Автор: адв. Станислав Калчев
Катя Новоселска /юрист/
Безплатна консултация на тел. 0888 26 06 63 /Просто кажете “Рони ме изпраща”/
Какво представлява давностният срок?
От правна гледна точка давността е срок, с изтичането на който, настъпват определени правни
последици. Давността бива два вида: придобивна и погасителна. Придобивната давност е
институт само на вещното право, докато погасителната намира широко приложение както във
всички клонове на гражданското право, така и в останалите отрасли на частното и публичното
право.
Придобивната давност е нормативно закрепен срок, след изтичането на който определено
лице придовива право на собственост върху конкретно движимо или недвижимо имущество.
Погасителната давност пък е срок на бездействие на кредитора, с изтичането на който той не
може да удоволетвори правото си върху дадено вземане по принудителен начин. Това не
означава, че дългът спира да съществува, напротив. Ако след изтичане на погасителната
давност, длъжникът плати своя дълг, то престацията му няма да представлява недължимо
платено и няма да може да иска връщане на даденото. Следователно с изтичане на
погасителната давност, дългът продължава да съществува, но се погасява възможността да
бъде събиран по принудителен ред – да бъде водено съдебно производство, образувано
изпълнително дело и т.н.
Важно е да се отбележи, че погасителната давност не се прилага служебно и длъжникът
трябва да направи изрично волеизявление, като се позове на нея – да направи възражение
при подаден иск срещу него или да подаде възражение до съда чрез ЧСИ при образувано
изпълнително дело.
Следва да се знае също, че не всички искове се погасяват по давност, например исковете за
развод, за делба, искове за собственост.
Погасителната давност е различна за частните вземания и за публичните вземания. Вторият
вид вземания изрично са посочени в Данъчно – осигурителния процесуален кодекс (ДОПК),
като такива представляват следните държавни и общински вземания:
за данъци, акцизи, мита, задължителни осигурителни вноски и други вноски за
бюджета;
за други вноски, установени по основание и размер със закон;
за държавни и общински такси, установени по основание със закон;
за незаконосъобразно извършени осигурителни разходи;
за паричната равностойност на вещи, отнети в полза на държавата, глоби и
имуществени санкции, конфискации и отнемане на парични средства в полза на
държавата;
по влезли в сила присъди, решения и определения на съдилищата за публични
вземания в полза на държавата или общините, както и решения на Европейската
комисия за възстановяване на неправомерно предоставена държавна помощ,
включително за дължимите по тях обезщетения, глоби и имуществени санкции;
по влезли в сила наказателни постановления;
за недължимо платени и надплатени суми, както и за неправомерно получени или
неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от средства на Европейския
съюз, включително свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз
основа на административен акт, включително финансови корекции, надплатен аванс,
надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции по бюджета на проекта,
кръстосано финансиране, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в
националното законодателство и в правото на Европейския съюз;
вземанията на бюджета на Европейския съюз по решения на Европейската комисия,
Съвета на Европейския съюз, Съда на Европейските общности и Европейската
централна банка, с които се налагат парични задължения, подлежащи на изпълнение
на основание Договора за създаване на Европейската общност;
вземанията на държавите – членки на Европейския съюз, по влезли в сила актове за
конфискация или отнемане на парични средства, за паричната равностойност на
конфискувано или отнето имущество, както и по решения за налагане на финансови
санкции, постановени в държави – членки на Европейския съюз, когато са признати и
подлежат на изпълнение в Република България;
вземанията за финансови административни санкции и/или глоби, включително такси и
начисления, наложени от компетентните органи или потвърдени от административните
или съдебните органи на държави – членки на Европейския съюз, или, когато е
приложимо, от съдилища за трудови дела на държави – членки на Европейския съюз,
във връзка с неспазването на европейски директиви относно командироването на
работници в рамките на предоставянето на услуги.
Всички други извън горепосочените държавни и общински вземания са частни и за тях не важат
правилата на ДОПК за погасителната давност.
С настоящата статия ще разгледаме
погасителната давност за частни вземания, а в нейно продължение ще Ви представим
погасителната давност за публични вземания.
