Съдържанието на Жалбата до Административния съд от десетки юристи, които атакуват Заповедта на Стойчо Кацаров като опасна, дискриминационна и противоконституционна
Също така юристите смятат, че със своята „нищожна Заповед“ служебният здравен министър злоупотребява с власт, което само по себе си е престъпление, наказващо се с лишаване от свобода, и въвежда ненаучни „противоепидемични мерки“, суспендиращи БЕЗСРОЧНО правата на здрави граждани, което е НЕДОПУСТИМО дори при военно положение.
Вероятно жалбата на тези десетки юристи, в качеството им на граждани на Република България, няма да бъде „отразена“ от държавните и корпоративните пропагандни центрове или ако бъде направено, ще четете писания от медийните „адвокати“ на злоупотребяващите с власт.
Важно е да се уточни, че тази жалба атакува само ПРЕДВАРИТЕЛНОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ на Заповедта, упражняваща незаконни натиск и заплахи от уволнение (и по българското, и по международното законодателство) върху българските граждани, за да се подложат на експериментална фармацевтична терапия. Независимо от решението на съда, предстои този екип юристи да атакува Заповедта и по същество.
Можете да бъдете уверени, че интензивно се работи по ПРОБЛЕМА, създаден умишлено и целенасочено от Кацаров и особите, на които той е „служебен“ васал. Призовавам читателите си да не бързат с взимането на решения, които могат да имат необратими последствия за здравето им. А с едни такива действия ще развържат още повече арогантността на дребните тирани, стъпка по стъпка, да превръщат България в концентрационен лагер на биосигурността, в какъвто вече бяха превърнати Австралия, Канада и редица европейски страни.
ДО АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СОФИЯ ГРАД
ЖАЛБА
От
………………
всички 41 жалбоподатели са вписани като адвокати в АДВОКАТСКА КОЛЕГИЯ ВАРНА, поради което сме изписали личните си номера по ЕАР, но уточняваме, че подаваме жалбата лично от свое име като граждани
Срещу
предварителното изпълнение на Заповед № РД-01-856/19.10.2021 г., издадена от Министъра на здравеопазването
пр. Основание: чл. 166, ал. 2 от АПК
УВАЖАЕМИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ,
Със своя Заповед № РД-01-856/19.10.2021 г., Министърът на здравеопазването на основание чл.61, ал.2, чл.63, ал.4, 6 и 11, и чл. 63в от ЗЗ, налага серия от противоепидемични мерки, описани в § I, точки от 1 /едно/ до 31 /тридесет и едно/.
По аргументите на Чл.90, ал.2, т.1 от АПК във връзка с чл.63, ал.11 се допуска предварително изпълнение на процесния общ административен акт, без да е необходимо посочване в самата заповед.
В чл.166, ал.2 АПК е предвидена правна възможност допуснатото предварително изпълнение да бъде спряно на всеки етап от компетентния за това Български съд по искане на оспорващия, ако то би могло да причини значителна или трудно поправима вреда. Предварителното изпълнение произтича по силата на закона, а не е следствие на волеизявление на административния орган, но въпреки това е в правомощията на съда да спре допуснатото предварително изпълнение; /арг. на ОСК на ВАС по тълк. решение № 5/08.09.2009 г./
Ето защо и с оглед на горното, в предвиденият от закона срок и с оглед възможността на заинтересованите лица, в чиято правна сфера се простира действието на общият административен акт, отправяме настоящото искане до съда, да бъде спряно предварителното изпълнение на Заповед № РД-01-856/19.10.2021 г. от Министъра на здравеопазването, която ще атакуваме по съдебен ред с нарочна жалба, в случай че не бъде оттеглена от органа, който я е издал.
Намираме процесната заповед за нищожна и незаконосъобразна на самостоятелно основание, което прави недопустимо по същество и предварителното ѝ изпълнение.
В издадената Заповед липсва изрично разпореждане за допускане на предварителното ѝ изпълнение, но по аргумент на чл. 63, ал. 11 от ЗЗдр, Заповедта подлежи на предварително изпълнение по силата на закона.
