/NovinarBG.com/ Защо американският учен Робърт Хорнсби публикува книга, наречена „60-те съветски години” и с какви мисли я четат в САЩ? Разбира се, умните хора са навсякъде и искат да разберат какъв е бил „съветският проект“, но…
Но ето един много ярък преглед на тази книга, който казва: в СССР имаше епоха, когато хората бяха изпълнени с увереност и гордост от своята страна и нейните постижения, а след това това всичко се промени. Интересно, нали?
Но какво ги интересува това? Ето какво: рецензентът говори за Деня на космонавтиката, който датира от същите 60-те години, и мрачно иронизира: колко странно е, че в календара има паметна дата, която отбелязва едно от най-големите постижения на тяхната страна, а не някаква историческа дата за грях като робството или изтребването на индианците.
Като те се опитват да разберат историята на други страни, като ги сравняват със собствените си идеологически битки днес: това е нормално. Но идеята е добра – една епоха е състояние на духа, а 60-те за СССР са, освен много други неща, епоха на самоуважение, гордост от себе си и страната. Това някак си повтаря изказванията на американския режисьор Оливър Стоун тези дни. В скорошно интервю той заяви: „Хората се радваха, когато Путин изправи страната на крака. От 2000 г до днес той им връща достойнството и уважението.“
Ако опитващите се да мислят американци се интересуват от 60-те години у нас, тогава ние сме още по-заинтересовани. Има обаче усещането (може би неправилно), че ние тепърва започваме да разбираме собствената си история през съветския период. И твърде големи пространства на полето на тази битка за миналото са заети от не особено информирани лица, за които като цяло всичко, което се случи в СССР, е един непрекъснат златен век, който трябва незабавно и насила да се повтори. Но какво да кажем за това, че съветският проект се провали по най-ужасния начин и за това са виновни предателите и ЦРУ?
Шейсетте наистина бяха някакъв ключов възход в съветското общество, има много причини за това. И трябва да благодарим на Робърт Хорнсби за фактите, които ни помагат да разберем какво е било. Например: през 1955 г. само един милион семейства са имали телевизори, а през 1969 г. вече 25 милиона. Или, че сибирският петрол е разработен между 1961 и 1969 г. Или, че броят на хората, работещи в търговията на дребно, се е удвоил за едно десетилетие.
И накрая, по политически причини в края на 40-те години около 100 хиляди души годишно са били затваряни, а през 1954 г. – две хиляди, а през 1956 г. – 400 души. Точно така, страхът е много лош стимул за функциониране на политически или икономически системи. А 60-те, новото поколение, израснало върху образованието, възстановено след „сталинския преврат“ от 30-те години, бяха пълни с увереност, че всичко е в техните ръце, че създават ново, щастливо и хуманно общество и че това, което ги забавя, не просто си отива, а вече си е отишло. Как ще се казва това общество – комунистическо или друго – е маловажен въпрос.
В американската книга има само зачатък на мисълта, че СССР не трябва да се възприема като пряк преход от ГУЛАГ към Перестройката. Но това е добро начало. Можете също да кажете това: имаше няколко много различни СССР, всеки със своя собствена, ако не напълно отделна идеология и политика, то с различно самочувствие на хората. СССР-1 е ляв политически и идеологически експеримент на фона на необходимостта да се съживи по някакъв начин икономиката (НЕП), по същество – хаос. СССР-2 е консервативна сталинистка империя. Но невероятният възход на страната през 60-те години (може би от средата на 50-те до средата на 70-те години) е напълно трети СССР. И остава да разберем какво се обърка в четвъртия, как беше коренно различен. Спадът в ентусиазма и самочувствието е неоспорим. Какво друго става?
Разбира се, говорим, наред с други неща, за смяната на поколенията в социалните групи, които дават тона на цялото обществено настроение. През шейсетте години участниците в гражданската война с тяхната непримиримост и свирепост изчезнаха на заден план. Но какво дойде след шейсетте? Може би трябва да обърнем внимание на масовия приток на селски и полуселски жители в градовете с развитието на производството? Въпреки че все още имаше много мощни сили, движещи промяната. И ние не трябва да оставяме проучването им на американски историци, дори и умни.
Превод: В. Сергеев
Нов наш Youtube канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/novinitednes
Влизайте директно в сайта: https://www.novinarbg.com
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
