Случаят с двамата дезертирали от войната в Украйна криминални типове Руслан Добровски и Денис Шейтанов от преди месец, които са заподозрени за над 10 битови обира в Бургас, е само малка част от крими пейзажа по нашето Черноморие.
Бежанците се появиха посинени в съдебната зала и обявиха: „Ние сме бежанци, а все едно сме попаднали в Гестапо. Прокурорът трябваше да контролира разследването, а те ни биха. Не знаем в какво точно сме обвинени”. Бандюгите се направиха на луди и по въпроса за над 100-те хиляди лева, попаднали в джобовете им за по-малко от месец криминална кариера по морето. Както стана ясно, тандема обирал наред бургазлии. Ловките крадци, които се оказаха с обемни досиета за престъпления и в родината си, останаха за постоянно в ареста.
Оказва се обаче, че по техния „пример” действат и други бегълци от фронта. Вместо да се хванат на работа, разминалите се с бомбите в Украйна тарашат къщи във вилните зони по морето. Почти всяка трета къща в Траката и Виница била „посещавана” от украински престъпници, план за чието интегриране държавата ни няма вече с месеци. Крадците гепели всичко, което ставало за продажба, а след това пласирали стоката по заложни къщи.
„Бях скрила в камината към 5 килограма злато, в кутия, поставена в обикновена торбичка, където стояха и няколко подпалки уж за огън. Събирала съм го в продължение на целия си семеен живот. То не бяха гривни, синджири, няколко от любимите ми пръстена – тип бадем, обеци – от треперушки до висулки с камък. Нямаше бижу, каквото да не притежавам.
Отивам да зазимя къщата, че имаме чешма на двора, да не вземе от студа тръбата да се пръсне. И какво да видя – вратите на гардеробите отворени. Всички парцали на пода. Следи от мръсни обувки по вратите, празни бутилки, изпочупени чаши. Мазало! Веднага се обадих на сина ми и той извика полиция. След дни разбрах, че в част от заложните къща на Варна се намират моите скъпи за сърцето ми бижута. Говорихме с търговците на две къщи. Казаха едно и също – донесени са от украинци. Били високи мъже на възраст между 40 и 50 години. Мешали български думи с руски. Разпръснали пръстените ми на няколко места. Каквото можах, откупих от заложните къщи, но по-голямата част не спасих. Явно са запазили нещо за жените си или за приятелките си.
Изнесени и вероятно продадени бяха двата ми телевизора, няколко кожени якета и обувки от естествена кожа. Но тях не съм ходила да търся по битаци и заложни къщи.
Жалко, че тези хора, на които даваме топла квартира и храна, ни се отблагодаряват по този начин. Възмутена съм от дъното на душата си и от украинките, които вместо да жалят за бащите и братята си на фронтовата линия, почнаха работа по курортните бардаци. Помня, че като ги докарваха с автобусите, ронеха сълзи като ранени пантери. Мъчно им било за близките. Ма като ви е мъчно, защото не се върнете там, където идвате, ами се чекнете по кревати с мъже от всякакви националности?”, нарежда пред репортер на „Уикенд” 69-годишната Тонка Андреева.
Варненката е категорична, че вече не ще й да чуе за украински бежанци, защото масово плячкосвали домове. Нейна съседка също пострадала от крадци. Жената живеел сама, защото била вдовица. Посред нощ видяла сянка на мъж, който с фенерче обикалял двора, а след това понечил да отвори вратата на къщата. Тя примряла от страх и се чудела на кого да звъни за помощ – на съседи или директно на 112.
Докато мислела, лежейки в кревата, неканеният гост я попитал на руски има ли пари. Тя кимнала с глава и посочила чантата, където било портмонето й. Мъжът преровил набързо нещата и след това се изнесъл още по-бързо. Старицата звъннала на своя приятелка и разказала за случилото се. По съвет на другата жена извикали полиция, но пред униформените пострадалата не могла да даде точни показания за престъпника.
Украинците правили обири и посред бял ден. За тях не било съществен проблем да отключват и врати със сложни брави. Правели го като истински професионалисти – в повечето случаи без да вдигат излишен шум и без да оставят следи.
В момента голяма част от кражбите в Бургас, Варна, Пловдив и някои райони на София ставали от бежанци, а не от традиционните български обирджии. Настанени в хотели и почивни станции по морските и планинските ни курорти, мъжете „убивали” времето си в гепене на каквото им попадне и в хазарт по игралните зали.
„Мисля, че българската държава няма да може да се справи с престъпниците от Украйна. Ще се окаже, че тези хора, които вадят по над 10 бона, за да минат границата ни, са свикнали на луксозен начин на живот. Те не пожелаха палатковите лагери в Елхово, защото им напомняли за войната и военните лазарети. Искат да живеят в големи градове, да има игрални зали, пиано барове, еротични барове. Институциите у нас мислят само за настаняването им и не полагат никакви грижи за интегрирането им в обществото. Повечето украинци учат български в „движение” . Те наизустяват думите в магазините за хранителни стоки, където не е тайна, че пълнят количките си с повече продукти от българите. Ако някой си мисли, че конфликтът между Украйна и Русия ще се разреши скоро – бърка. Украинците няма да си идат скоро. Жалко, че почват да крадат и да сформират собствени престъпни групи.
Вече има няколко сигнала за пияни украински граждани, които посягат на бой на българи в няколко заведения. Дошлите тук се чувстват като господари на дансинга и не се притесняват да пускат шамарената фабрика, когато си набележат някого. Бият се и за жени. Това е манталитет, които ние не можем да променим. Не ми се мисли какво ще бъде лятото на 2023 г. на Слънчака. Вероятно ще гъмжи от развеселени украинци, които ще продават наркотици в конкуренция с нашенските силоваци. Не че не го правят и сега, де. Украинци вече са намесени в различни престъпни схеми, като разкарването на бежанци от Сирия и Афганистан.
Говори се, че в страната ни има мъже, които са участвали в различни бойни групировки в Украйна. Те са платили идването си, за да избегнат евентуалната руска мъст, ако войната се разрасне. Ако слухът е верен, значи сред бежанците има главорези, за които не е проблем да пият, колят, бият и ограбват. В същото време никой не може нищо да им направи, защото са със статут на бежанци”, разказва Стоян Иванов, който работи като охрана и е категоричен, че бежанците се опитват да участват и в далаверите с „бело”.
Въпреки тъжната статистика с бума на кражби, извършени от украинци у нас, има и бяла лястовица. В някой от големите магазини за хранителни стоки, дрехи и дори каси за разплащане на месечните сметки за ток, вода и мобилни телефони вече работят украински граждани. Някои от тях говорят прилично български, а когато имат затруднение с определена дума, не се притесняват да питат. Те са изключително любезни и непрекъснато се усмихват, докато обслужват клиентите си.
„Повечето украинци са свестни хора. Проблемът е, че покрай тях влязоха и доста престъпници, от които ще има да си патим”, кима с глава Николай Вътков от Бургас.
Статията Бум на кражби от украинци (Варна и Бургас „пропищяха” от нахалните обирджии) е публикуван за пръв път на NovinarBG.COM.