I. За да бъде допуснато от съда, оспореното предварително изпълнение, то следва да се налага от обществения интерес, респективно да са налице обективни и наложителни причини с оглед защитата на важни обществени интереси за осигуряване на живота и здравето на гражданите.
В настоящия случай, видно от Заповедта, не може да става въпрос, за която и да е от горепосочените хипотези поради следното:
1. От съдържанието на Заповедта е видно, че същата не засяга местата, които според становищата на министъра, който я е подписал най – опасните и заразни места с високо ниво на заразяемост и насищане с големи количества вирусен товар, а именно големите хранителни вериги, както и градският транспорт са от местата, представляващи изключения относно ограничителните мерки, имплементирани в заповедта. От горното следва логиката, че общественият интерес обосновава причината същите да работят с граждани, което означава, че се дава приоритет именно на важността обектите да функционират въпреки заразата, респективно това не би застрашило живот и здравето на гражданите.
2. Нещо повече. С така постановената заповед, влизаща в сила след по-малко от 48 часа от постановяването ѝ, на практика не се предотвратява, а пряко се застрашават редица важни обществени интереси за осигуряване на живота и здравето на гражданите.
Твърдението е безспорно поради няколко причини. Ноторно известен факт, е че към настоящия момент по официална статистика, броят на ваксинираните граждани в страната е около 15 процента от общия брой население. Дори всички обекти, които остават отворени в страната да се превърнат във ваксинационни центрове, практически е невъзможно да бъдат поставяни повече от няколко хиляди ваксини на ден в най-добрия случай. Това на практика прави заповедта неизпълнима, а неизпълнението ѝ ще доведе до блокиране на държавата и до заплаха дори за националната ни сигурност.
Заповедта е едва от 19.10.2021г., а вече се наблюдават струпвания пред пунктовете за ваксиниране и пунктовете за тестване, които се извършват в съмнителни условия и санитарната хигиена спада, при което се увеличава рискът от заразяване. Аргументите ни са, че ако следва стриктно да се осъществява контрол върху изпълнението на заповедта, следва считано от 0.00 ч. на 21.10.2021 г. редица центрове за подкрепа на личностното развитие, лечебните заведения за болнична помощ, комплексните, онкологични центрове, диализните центрове, хосписите, детски центрове, клубове и други, предоставящи организирани групови услуги за деца, домовете за възрастни хора ще са поставени в невъзможност да осигурят персонал, който да има правото да работи, без да е предвидено кой ще полага грижи за всички нуждаещи се в посочените центрове и заведения, докато се осигури изискуемият брой ваксиниран персонал. Не е нужно дори да се прави паралел и да се споменава какъв е процента летални случай в онкологичните центрове спрямо официалния процент леталност на Ковид 19. Всичко описано би довело до тотален и незабавен колапс както здравната система, така и държавата.
На практика евентуалното предварително изпълнение на настоящата заповед в този ѝ вид създава неизмеримо повече предпоставки за вреди, отколкото предпоставки да се защитят общественият интерес и здравето на гражданите.
Разпоредбата на чл. 143 от НК /все още действаща/ описва пределно ясно състава на престъплението принуда. „Който принуди другиго да извърши, да пропусне или да претърпи нещо, противно на волята му, като употреби за това сила, заплашване или злоупотреби с властта си, се наказва с лишаване от свобода до шест години. Считаме, че е налице хипотезата точно на цитираната разпоредба, тъй като с този акт гражданите индиректно са принуждавани да се подложат на ваксинация против волята си, единствено поради угрозата да загубят работата си и редица права, подробно посочени в настоящата жалба. Считаме, че е недопустимо в една правова държава Заповед, която сама по себе си осъществява престъплението принуда над българските граждани, да има предварително изпълнение и нейното прилагане дори и за ден или час е противозаконно и противоконституционно.
