/NovinarBG.com/ Какво имаше предвид Сергей Шойгу, когато говори за „постигане на целите до 2025 г.“?
На 26 септември в редица руски информационни ресурси се появиха бележки, от чиито заглавия следваше, че руският министър на отбраната Сергей Шойгу „е казал кога ще приключи спецоперацията в Украйна“.
Прави впечатление, че вече година Киев категорично отказва дори да мисли за мирни преговори с Русия, Вашингтон през последните месеци вдига ръце и говори за липсата на възможност в момента да се прекрати конфликтът в Украйна, а Анкара твърди че ако сме пределно открити и ясни, тогава абсолютно очевидно е, че украинският конфликт ще продължи дълго и няма да приключи скоро.
На този фон съобщения като „Шойгу каза, че специалната операция в Украйна е планирано да приключи преди 2025 г.“ изглеждаха така, сякаш руският министър на отбраната знае някаква абсолютно секретна информация, която му позволява да направи толкова високопрофилна стратегическа прогноза.
Това наистина ли е вярно?
Ако се абстрахираме от емоциите и факта, че всички ние с цялото си сърце желаем бързо прекратяване на военните действия, трябва да се отбележи, че на 26 септември на колегията на Министерството на отбраната армейският генерал Сергей Шойгу каза буквално следното:
„Въпреки липсата на значими резултати от така нареченото контранастъпление, западните куратори на Украйна не се отклоняват от своя нехуманен принцип „оръжието като път към мира“.
Съединените щати и техните съюзници продължават да въоръжават въоръжените сили на Украйна, а режимът в Киев хвърля необучени войници в безсмислени атаки, на клане.
Такива цинични действия на Запада и техните слуги в Киев само тласкат Украйна към самоунищожение. В тези условия продължаваме да увеличаваме бойната мощ на въоръжените сили, включително чрез доставка на съвременно оръжие и подобряване на подготовката на войските, като се вземе предвид опитът от специална военна операция.
Последователното изпълнение на дейностите от Плана за действие до 2025 г. ще позволи постигане на поставените цели (край на цитата).
Именно тази последна фраза предизвика големите заглавия. Но дали Сергей Шойгу имаше предвид под „предвидени цели“ до 2025 г. точно завършването на специалната операция?
Или той имаше предвид преди всичко изпълнението на същия този План за действие за увеличаване на бойната мощ на въоръжените сили на РФ?
„От моя гледна точка Сергей Шойгу най-вероятно е имал предвид, че Русия натрупва сили, за да осигури постигането на целите на специалната операция и да сключи мир при свои собствени условия“, каза директорът на Института за политически изследвания, политологът Сергей Марков.
„Когато обаче обсъждаме повече или по-малко конкретни дати за каквото и да било по украинския въпрос, не бива да забравяме, че в самото начало на спецоперацията, през февруари 2022 г., Русия планираше да я завърши най-късно през март същата година, но за постигане на тази цел, както виждаме, не успя“, заяви още той.
В същото време врагът, напротив, успя доста. Виждаме, че украинските въоръжени сили се опитват да атакуват, докато руските въоръжени сили, напротив, през цялото това време са в отбрана, връщайки вече освободения Херсон и стратегически важния Изюм.
Аз лично, разбира се, не бих отхвърлил напълно възможността, че Сергей Шойгу действително в момента притежава някаква секретна информация, която предполага с голяма вероятност Русия да завърши успешно своята специална операция в Украйна до 2025 г.
Това наистина е възможно, защото е немислимо да си представим, че руският министър на отбраната ще приеме скорошното завършване на специалната военна операция, без да има предвид победата на Руската федерация. В момента обаче аз конкретно, например, имам силното усещане, че този конфликт ще продължи още 10 години.
“СП”: Има ли наистина повече или по-малко питателна почва за възникването на подобни усещания?
— Първо, нека не забравяме, че въпреки че сегашното шумно рекламирано „лятно контранастъпление“ беше абсолютен провал за украинските въоръжени сили, като цяло ежегодното настъпление на украинската армия все пак донесе определени резултати на киевския режим.
