Микроблейдинг
Русия

Консолидация в Китай, разцепление в Америка и ролята на Русия

/NovinarBG.com/ Какво се случва в КНР след 20-ия конгрес на Комунистическата партия, проведен на 16-22 октомври, и в САЩ в навечерието на междинните избори на 8 ноември – ако се оценява ситуацията от гледна точка на съперничеството на тези страни за глобално лидерство в съвременния свят?

Очаквано в Китай се наложи доста твърдата антиамериканска линия на Си Дзинпин, който безпроблемно получи нов мандат да ръководи партията (и държавата, тъй като Комунистическата партия е управляващата партия в Китай). След което, забележимо отстъпвайки от предишната си антиамериканска реторика, той незабавно произнесе „помирителна“ реч пред американските „партньори“: „ Като велики сили, Китай и Съединените щати трябва да засилят взаимодействието и сътрудничеството, което ще помогне за повишаване на международната стабилност и сигурност, и да допринасят за мира и развитието по целия свят .“

По този повод и на Запад, и в Русия вече се чуват изявления, че Пекин е готов да се върне към разглеждането на отдавна предлагания от Вашингтон проект Г2 или Кимерика и да отслаби взаимодействието с Москва или дори да й забие нож в гърба . Подобни аргументи имат приблизително същата степен на надеждност като съобщенията за военен преврат в КНР и извършения арест на „председателя Си“, които бяха активно разпространени в навечерието на конгреса.

Всъщност, след успешния за него конгрес, китайският лидер е изправен пред задачата да превключи не само под новото ръководство, но и към принципно нов режим, онези сектори на работа, които бяха в зоната на отговорност и влияние на функционерите които не бяха преизбрани в 20-ия Централен комитет на КПК, включително четиримата членове на постоянната комисия на Политбюро.

Сега Си Дзинпин, предвид гигантския обем на тези сектори, просто е длъжен да направи всичко, за да предотврати ненужни усложнения както в страната, така и на международната арена при решаването на тази най-трудна задача. Въпреки това като цяло Китай прави завой към още по-голяма социално-политическа консолидация и активизация.

Но в САЩ има коренно различна картина, далеч отвъд традиционните за тази страна форми на предизборна борба. „Студената гражданска война“ в американското общество, която започна още след победата на Доналд Тръмп на президентските избори през 2016 г., само ескалира, а политическата ситуация, въпреки всички усилия на администрацията на Белия дом и медиите, не е на ниво и не е в полза на „сините“. За това свидетелстват ниските рейтинги на подкрепа както за 46-ия президент на страната Джо Байдън (40%), така и за Демократическата партия като цяло – за нейните представители, според проучване на общественото мнение на USA Today, са готови да гласуват 45% от американските избиратели, срещу 49% подкрепа за републиканците.

Предвид неравномерното разпределение на гласоподавателите в сините демократични и червените републикански щати, това съответства на загуба от демократите примерно на 17-20 места в палатата на представителите и 3-5 места в сената, което означава загубата на контрол и над двете палати на Конгреса.

Причините за това не могат да бъдат сведени само до конюнктурни моменти: все по-явните здравословни проблеми на 79-годишния Байдън, скандалите около семейството му и др. Дори притокът на мигранти, високата потребителска инфлация в САЩ (8,3% на годишна база), нарастването на кредитната тежест (общият дълг на САЩ достигна $92,8 трилиона, от които $31,3 трилиона се дължат на федералното правителство, $24 трилиона – на физически лица, останалите 37,5 трилиона – на юридически лица и местни власти), включително – поради увеличение на сконтовия процент на Фед (до 3,25%), проблеми с храните и моторното гориво – всичко това са само последиците от избраната от „екипа на Байдън“ стратегия, която в момента изглежда неефективна и погрешна. Както отбеляза президентът на Русия на неотдавнашния Валдайски форум, „ те правят всичко сами, а след това търсят виновните… “

Тази стратегическа грешка се състои преди всичко в надценяването на реалните възможности на САЩ и техните съюзници, като същевременно се подценяват рисковете от конфликти, както по отношение на динамиката на техния брой, така и по отношение на динамиката на тяхната продължителност. Всъщност самото обявяване на „кръстоносен поход“ от Байдън срещу „авторитарните режими“ и провъзгласяването на световен „съюз на демокрациите“ въз основа на Американо-английската нова атлантическа харта беше грешка. Това доведе не само до укрепване на отношенията между Русия и Китай, но и до по-голяма координация на действията в целия „недемократичен свят“, до реално укрепване на неговите структури като ШОС, БРИКС, ОПЕК +, ЕАЕС и др. .

Ако „съюзът на демокрациите“ само направи явна досегашната тайна, а именно наличието на общ център за вземане на решения за цялото множество държавни, междудържавни и транснационални корпоративни структури на колективния Запад, действащи днес в глобалните финанси, икономическия и военно-политически пазар, но не доведе до нова синергия между САЩ и техните съюзници, „съюзът на автокрациите“ в момента е в процес на бърз растеж и развитие, предимно чрез създаване на нови синергични връзки , като масовото използване от руските войски на територията на Украйна на БПЛА Геран, на които се приписва ирански произход, или намаляването от срещата на върха на ОПЕК+ на квотите за добив на петрол в размер на 2 милиона барела на ден, или отхвърлянето на долара в междудържавните разплащания.

В резултат на това всички глобални западни структури: от Г-7 до НАТО, от ЕС до МВФ, буквално се пръсват от пренапрежение, а потенциалът за конфликт между техните членове нараства експоненциално. Същото се отнася и за националните икономики и социално-политическите системи на държавите, които са част от „съюза на демокрациите“ – всички те преминават през процеса на „украинизация“, тоест качествена и количествена деградация.

И ако Китай предлага на човечеството поне перспективата за преход към принципно нов технологичен ред, способен да осигури по-високо ниво на енергийна, информационна, продоволствена и биоценозна сигурност – във всеки случай той си поставя такава задача, която беше отразена в Доклада на Си Дзинпин пред 20-ия конгрес на КПК, – тогава основната задача на Стратегията за национална сигурност на САЩ от 12 октомври 2022 г. е „неизменното ръководство“ на самите Съединени щати, с наказване на всички, които не признават и не приемат такова „лидерство“. „ Те просто няма какво да предложат на света, освен да запазят господството си“, каза по този повод Владимир Путин.

Тоест разликата в целеполагането е очевидна, тя е от фундаментален характер и до голяма степен обяснява както като цяло успешните процеси на консолидация, мобилизация и модернизация на Китай, така и нарастващите проблеми и конфликти в самите САЩ и в създадения от тях „алианс на демокрациите“. В същото време специалната военна операция, започната от Русия на 24 февруари 2022 г. за демилитаризация и денацификация на Украйна, действа като мощен катализатор и за двата процеса. Това е неговият исторически смисъл и световно значение.

Превод: ЕС

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на NovinarBG.com, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.novinarbg.com . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!??

Когато видите знака „фалшиви новини“, това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия YouTube канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/c/%D0%9F%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%98%D0%BD%D1%84%D0%BE%D0%A2%D0%92″ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE

Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели

Поглед

Още новини

Back to top button