3. На следващо място се нарушава разпоредбата на чл. 29, ал. 2 от Конституцията, доколкото периодът за изпитване на по-голямата част от „ваксините“, осигурени за българските граждани са все още в период на изпитване, следователно не представляват завършен, легитимен и доказано безопасен продукт. В този смисъл се нарушава и разпоредбата на чл. 52, ал.4 от КРБ. Погазва се грубо чл. 57 от КРБ, доколкото съгласно ал.1 основните права на гражданите са неотменими и по арг. на ал. 3 от КРБ, същите могат да бъдат ВРЕМЕННО ограничени единствено в условията на война, на военно или друго извънредно положение със закон, които не са налице.
От обикновена справка в официалния сайт на Изпълнителна агенция по лекарствата към Министерството на здравеопазването, всеки гражданин може да се запознае с характеристичните данни на ваксините срещу Ковид 19. В характеристиката на една от най-разпространените у нас ваксини, а именно тази на Moderna, ясно е записано следното: „Все още не е известно въздействието на ваксинацията с COVID-19 Vaccine Moderna върху разпространението на SARS-CoV-2 вируса в обществото. Засега не е известно колко от хората, получили ваксина, все още могат да бъдат носители и да разпространяват вируса“ … „Комитетът за лекарствени продукти за хуманната медицина към Европейската Агенция по лекарствата препоръчва разрешаването за употреба под условие на COVID-19 Vaccine Moderna, валидно за целия ЕС, на 6 януари 2021 г.“ Същата информация присъства и в характеристичното описание на Pfizer, а именно „за употреба под условие и съгласно чл. 14-а от Регламент (ЕО) № 726/2004.“
Съгласно чл. 29 от Конституцията на Р България никой не може да бъде подлаган на медицински, научни или други опити без неговото доброволно писмено съгласие. В конкретния случай се налага, чрез държавна принуда, задължение за приемане на препарати (или т.нар. ваксини срещу COVID 19), които са в период на изследване и тестване. Така например, сроковете за окончателното завършване на изследванията и наблюденията за странични ефекти, съгласно официалната информацията на Европейската агенция по лекарствата за Комирнати, Файзер – Бионтех са както следва:
– Оценка на поява на събития за безопасност в реална употреба на ваксина срещу иРНК COVID-19 – окончателно подаване в ЕМА (Европейска агенция по лекарствата) – 31 март 2024 г.
– Текущи и планирани допълнителни дейности по фармакологична бдителност, за да се оцени ефективността на 2 дози от Pfizer-BioNTech COVID-19 иРНК ваксина (BNT162b2) срещу хоспитализация за остро респираторно заболяване, причинено от SARS-CoV-2 инфекция – краен срок 30 юни 2023 г.
– Безопасност, имуногенност над 12 месеца, немощни възрастни, имунокомпрометирани, автоимунни и други високо рискови физически лица. Описание на случаите на COVID-19. N-антигенни антитела за откриване на асимптоматична инфекция. – Краен срок 31 декември 2022 г.
– Оценка на настъпването на събития за безопасност, представляващи интерес, включително тежки или нетипични COVID-19 в реалната употреба на COVID-19 иРНК ваксина – Анафилаксия, Употреба по време на бременност, Употреба при имунокомпрометирани пациенти, Употреба при крехки пациенти със съпътстващи заболявания (напр. хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), диабет, хроничен неврологичен заболявания, сърдечно-съдови нарушения), Употреба при пациенти с автоимунни или възпалителни нарушения, Дългосрочни данни за безопасност – Краен срок 31 януари 2024 г.
Същата информация и съответните дати е налична и за останалите ваксини.