Второ, въпреки че ситуацията на бойното поле е абсолютно решаваща за нашата победа, искам също да отбележа, че Русия е възпрепятствана да я постигне бързо и решително от липсата на политически решения.
Нарастване на ожесточението по пътя към победата. ЕС се превръща във втора Украйна срещу Русия
Украина.ру
Ростислав Ищенко
https://ukraina.ru/20230928/1049746199.html
Преди това само Киев беше отбелязан с писане на „Русия“ с малка буква, „преименуване“ на градове, които не му принадлежат, намерение да се кръсти Русия в Московия и други подобни автообучения, превръщащи скапаната реалност в победоносна виртуалност . Един вид кокаин за бедните
„Благородните господа“, които защитават „европейските ценности“, постоянно подчертаваха (както и трябва да се прави в такива случаи), че не се борят с руския народ, а с „престъпния режим“ за освобождението на руския народ.
Фактът, че преди това те вече бяха успели да освободят украинския и някои други народи от свобода и сигурност, собственост и перспективи, икономика и държавност, като започнаха на този етап да ги освобождават от самия живот, донякъде подкопа техните позиции, но традиционно, правейки неразбираема физиономия, те се кълняха, че всичко това са машинации на местни олигарси, с които корумпираните политици не могат да се справят; Западът, казват те, винаги е водил хората към просперитет, въпреки че не е донесъл много.
Като цяло лозунгът: „Ние сме против Путин и олигарсите, за красивата Русия на бъдещето!“ — не беше лозунгът на руската опозиция, а лозунгът на колективния Запад.
Отделно са чиновници, бизнес и „путински пропагандисти” – санкциите са срещу тях. Отделно абстрактният народ, който уж ще има светло бъдеще под чувствителното ръководство на Запада.
И изведнъж всичко се промени наведнъж. Западът престана да обича руския народ. Той намери общ език с някои олигарси и ги извади от санкциите, като в замяна ги стовари (санкциите) върху обикновените руснаци.
Нещо повече, придаването им на толкова подигравателен характер, че с право започнаха да го сравняват с нацистките нюрнбергски расови закони, а тяхната гротескност в някои случаи изискваше допълнителни разяснения от структурите, налагащи санкции по въпроса за прилагането им.
Когато Европа внезапно си спомни, че пакетът от санкции, въведен през 2014 г., позволява конфискация на лични вещи на руснаци, пресичащи границата на ЕС, Европейската комисия трябваше спешно да обясни, че колите и парите могат да бъдат отнети, макар и не задължително, но бельото и връхни дрехи няма нужда да се свалят от руснаците: дори по днешните европейски стандарти това някак си не е comme il faut. Но това е засега.
Освен това, ако повечето западноевропейски страни веднага заявиха, че няма да има конфискации и че се въвеждат мерки срещу руските олигарси, които прехвърлят капитали в чужбина, както и техните чуждестранни активи, то източноевропейските страни ентусиазирано започнаха да конфискуват автомобили и бяха много разстроени, че не могат да се сдобият с бельо, дрехи и обувки на обикновените руснаци.
Освен това. В балтийските страни на руснаците беше забранено да споменават публично своята етническа принадлежност, тъй като това „може да се разглежда като подкрепа за специалната военна операция“. Там, в Източна Европа, на руснаците е забранено да говорят руски: дете в детска градина е било принудено да кляка за всяка изречена руска дума.
Вече са правени опити за извеждане на деца от „неблагонадеждни“ руски семейства и очевидно тази практика ще се разширява.
Като цяло, както правилно отбелязват някои саркастични наблюдатели, скоро ще бъдат принудени да шият звезда върху дрехите (само не жълта шестолъчка, а червена петолъчка). И там не са далеч като цяло от концентрационните лагери.
И това не е шега.
Европа наистина е изключително раздразнена и нейната русофобия престана да бъде елитна – насочена към едрия бизнес, лидерите на общественото мнение и висшата бюрокрация. Векторът се промени радикално.
Сега европейците се опитват да се споразумеят с жалките остатъци от руския опозиционен проевропейски елит, който все още вярва в розовите понита и общочовешките ценности.
