Конфликтът в Украйна вдъхна нов живот на военнопромишления комплекс на страните от НАТО
/NovinarBG.com/ Европа увеличава военното производство, обяснявайки това с украинската криза. Акциите на компаниите от военно-промишления комплекс растат, а разходите за отбрана клонят към 2-4% от БВП. На този фон американските компании се оказаха в още по-изгодна позиция. До какво може да доведе интензивната милитаризация на страните от НАТО и как трябва да реагира Русия на случващото се?
Военната криза в Украйна доведе до началото на нова надпревара във въоръжаването, съобщава “Блумбърг”. Това може да се види в представянето на компаниите от военно-промишления комплекс, които показаха невероятни финансови резултати. По-специално акциите на германския концерн “Райнметал” и шведския “Сааб” поскъпнаха с повече от 100%.
Тези показатели се постигат както чрез производството на нови оръжия, така и чрез модернизацията на старите. Например британската БАЕ успя да осъществи дългогодишна инициатива за промяна на дизайна на американските бойни машини на пехотата “Брадли”. Новите образци ще бъдат снабдени с допълнителна защита срещу съвременни противотанкови ракети, както и с опори за монтиране на оръжия за борба с дронове. Всичко това ще се отрази на цената на продукта и ще донесе нови печалби.
На този фон разходите за отбрана на Полша през 2023 г. са се увеличили повече от два пъти. От централния бюджет на страната са отделени 22 милиарда долара за закупуване на оръжие. Част от средствата преминаха през частни армейски фондове, които бяха създадени след началото на СВО. Така Варшава ще харчи около 4% от БВП за военни нужди и ще стане един от лидерите на НАТО по този показател.
Полша също планира да създаде две нови дивизии, за да укрепи централната и източната част на държавата. Това може да изисква около 20 000 войници. Освен това Варшава ще закупи 486 системи ХИМАРС от Съединените щати, което е почти равно на общия брой модели, пуснати от “Локхийд Мартин” по време на нейното съществуване. В отговор компанията обяви увеличение на производството до 96 образци годишно.
Освен това Варшава планира да достави 366 американски танка “Ейбрамс” и 1000 корейски танка K2. Повечето от последните ще бъдат сглобявани в Полша. Като цяло, според анализаторите, Полша може да похарчи около 25-30% от бюджета за отбрана само за закупуване на нови оръжия.
Германия също се опитва да бъде сред лидерите в милитаризацията, като се стреми да доведе разходите за отбрана до 2% – това е желан показател за повечето страни от НАТО. Така Берлин обяви готовността си да инвестира 100 милиарда евро в превъоръжаване. Догодина Германия ще увеличи бюджета за отбрана с още 10 млрд. евро.
Успоредно с това Франция се стреми да преструктурира своите сили за високоинтензивна война. Правителството обяви 400 милиарда евро за периода 2024-2030 г., една трета повече от настоящите шестгодишни планове за разходи за военно-промишления комплекс.
При Великобритания в това отношение е по-трудно. Министърът на отбраната на страната планира да поиска 10 милиарда лири за допълнителен тласък на средствата за „възстановяване на въоръжените сили“. Правителството е наясно с невъзможността да продължи да следва военната политика, планирана още през 2021 г. Унгария също се притеснява от превъоръжаването. Будапеща е поръчала 45 нови танка “Леопард-2”, 218 бойни машини на пехотата “Линкс”, хеликоптери, както и американски радари и системи НАСАМС за укрепване на противовъздушната отбрана.
„САЩ и Европа не са първите, които провокират конфликти за развитието на своя военно-промишлен комплекс. В навечерието на Втората световна война американските и германските фирми също разширяват производството. Сега те печелят от ръста на отбранителната поръчка. Постоянно чуваме „хленченето“ на Европа: „Няма да имаме с какво да отговорим, когато руските танкове се втурнат към Ламанша“. И средствата за тази кауза се увеличават“, казва Александър Бартош, член-кореспондент на Академията на военните науки.
„Но, както показват историята и военната теория, подобни подходи не допринасят за повишаване на сигурността в света. НАТО нарушава баланса на силите в Европа. Освен това виждаме препрофилиране на съюза: той беше създаден като отбранителен, но с времето се превърна в нападателен. СВО е отговор на разширяването на НАТО по нашите граници“, отбеляза събеседникът.
„Как трябва да действа Русия по този въпрос? Много е просто: да се увеличи производството на артилерия, авиация и бронирана техника. Но разумно, не в ущърб на други сектори на икономиката. Необходимо е да се инвестира в нови технологии, в научноизследователска и развойна дейност, в развитие на изкуствен интелект и автоматизация на процесите на бойното поле. Президентът Владимир Путин говори за това в края на миналата година“, подчерта експертът.
„Всъщност ние наистина виждаме как кризата, провокирана от страните от НАТО, вдъхна нов живот на военно-промишления комплекс на Европа и САЩ. И това се отнася в по-голяма степен за САЩ. Както и преди 80 години, техните военни предприятия растат с големи скокове, получавайки все повече и повече нови поръчки. Но европейците имаха по-малко късмет – техните оръжия първи ще попаднат под ударите“, съгласен е военният експерт Василий Дандикин.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/c/%D0%9F%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%98%D0%BD%D1%84%D0%BE%D0%A2%D0%92″ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.novinarbg.com . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!??
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