Прилагането на Заповедта от страна на българските граждани с цел да получат нормален достъп до забранените и ограничени места и услуги преди окончателното завършване на цикъла по изследване, тестване и одобряване на ваксините (с оглед установяването по научен и доказан начин на тяхната безопасност и ефективност) може да доведе до причиняване на тежки заболявания и неочаквани и неустановени странични ефекти при ваксиниране. Несъмнено това е значителна или трудно поправима вреда по смисъла на закона, която предполага спиране на предварителното изпълнение. Обосноваване и доказване на тези вреди не е необходимо, предвид това, че извършената ваксинация е действие необратимо и окончателно, чиито последствия не биха могли да бъдат поправени, отменени или по какъвто и да е начин възмездени. Дори и към днешна дата същите да не са настъпили, вероятността от настъпването на тези вредни последици предвид експерименталността на ваксините към днешна дата, и тяхната окончателност и необратимост, считаме за достатъчен аргумент за незабавното спиране на предварителното изпълнение на Заповедта.
4. Точки 7, 8 и 9 от Заповедта поставят критерии за действие на мярката в хипотезата на едно бъдещо несигурно събитие /кога към кой момент къде колко болни на 100,000 ще има/. Няма как да бъде обосновано предварително изпълнение на заповед, включваща мерки, които не са приложими към настоящия момент. Точно обратното – за да е налице нуждата от предварително изпълнение, следва да са налице ясни, конкретни вече съществуващи в обективната действителност факти и обстоятелства, изискващи такъв административно процесуален способ, който сам по себе си се налага по изключение.
5. Заповедта поставя действието и императивния характер на постановените мерки в зависимост от определен статут на гражданите, което противоречи на една от основните цели на Закона за защита от дискриминация, залегнал в чл. 2, а именно равенство пред закона и равенство в третирането и във възможностите за участие в обществения живот. Поради изложеното заповедта се явява не само нецелесъобразна, а и нищожна, тъй като същата противоречи на нормативен акт от по-висока степен. Съгласно разпоредбата на чл. 15 от Закона за нормативните актове „Нормативният акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен“, което в настоящия случай не е така.
6. С обжалваната Заповед са въведени редица противоепидемични мерки на територията на РБългария, изброени в точки от 1 до 31. Всички тези мерки в своята съвкупност въвеждат ограничено упражняване на множество конституционно установени права на гражданите – правото на свободно придвижване – чл. 35 , правото на труд – чл. 48 и правото на ползване от националните и общочовешките културни ценности – чл. 54 от КРБ, което ограничено упражняване на права по силата на чл. 57, ал. 3 от Конституцията на РБългария може да бъде въведено единствено със закон /а не със Заповед на Министъра на здравеопазването/ и то при обявяване на война, на военно или друго извънредно положение.
Към настоящия момент РБългария по силата на Решение на Министерския съвет се намира в извънредна епидемична обстановка до 30.11.2021 г., а не в условията на извънредно положение, поради което въвеждането на изброените мерки в точки от 1 до 31 в Заповед № РД-01-856/19.10.2021г, издадена от Министъра на здравеопазването, са противоконституционни, тъй като в своята съвкупност ограничават редица конституционни права на гражданите, които биха могли да се въведат само при извънредно положение.
Съгласно чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето при обявена извънредна епидемична обстановка Министърът на здравеопазването със Заповед може да въведе временни противоепидемични мерки, които мерки са изрично регламентирани в ал. 5 и 6, които обаче включват временно спиране или ограничаване на експлоатацията или режима на работа на обекти с обществено предназначение и/или други обекти или услуги, предоставяни на гражданите, но не могат да нарушават конституционните права на гражданите – като правото на свобода и равнопоставеност, правото на труд и правото на свободно придвижване в страната. По отношение на всички противоепидемични мерки, които са въведени от Министъра на здравеопазването, но същите са извън неговата компетентност и които засягат правото на свобода и равнопоставеност, правото на труд и правото на придвижване в старата Заповед се явява нищожна, а една нищожна заповед не може да има предварително изпълнение.
7. В Заповедта Министърът на здравеопазването с т. 31 е въвел изключения на въведените противоепидемични мерки по т. 2, 4, 5, 6, 15, 17, 19, 20, 21, 25 и 26, които не се прилагат спрямо лицата, които са ваксинирани, преболедували COVID 19 или разполагат с отрицателен резултат от проведено изследване, като по този начин се нарушава основния принцип на равенство и свобода регламентиран в чл. 6 от Конституцията на РБългария.
