Не бъди безразличен ! Сподели статията с твоите приятели
Ганчо Каменарски*
Украйна окачестви военния конфликт с Русия като пълномащабна война. Русия го квалифицира само като Специална военна операция. Къде е истината?
Уместно е уточнението, че няма абсолютно никакво значение дали една война се обявява преди започването й. Ето пример от утрото на 22 юни 1941 г., когато германският Вермахт нахлува в Съветска Русия. Германският посланик в Москва граф Вернер фон дер Шуленбург обявява пред външния министър Молотов, че „германската войска, принудена да защитава страната си от съветската заплаха, е предприела отбранителна акция и преминала съветската граница”. Думата „война” изобщо не е спомената”.
По същото време в Берлин външният министър на Райха Рибентроп заявява на руския посланик Владимир Деканозов, че тези действия на Германия не се явяват агресия, а само отбранителни мероприятия. И пак не е произнесена думата война, а всъщност същата сутрин вече е започнала най-кървавата война в човешката история.
Специалната военна операция се различава от войната по решителност на целите, по мащабите на планираните и водените бойни действия, от степента на въвлечените в тях войски, от използваните пределни възможности на страната да воюва. При пълномащабна война държавното ръководство употребява всички налични ресурси – военни, икономически и политически.
За Украйна нещата са пределно ясни: руската армия нахлу със сили, съизмерими по численост с украинските въоръжени сили. Декларацията на Путин, че не се предвижда окупация на страната, не успокои никого – нито украинците, нито нейните съюзници.
Руската армия притежава една от най-добрите артилерии в света плюс много добра бойна авиация, даващи възможност още от началото Москва да вземе инициативата.
Затова не беше изненада, че скоро след началото на руската инвазия, Киев изчерпа силите си и обяви, че се нуждае от огромна помощ – преди всичко бойна техника и боеприпаси. Пристигнаха и хиляди доброволци от много страни.
Това дава основание Киев да разглежда конфликта като пълномащабна война, която трябва да бъде водена до победен край.
Оценката за размаха и сериозността на конфликта може да се приеме с доза условност. Например чуждестранни лидери посетиха Зеленски и пътуваха до Киев с влак, а Русия не направи нищо, за да ги спре. Киев прие подарени далекобойни оръжия с уговорката да не ги ползва по обекти на руска територия. Не липсваха и срещи на правителствено равнище на чужди територии.
При Русия обаче ситуацията е коренно различна. Тя започна именно като Специална военна операция, при това „операция” в точния смисъл на думата.
Русия не нахлу в Украйна без предупреждение, преди това тя опита да реши проблема с дипломатически средства. В края на 2021 г. Кремъл изпрати списък с искания за своята сигурност, като на първо място фигурираше членството на Украйна в НАТО в близко бъдеще. САЩ и НАТО отхвърлиха настоятелното искане без мотиви и коментар, а всъщност нямаше планове за предлагане на членство на Украйна в НАТО в обозримо бъдеще. Дали наистина се разчиташе, че Путин ще понесе това безцеремонно предизвикателство?
Ситуацията преднамерено се тласкаше към развръзка чрез военен конфликт. Президентът Джо Байдън предупреди колегата си Володимир Зеленски за подготвяното руско нахлуване, но той не повярва. Украинското военно разузнаване също беше събрало достатъчно достоверна информация за концентрацията на руски войски покрай границата. Но по онова време Русия наистина нямаше достатъчно войски за мащабно настъпление – в инвазията после участваха само половината от армейските части на 190-хилядния Западен военен окръг. Това е една от причините, поради които правителството на Зеленски основателно беше скептично по отношение на руската операция, докато тя всъщност все още беше на етап планиране.
Москва окончателно формулира крайните цели на операцията твърде късно и трябваше да побърза, за да изпревари пролетната „распутица” (дълбоко разкалване на чернозема).
НАТО очакваше стандартни дейности в случай на пълномащабен конфликт, но Москва така и не ги изпълни. В страната не бяха предприети мерки в съответствие с военно положение. Икономика не беше приведена на „военни релси”. Русия все още не е извършила никакви мобилизации: наборните военнослужещи, изпратени в Украйна в началото на операцията, се оказват изключение – около 600 души.
В началото на конфликта руската армия се опита да настъпи от територията на Беларус в направление към Киев. Ако опитът беше успешен, вероятно „специалната операция” щеше да прерасне за Русия в локална (ограничена) война. Москва обаче си даваше сметка, че практически е непосилно да окупира Украйна с нейното закърмено с национализъм население, а не можеше да постигне равностоен ефект с политически средства.
Въпреки многобройните заплахи от Москва, руските войски все още не са атакували складове, летища, гари и магистрали извън Украйна, през които съседните страни доставят военна помощ на Киев. Засега няма мащабни кибератаки и саботажи, които се смятат за неразделна част от руската военна практика.
Руската армия действа с очевидна сдържаност, оставяйки важни правителствени сгради, електроцентрали, телевизионни кули и президентската резиденция в Киев незасегнати. Малко известен факт е, че във всяка бойна заповед се предвиждат специални мерки за опазване на гражданското население.
Отначало може би Путин се е надявал рано или късно да започнат сериозни преговори и военните действия да бъдат прекратени. Сега обаче той изглежда е решен да продължи ограничената военна операция възможно най-дълго, за да поддържа относително нормална ситуация в страната.
Може ли конфликтът в Украйна да ескалира? Безспорно, ако се преминат някои „червени линии”. Например, както беше потопен крайцерът „Москва”, също така украински екстремисти да атакуват и Керченския мост. Всяка стъпка на държава-членка на НАТО срещу Крим ще бъде равносилна на обявяване на война на Русия и може да доведе до „Трета световна война“, предупреди бившият руски президент и премиер Дмитрий Медведев. Почти същият ефект би имало и блокирането на достъпа до анклава Калининград.
И все пак какво се води сега в Украйна?
За украинците и техните съюзници безспорно става дума за война извън предела на силите и възможностите на страната. За мащабите и потенциала на Русия, както и за половината свят, обаче това е „специална военна операция”. Най-неутралният термин е жесток братоубийствен конфликт, за който никой няма да поеме отговорност.
*Авторът е военен наблюдател, бивш офицер от ВВС.
