Специфични неврони в мозъка стимулират консумацията на мазна и сладка храна дори когато организмът е сит. До такъв извод стигат американски учени от частна лаборатория в Ню Йорк, провеждайки изследване по темата. Това научно учреждение се занимава с въпросите на медицината и биологията. В различни периоди от време в него са работили девет Нобелови лауреати.
Новото изследване е публикувано в популярен и влиятелен здравен журнал.
Учените обясняват, че тези неврони са разположени в специфична мозъчна структура, която се нарича амигдала или бадемовидно тяло. И най-характерното за него е, че там се формира чувството на страх. Хората с разрушена амигдала са безстрашни. Така се случва при рядката наследствена болест, от която страдат всичко на всичко около 300 пациенти. Освен това миндаловидното тяло взема участие във формирането и на други емоции, също така играе значителна роля в паметта и вземането на решения.
Учените проучили т.нар. „хедонистично хранене“. Означава преяждане, когато организмът не е гладен и не са му нужни допълнителни калории и хранителни вещества. Но дори и в такава ситуация мозъкът може да оцени богатите на въглехидрати и мазнини продукти като нещо много вкусно. И дава команда за излишната им консумация.
Съвременната хранителна промишленост се възползва от това и произвежда такива продукти в изобилие. Американските изследователи открили, че хедонистичното поведение се провокира от невроните, разположени в бадемовидното тяло и отделящи невротензин.
Изследването е проведено върху мишки, като учените доказали, че невроните се активират като реакция на мазна и сладка храна, и отключват хедонистично преяждане. След изключването на въпросните неврони, те се деактивират и престават да изработват невротензин. Това веднага се отразило върху хранителното поведение на мишките, вече не ги привличала мазна и сладка храна. Ръководител на изследването е професор Бо Ли, чието заключение е, че с този експеримент лабораторните животни се хранили с удоволствие и били напълно здрави.
Изключването на тези неврони не само намалило преяждането и защитавало от затлъстяване, но и повишило физическата активност на животните, което допълнително довело до намаляване на теглото и повишаване на тяхното здраве и обмяна на веществата. Т.е., невротезинът играе двойна роля, регулирайки не само храненето, но и физическата активност. Такава точна мишена, като неврохормона и клетките, които го изработват, е привлекателна за фармаколозите.
Това дава възможност за прицелна разработка на лекарство с двоен ефект. Първо, то може да нормализира хранителното поведение, предотвратявайки преяждането, което помага да се реши проблемът с повторното трупане на килограми. Така се случва практически с всички, които се стремят да отслабнат, тъй като те с времето отново започват да ядат повече, отколкото е нужно на организма. Второ, лекарството ще помогне да се стимулира по-активно поведение на човека. Това е много добре не само за понижаване на теглото, но и въобще за здравето.
Интересно е защо приемаме за вкусни именно вредните продукти и на първо място – сладките? „По принцип отговорът на този въпрос е известен, обяснява руският доктор Михаил Богомолов – психоендокринолог. – Това е обусловено от еволюцията, тъй като многото положителните емоции на човека са свързани със сладкия вкус. Той сигнализира за това, че плодовете на дърветата са узрели и е дошло време да се консумират. Преди това са били кисели и тръпчиви, т.е., неприятни за ядене. Ако пък се развалят, стават горчиви и пак не непригодни за ядене.
В днешно време е трудно да се повярва, но когато се е формирал такъв механизъм, той не е предполагал нищо вредно за човека. В древни времена природната сладост на плодовете и другите продукти е била умерена. Всичко се е променило, когато човекът се е научил да отделя захарта в чист вид, а след това безразборно да я добавя в продуктите и напитките. Това се случва през 20 век, когато производството на захар става по-евтино. Така, че ние живеем в този сладък свят не толкова отдавна. Но достатъчно дълго, за да заобича човекът сладките продукти. В резултат на което възникнаха много медицински проблеми. И тяхното решение е крайно важно“.
Яна БОЯДЖИЕВА