Подложени на пряка дискриминация са и правата на всички преболедували граждани, които имат антитела в организма или клетъчен имунитет, но не могат да докажат настъпило заразяване с PCR тест, тъй като поради една или друга причина не са били подложени на изследване. Още повече, че са налице научни доказателства, че преболедувалите имат по-висока защита от ваксинираните лица. В същото време, ноторно известно е и научно доказано е, че ваксинираните лица също могат да се заразяват от Ковид и да заразяват други лица, а в същото време те са освободени от мерките 2, 4, 5, 6, 15, 17, 19, 20, 21, 25 и 26 от Заповедта, което създава значителна опасност от заразяване и създава неефективност на наложените с обжалваната заповед мерки, вредно е за обществото и създава опасност за живота и здравето на гражданите.
По този начин с издадената Заповед се дава свобода на ваксинираните и се ограничава свободата на останалите, което е опасно за неваксинираните, защото всеки заразен и боледуващ ваксиниран, който прекарва COVID 19 в най-леката му форма и дори няма да подозира това е в състояние да зарази здравите, неваксинираните и преболедувалите хора. Някои проучвания вече са показали, че ваксинираните носят също толкова висок вирусен товар, колкото хората, които не са били имунизирани. Както постинфекциозният, така и постваксиналният имунитет осъществяват различна степен на защита – защита от летален изход, защита от хоспитализация поради тежко протичане на болестта, защита от разболяване, защита от инфектиране. И все пак нито една ваксина не работи на 100 процента за всеки, посочват от министерството на здравеопазването.
По данни на Министерството на здравеопазването за периода 01.09.2021г.-14.09.2021г. хоспитализирани в лечебни заведения с доказан COVID-19 са 6488 души, от които със завършен ваксинационен курс са 468, като относителният дял на постъпилите за болнично лечение пациенти със завършен ваксинационен курс (поставени 2 дози при двудозовите и съответно 1 доза при еднодозовите ваксини) е 7,2% от всички хоспитализирани с COVID-19 и всички те преди да бъдат хоспитализирани могат да се ползват от „привилегията“, даваща им Заповедта на Министъра на здравеопазването, и да посещават местата, които са в изключенията по т. 31 и да заразяват здравите хора, които също имат право да посещават тези места. Освен това смесването на ваксинирани заразоносители с хора с високо ниво на антитела може да е пагубно за последните, тъй като има изследвания, които показват, че при тях допълнителното внасяне на вируса може да доведе до свръх реакция на имунната система – цитокинова буря, което да доведе до летален край.
Днес от изказването на доц. д-р. Петър Атанасов – ръководител на COVID отделението в една от най-големите болници в страната Пирогов стана ясно, че именно вследствие на издадената от Министъра на здравеопазването Заповед № РД-01-856/19.10.2021г. болницата се е оказала на нощно дежурство с един лекар, една медицинска сестра и един санитар, които трябва да лекуват 170 болни, тъй като медицинските работници – лекари, медицински сестри и санитари, които са преболедували отдавна COVID 19, считат, че имат придобит имунитет и не желаят да се ваксинират. Поради Заповедта те не могат да влязат в болничното заведение и да спасяват животите на хората, което е тяхно задължение по клетва, призвание и професия. Както казва доц.д-р. Петър Атанасов фактически Заповедта е „затворила болниците, които са единствените места, където тази зараза може да бъде лекувана“.
8. Въведените със Заповед № РД-01-856/19.10.2021г. противоепидемични мерки, които подлежат на предварително изпълнение, са въведени в противоречие на чл. 63, ал. 4 от ЗЗд, тъй като същите нямат временен характер. В Заповедта е определена само началната дата на въвеждането им, но не и крайната дата. Имайки предвид, че РБългария се намира в условията на извънредна епидемична обстановка до 30.11.2021 г., то излиза, че Заповедта е предвидено да действа не само след тази дата, но и безконечно във времето, което също е в нарушение на чл. 57, ал. 3 от Конституцията на РБългария, определяща, че ограничаването на упражняването на отделните права на гражданите може да бъде само временно.