1. Погасителна давност при частните вземания
1.1 Според продължителността си давностните срокове биват:
Петгодишни – това е общ давностен срок, с който се погасяват всички вземания, за
които законът не е предвидил друг;
Тригодишни – вземанията за възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга
давност; вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор; вземанията
за наем, за лихви и за други периодични плащания (вземания за неплатени сметки за
електричество, парно, вода, телефон и др.);
Десетгодишни – тъй наречената абсолютна давност, която е относима за парични
задължения само срещу физически лица. С новия чл. 112 към Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД), Народното събрание въведе 10-годишна абсолютна давност на
дълговете на физически лица, т.н. „вечни длъжници“, като това означава, че
кредиторите няма да могат да потърсят по съдебен път събиране на вземания срещу
тях независимо от прекъсването на давността (пояснена по-долу). Важно е да се
отбележи, че Конституционния съд обяви за противоконституционна разпоредбата, с
която абсолютната давност има действие и за заварените случаи, тоест с обратно
действие и постанови, че същата ще има действие само за напред. Съответно първите
„късметлии“, които ще могат да се позоват на нея, ще могат да го направят най-рано на
02.06.2031 г.
Абсолютната давност не се прилага за задължения, които са били отсрочени или
разсрочени, както и за следните, изрично и изчерпателно изброени от законодателя:
– Вземания от търговската дейност на еднолични търговци или на физически лица –
съдружници в гражданско дружество;
– вземания за непозволено увреждане;
– вземания за неоснователно обогатяване;
– вземания за издръжка;
– вземания за трудово възнаграждение;
– вземания за обезщетения по Кодекса на труда;
– вземания по повод приватизационна сделка;
– вземания по повод имущество, реституирано по реда на нормативен акт.
За абсолютната давност се прилагат правилата, при която същата не тече, както и
правилото на чл. 118 от Закона за задълженията и договорите, съгласно което ако длъжникът
изпълни задължението си след изтичането на давността, той няма право да иска обратно
платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла.
Имайте предвид, че е недействително съглашението, с което се скъсяват или удължават
установените давностни срокове, както и отказът от давност, преди тя да е изтекла.
Следователно, дори да подпишете договор или споразумение, с което се съгласявате на
различен от установения в закона давностен срок, тази уговорка няма да породи действие. По
същият начин стои с въпроса дори ако се откажете от давността преди да е изтекла.
1.2. Началният момент, от който започва да тече давностният срок започва да тече по общо
правило от момента, в който се поражда правото на Кредитора да заведе иск за защита на
правата му, а кога се поражда това право зависи от вида на правоотношението. При
облигационнните задължения това право възниква към момента, в който вземането е
установено по основание и размер и е настъпил падежа за неговото плащане. В случай, че не е
установена дата, на която задължението следва да се изпълни, давностният срок, започва да
тече от датата на възникването на задължението. При непозволено увреждане, начален
момент, в който започва да тече погасителната давност е откриването на дееца. При искове за
неустойка за забава давностният срок започва да тече от последния ден, за който се начислява
неустойката.
1.3. Прекъсване и спиране на давност
Спиране на давностния срок е периода от време, през който Кредиторът не може да
упражни правото си на иск. При спирането изтеклият до момента на спирането период
от време се взема предвид, а след отпадане на обстоятелствата, предизвикали
спирането, давностният срок продължава да тече и се събира със срока, който е
изтекъл до момента на спирането. През времето, когато давностният срок е спрял, иск
може да бъде предявен и правото на Кредитора се ползва със защита.
Основанията за спиране са изчерпателно изброени в закона, а именно:
– между деца и родители, докато последните упражняват родителски права;
– между намиращи се под настойничество или попечителство и техните настойници
или попечители, докато трае настойничеството или попечителството;
– между съпрузи;
– за вземанията на лица, чието имущество по закон или по разпореждане на съда е
под управление, срещу управителя, докато трае управлението;
– за вземанията за обезщетение на юридически лица срещу техните управители,
докато последните са на служба;
– за вземанията на ненавършили пълнолетие и на поставени под запрещение лица за
времето, през което нямат назначен законен представител или попечител и 6
месеца след назначаването на такъв или след прекратяването на
недееспособността;
– докато трае съдебният процес относно вземането.
Прекъсване на давностния срок е заличаване на изтеклото до момента време и
започването на нов давностен период.
Основанията за прекъсване:
– признаване на вземането от длъжника;
– предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително
производство; ако искът или възражението или искането за почване на
помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната;
– предприемане на действия за принудително изпълнение.
Признаване на иска може да има както изрично, с волеизявление на длъжника, така и
мълчаливо, като той например започне да погасява доброволно задължението си. Ето защо,
ако имате образувано изпълнително дело при ЧСИ, трябва да знаете, че при проследяването на
давността се взимат предвид както действията на Кредитора, така и вашите. С всяко действие
на Кредитора, насочено към събиране на вземането му, давността се прекъсва и започва да
тече нова. От друга страна, всяко ваше плащане води до същото.
Катя Новоселска
Адв. Станислав Калчев
