На извънредно заседание днес парламентарната комисия по конституционни и правни въпроси ще разгледа три законопроекта за промени в Изборния кодекс, два от които целят връщането на хартиената бюлетина.
Ако заседанието събере кворум и текстовете бъдат разгледани, то още следващата седмица законопроектите могат да влязат за първо четене в зала. Това означава, че ако се стигне до все по-вероятните предсрочни избори, а връщането на третия мандат се забави, през есента отново ще гласуваме и с хартиени бюлетини.
Темата за промяната на Изборния кодекс се появи след гласувания вот на недоверие на правителството на Кирил Петков. В края на юни Крум Зарков спря връщането на хартиените бюлетини. Тогава предложението на БСП за включване на точката в дневния ред не мина заради един-единствен глас – неговият. Втори член на ПГ на БСП – Благовест Кирилов – пък отказа да участва в гласуването, за да не „вкарва БСП на една страна с ГЕРБ и ДПС“.
Седмица по-късно ГЕРБ, ДПС и БСП отново опитаха да прокарат промените в закона. И този опит за връщането на хартиените бюлетини не успя.
Как започна всичко
Преди малко повече от два месеца БСП внесе законопроект за промени в ИК, но до момента той не е разглеждан нито в зала, нито в парламентарната комисия по конституционни и правни въпроси. Причината е неодобрението на коалиционните партньори, които не са съгласни с връщането на хартиените бюлетини.
Тогава от левицата мотивираха предложението си със спада на избирателната активност, който според депутатите се дължал на машинния вот. Тази теза съвпада с твърдения на ГЕРБ-СДС, според които обаче машините допринесли за машинацията на вота.
В деня, в който от ГЕРБ поискаха вот на недоверие срещу правителството, бившите управляващи внесоха и свои предложения за промени в Изборния кодекс. Освен връщане на хартиената бюлетина, от ГЕРБ предлагат при разминаване между протоколите от машините и разписките в урните да се зачитат хартиените отрязъци. От партията на Бойко Борисов предлагат още наказания за лицата, които манипулират машините.
Миналата седмица (7 юли) и „Възраждане“ внесе свой законопроект за промени в Изборния кодекс. От партията на Костадин Костадинов са категорично против връщането на хартиените бюлетини, но като ГЕРБ настояват вотът от машините да се отразява на базата на хартиените разписки. „Възраждане“ предлага още видеонаблюдение в секциите, както по време на изборния ден, така и при отварянето на урните.
Така ГЕРБ-СДС, БСП и „Възраждане“ искат да променят Изборния кодекс малко повече от година, след като машинният вот стана задължителен за всички секции с над 300 избиратели. В навечерието на Великден миналата година, по време на 45-ото НС, промените станаха факт, като основният отпор идваше от ГЕРБ. Именно машинният вот се превърна в основно оправдание за по-ниския резултат на бившите управляващи на изборите за 46-ото НС. След това, непосредствено преди изборите за 47-и парламент, ЦИК изненадващо изпълни искането на ГЕРБ и реши всички разписки от машини да се броят. В Централната избирателна комисия „против“ се обявиха само ИБГНИ (Росица Митева) и ДБ (Любомир Георгиев). След края на изборите ГЕРБ по традиция обвиниха машините. Към тази реторика се присъедини и лидерът на левицата Корнелия Нинова.
