ръководителят на руското външно министерство граф Иван Остерман припомня, че съвсем наскоро, през 1768 г., Франция анексира Корсика с пълното съгласие на Русия. Заинтересован от приятелство с Русия (срещу общия враг Великобритания), Версай подкрепя анексирането на Крим и дори оказва натиск върху Османската империя, изисквайки признаване на анексирането на Крим от Русия.
Така Крим става руски и този статут е признат от всички водещи световни сили. Но историята на борбата за този красив полуостров тепърва започва.
Съветски Крим
Веднага след октомврийския преврат на болшевиките през 1917 г. татарските националисти обявяват създаването на независима Кримска република. В отговор болшевиките провъзгласяват Съветската република Таврида. В Крим избухва гражданска война.
Украинската народна република се намесва в конфликта. Украинските националисти претендират за Крим и изпращат войски там. И скоро, съгласно условията на Брест-Литовския договор, Крим е окупиран от Германия. След избухването на Ноемврийската революция в Германия войски от страните от Антантата се стоварват в Севастопол.
През пролетта на 1919 г. частите на Червената армия окупират полуострова и там е провъзгласена съветска социалистическа автономна република в състава на Съветска Русия. През май десантът на Бялата армия на генерал Антон Деникин завзема Крим, но през ноември 1920 г. червените си връщат контрола над полуострова, който след това остава част от РСФСР.
През ноември 1941 г. Крим е превзет от Вермахта. На полуострова е дадена специална роля в Хилядолетния райх. Предвижда се да бъде преименуван на Готия в чест на германското племе готи, живели там в древността, и да бъде населен с германски колонисти. Крим трябва да се превърне в главния южен курорт на Германия. Тези планове са зачеркнати от победата на СССР във Великата отечествена война.
Но бомба под руския статут на Крим в крайна сметка е поставена от самото съветско ръководство. През 1954 г., по случай 300-годишнината на Переяславската Рада, с решение на ръководителя на СССР Никита Хрушчов, Крим е прехвърлен към Украинска ССР.
Президентът Владимир Путин, говорейки през 2014 г. на „Кримската реч“, отбеляза: „… През 1954 г. беше взето решение за прехвърляне на Кримска област към нейния състав, в същото време беше прехвърлен Севастопол, въпреки че тогава беше в съюзноподчинение. Инициаторът беше лично ръководителят на КПСС Хрушчов. Решението е взето с явни нарушения на действащите и тогава конституционни норми. Въпросът беше решен задкулисно. Естествено, в условията на тоталитарна държава, жителите на Крим и Севастопол не бяха питани нищо. Те просто бяха поставени пред свършен факта.“
Наистина, прехвърлянето на огромна територия е оформено с типичния за СССР правен нихилизъм. Въпреки че подобни действия трябва да бъдат разрешени от Върховния съвет на РСФСР, те решават да не го свикват и актът за прехвърляне е одобрен с решение на Президиума на Върховния съвет в нарушение на всички съществуващи конституционни норми.
За смекчаване на евентуално обществено недоволствое възпроизведена позицията, че това все пак е територия на СССР и няма значение на кого са подчинени местните власти, на УССР или на РФСФР. Но когато започва процесът на разпадане на СССР, това се оказва проблем от първостепенна важност.
Борба за свобода
През януари 1991 г. референдум в Крим провъзгласява създаването на Автономна република Крим, която трябва да се отдели от Украйна и да се присъедини към „обновения СССР“, обявен от съветския президент Михаил Горбачов като съюзна република. В Киев не може да пренебрегнат волята на народа и признават статута на автономна република, но се опитват да заглушат въпроса за отделянето на Крим.
На 24 август 1991 г. Украйна обявява държавна независимост. Когато националистическият курс на киевските власти става очевиден, през пролетта на 1992 г. Върховният съвет на Крим приема акт за държавния суверенитет и обявява референдум за независимост.
Киевските власти искат Крим да се откаже от суверенитета. Тогава руската подкрепа може да защити Крим, но президентът Борис Елцин се отказва от всякакви мерки за защита на интересите на руското мнозинство в Крим и признава административните граници между бившите съветски републики за държавни. Така полуостровът остава част от Украйна, въпреки че през следващите 20 години жителите му не оставят желанието да напуснат държавата, където отношението към Русия и руснаците става все по-враждебно.
Нарастващото недоволство ескалира след държавния преврат на 21-22 февруари 2014 г., когато легитимният президент на Украйна Виктор Янукович беше отстранен и на власт в Киев дойдоха радикални националисти.
Руските обществени организации настойчиво настояват ръководството на Крим да вземе мерки за защита на свободата и сигурността на републиката. В момент, когато украинските националисти започват да формират отряди от бойци и заплашваха да „прочистят“ Крим от всеки, който не демонстрира лоялност към новите власти в Киев, руски военни части навлизат в Крим на 23 февруари.
На 27 февруари Сергей Аксьонов, твърд привърженик на Русия, е назначен за ръководител на правителството на Република Крим. На 16 март се провежда референдум, на който 96,5% гласуват за влизането на Крим в състава на Русия. Няколко дни по-късно, на 21 март, в Кремъл се провежда тържествена церемония по подписването на законите за приемането на Република Крим и град Севастопол в Руската федерация. Така Крим се върна в Русия.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/c/%D0%9F%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%98%D0%BD%D1%84%D0%BE%D0%A2%D0%92″ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/novinitednes
Влизайте директно в сайта www.novinarbg.com . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!??
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