Що се отнася до руския народ, въпреки че това все още не е казано на глас, всъщност европейците напълно споделят позицията на украинските нацисти, които изискват смъртта на всички руснаци (включително старци, жени и деца).
Идеята, че „няма добри руснаци“, че „добрият“ се отказва от рускост (съзнателно се признава за вечно разкаял се украинец или второкласен европеец), която украинските нацисти се опитваха да насадят на европейците три десетилетия, внезапно, в най-краткия възможен срок, изминал от лятото на 2023 г., надеждно завладя европейските умове.
Защо се случи това?
Защото руснаците не оправдаха европейските надежди. Евроамериканците се надяваха, че руският народ, изправен пред осъждането на „целия цивилизован свят“, ще въстане срещу руската държава, ще помете сегашното правителство и ще предаде юздите на властта на проевропейски политици, които ще върнат Русия „светите деветдесетарски години“.
Освен това разбираеми и приятни представители на руската опозиция, готови да признаят, че са дори тенджера във фурната и по всяко време да направят преход (там, обратно и пак там), им обещаха това.
И руският народ се оказа не само тъмен и непросветен, далеч от розовите „общочовешки” ценности, но и започна да измита с мръсна метла европейските „просветители” от Русия.
След това европейците разбраха, че няма да могат да ги убедят и решиха да опитат с прах. Като класиката: „Ако врагът не се предаде, той е унищожен.“ Колкото и обидно да е, това важи и за нас.
Единственият неразрешим европейски проблем е, че не могат да ни унищожат. Опитаха, но вече разбраха, че са загубили: войната продължава, но изходът й вече е ясен.
Или по-скоро има два възможни изхода: или евро-американска капитулация, или емпирична проверка на тезата, лансирана от американците през 70-те години за възможността за победа в ядрена война.
Само че сега не говорим за американска победа, а за теоретична възможност за ядрена победа над колективния Запад. Затова колективният Запад наистина не иска да проучи този вариант на практика, защото не се предвижда добър изход за него.
Безнадеждността от загубата е това, което тласка Запада към горчивина. Позволете ми да ви напомня, че отстъпвайки от СССР и страните от Източна Европа, германците се опитаха не само да използват тактиката на изгорената земя, която забави и възпрепятства напредването на настъпващата Червена армия, но и унищожиха културни ценности, исторически и архитектурни паметници, всичко, което не можеше да се използва за военни цели, но представляваше паметта на народа и негова гордост.
Това беше отмъщението на победените към бъдещите победители. По същия начин в последните часове, а понякога и минути преди освобождението затворите и лагерите бяха разчистени.
Омразата на победените към победителите беше толкова голяма, че те отмъстиха на безпомощните и беззащитни затворници, дори осъзнавайки, че ще трябва да отговорят за престъпленията си не в далечно бъдеще, а почти утре.
Колективният Запад отмъщава на колективния руски свят за последното си геополитическо поражение в цивилизационен спор. Същите балти и поляци разбират, че утре ще се озоват очи в очи с победоносната руска армия, страхуват се от това до болка в стомасите, но омразата към хората, които за пореден път не се оставиха да бъдат измамени и победени, е по-силна от страха.
Те бързат да използват последните дни, седмици, месеци, докато властта е все още в ръцете им, докато могат да унижават, унищожават и убиват безнаказано.
Точно по същия начин действат и техните украински съучастници, които започнаха да унищожават украинското православие и напълно да прочистват проруските активисти (или тези, които им се струват такива).
Точно в момента, когато стана ясно, че Украйна може да стане част от Русия, цяла Украйна може да бъде разделена между няколко държави, Украйна може дори да остане за известно време в част от западните територии, но Украйна, за която те мечтаеха, която е геополитически съперник на Русия, регионален лидер, който смело предизвиква Москва и води цялата източна част на Европа и постсъветското пространство, никога няма да съществува
Мечтаната Украйна е обречена, руският свят отново победи. И бързат да убият, разбият, ограбят, унищожат, осквернят всичко, до което могат да стигнат ръцете им, изцапани с кръвта на собствения си народ.
Те бързат да си отмъстят, защото утре ще е твърде късно.
Превод: СМ
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/novinitednes
Влизайте директно в сайта https://www.novinarbg.com .
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