9. И не на последно място предварителното изпълнение на Заповедта следва да бъде спряно и поради грубо противоречие и нарушение на следните норми на правото на ЕС и на международни актове, по които България е страна, и които се прилагат с приоритет над вътрешното ни право:
А) Резолюция no 1000/2013 на Съвета на Европа 2 361, от 27.01.2021 г., според която трябва:
„Да се гарантира, че гражданите са информирани, че ваксинацията не е задължителна и че никой не упражнява политически, социален или друг натиск за ваксиниране, ако не искат да го направят сами. Да се гарантира, че никой няма да бъде дискриминиран, ако не се ваксинира поради евентуални рискове за здравето, или не желае да бъде ваксиниран.“
Б) Международен Пакт за граждански и политически права
„Член 4. Точка 1. В момент на извънредна ситуация, при която оцеляването на народа е застрашено и официално обявено, държавите-страни по настоящия пакт, могат, доколкото това е строго определено от тези изключителни обстоятелства, да предприемат мерки, дерогиращи задълженията им по настоящия пакт, при условие че тези мерки не са несъвместими с другите им задължения съгласно международното право и не предполагат дискриминация, основана на раса, цвят, пол, език, религия или социален произход.“
„ЧАСТ III – член 7. Никой не може бъде подложен на изтезания или жестоко, нечовешко или унизително отношение или наказание. По-специално, забранено е дадено лице да бъде подложено на медицински или научен експеримент без неговото свободно съгласие.“
В) Конвенция за защита на човешките права и достойнство
(В частта биология и медицина.)
Конвенция за правата на човека и биомедицината
Член 1 Страните по настоящата конвенция защитават достойнството и идентичността на всички човешки същества и гарантират на всички, без дискриминация, зачитане на тяхната цялост и други права и основни свободи по отношение на прилагането на биологията и медицината.
Предимство на човешкото същество
Член 2 Интересите и благосъстоянието на човешкото същество имат предимство пред интереса на обществото или науката.
Член 5 Всяка интервенция, свързана със здравето, се извършва само със свободно и съзнателно изразеното съгласие на заинтересованото лице. Това лице получава предварително необходимата информация за целта и естеството на интервенцията, както и за произтичащите от нея последствия и рискове. Заинтересованото лице може свободно да оттегли съгласието си във всеки момент.
Член 16 Член 16 (Защита на лицата, които се подлагат на научни изследвания)
Нито едно научно изследване не може да бъде извършено върху дадено лице, ако не са спазени едновременно следните условия:
1) не съществува алтернативен изследователски метод със сравним резултат;
2) рисковете за лицето от извършените върху него научни изследвания не са несъразмерни с потенциалната полза от научното изследване;
3) проектът за научните изследвания е утвърден от компетентната власт след извършване на проучване от независими лица с оглед определяне на неговата целесъобразност за науката и оценяване на значимостта, на целта на научното изследване, както и на многодисциплинарно проучване за допустимостта му от етична гледна точка;
4) лицето, което се подлага на научни изследвания, се информира за правата и гаранциите, които законът предвижда в негова защита;
5) съгласието, визирано в чл. 5, е изрично, специално и писмено; то може да бъде оттеглено свободно и по всяко време.
С оглед на гореизложеното, считаме, че предварителното изпълнение на Заповедта следва да бъде спряно незабавно, тъй като същата може да причини значителна или трудно поправима вреда на гражданите, на децата и като цяло на населението на страната, ето защо Ви молим, да спрете предварителното изпълнение на Заповед № РД-01-856/19.10.2021г, издадена от Д-р. Стойчо Кацаров, в качеството му на Министър на здравеопазването.
С УВАЖЕНИЕ:
(Следват подписи на юристите)
.’.’ .’text/javascript’>
