Малко международно положение – венецуелският президент Мадуро е най-често споменаваният президент зад граница в българския парламент. Аз също не зная как се стигна дотам, но се стигна. Изглежда в никоя партия няма достатъчно разсъдлив пиар, въпреки огромното струпване на заинтересовани лакеи около политиците, който все пак да им каже очевидното. А именно: че името „Мадуро“ не отеква в главата на масовия български избирател така, както в главата на българския политик вероятно звучи.
Може би първото споменаване на Мадуро принадлежеше на Даниел Митов или на Борисов. Бе преди изборите миналата година, когато усещаха, че въжето около самодържавието започва да се затяга и май бе по адрес на Радев. Фразата за „разединителят на нацията“ бе започнала да се изчерпва (Цветанов успя да я произнесе двеста пъти в ефир и я изтощи, както само той умее), и се наложи някой да измисли нещо ново.
„Измислянето на нещо ново“ в бездарието на партийния свят не означава нещо особено: предишно плямпане се заменя с друго плямпане, хамстерско колело. Та тогава имаше една пресконференция, по време на която или Митов говореше за Мадуро и отзад пригласяше Борисов, или беше обратното: изглеждаше като комично подлайване, в което по-голямо куче пазач е суфлирано от по-дребно и е трудно да прецениш кое те изнервя повече; може би онова, което последно се е обадило.
Впрочем, ето и пояснението: какво по-точно значи „Машините на Мадуро“? Не е лесно, а и необходимо, да разберете, но ето накратко за какво става дума. Машините, които се ползваха по време на изборите във Венецуела, са на компанията „Смартматик“. Те се ползват и у нас. И по време на изборите през 2017-та изчезнаха гласовете на почти един милион избиратели. Само че това, че са изчезнали се разбра именно…от машините. От „Смартматик“ обявиха, че онова, което властите са обявили като изборен резултат, не съответства с това, което машините са показали. Тоест т.нар. „машини на Мадуро“ се оказаха препятствие пред фалшификацията на изборите; а не причина това да се случи.
Едва ли тук обаче дори е необходима конкретика. Мадуро се споменава просто под път и над път, на общо основание. Предположението, е че когато някой български политик каже по адрес на друг „Мадуро“, публиката ахва в деспотичен страх и започва да сънува преврати, мъчения, машинации и инквизиции. Започват в тъмни нощи екзекутори да обикалят квартири, да окачат белезници и да сеят репресии. Иде мракобесна цензура, авторитарен гнет и грайферът на ботуш, потънал в човешко лице. Мадуро! Чуваш го и веднага търсиш прикритие, зад което с учестен пулс и чувство на задушаване да се отдадеш на зловещи предчувствия. Кой е следващият Мадуро? Ще разберем – само още малко импорт на глупашки черен пиар от Венецуела.
Автор: Райко Байчев
Източник: Actualno.com
Статията Мадуро – геният, който обсеби странно българския политически живот е публикуван за пръв път на Temi.bg.
