Микроблейдинг
ОБЩЕСТВО

Между координацията и хаоса: Как действат доброволците, които търсят 12-годишния Александър от Перник

Вторник, 15 ноември. Малко след 18:30 ч. в единия ъгъл на паркинг на голям хипермаркет в квартал „Изток“ в Перник се вижда сякаш издигащ се пушек. При приближаване се разбира, че това е парата, която излиза от многото говорещи. Те са на т.нар. сборен пункт (по голяма част от колите има залепени флаери със снимката на момчето), откъдето доброволци ще бъдат разпределени да търсят изчезналия на 11 ноември следобед 12-годишен Александър Цветанов.

За поредна нощ хора от Перник, София, Пловдив (имало е и от други градове на страната) ще тръгнат с коли или пеша, за да търсят детето, от което пето денонощие няма и следа. Случаят се отличава с голямата гражданска енергия и вълна на съпричастност, както и с броя на доброволците, които искат да помогнат по какъвто и да начин. За някои това се дължи на това, че „гражданското общество в Перник винаги е било будно“ (обясняват присъстващи), за други – че хората приемат много емоционално историята.

Все още МВР няма водеща версия (или поне не я съобщава), няма задържан или заподозрян, а акцията ще продължи и в следващите дни. Досега в нея са се включили водолази, планински спасители, полицейски служители и много доброволци.

„Трябва да сме организирани. Изоставени постройки се гледат, но не се влиза. Постройки се оглеждат дали има отворени прозорци и врата. При отворени прозорци се информира веднага 112. Без полиция в имоти не се влиза. Преди два дни един наш колега го подгониха с винкел. Нямаме право да безпокоим хората. Трябва да си избием от главата да влизаме на хората в домовете. Без сигнал на 112 в къщите не се влиза.

Другото важно за вечерта (вторник – бел.авт.) е, че кметът е казал, че в зоната на профилакториум доброволци не трябва да стъпват днес“.

Тези указания, повторени няколко пъти заради непрекъснато идващите нови хора, проехтяват в студената ноемврийска вечер. Тонът на Ивайло Манасиев (който обяснява за имотите) и Станислав Фердов е сериозен.
Говорят с кратки изречения, прави се разстановка, на едната кола има карта на Перник и района.
Всеки доброволец, който пристига, трябва да остави телефонния си номер и получава инструктаж и наставления.

Събралите се в петата вечер изглеждат около 20-30 души, но всъщност са повече, защото в колите, с които са пристигнали, има още доброволци. И така по обща оценка хората са около 100. Такива пунктове ще има още два пъти през нощта, подобно на организацията в предишните дни.

Информацията за гражданите, които искат да помогнат, минава основно през постове в социалните мрежи. Три са активните групи, в които това се разпространява – „Да намерим Сашко“, страницата на „Българския студентски съюз – Перник“ и на групата „Снимай Перник, нека всички видят“. Координацията става на място и от пункт на пункт.
От МВР информация за работата на доброволците няма. Официално и ведомството, и доброволците казват, че вътрешното министерство няма как да координира доброволците.
По данните на Българския студентски съюз досега в акцията по издирването на момчето са се включили над 9 хиляди души доброволци. Има „устно разпореждане“, че те трябва да стоят в града, а включените служители на реда (които са голям брой от различни дирекции) да се съсредоточат в т.нар. планински райони. Основната причина за подобно разпределение – „да не се наложи да търсим и тези, които търсят“, казват и полицаи, и доброволци. (Вижте и видео с разговор с тях в края на текста.)

В първите дни една част от доброволците официално и неофициално споделяха за хаос и проблем с координацията. Критиките бяха основно към МВР. На петия ден тонът, дали заради увеличеното медийно присъствие, дали заради по-добро разпределение на работата, вече е смекчен. Полицаите са „колеги“ за част от доброволците, а това, което МВР правят, е „безпрецедентно по мащаб и усилия“.
Самата координация става, като един от нас минава през т.нар. пункт, който е в началото на зоната преди профилакториума, където там е подадена информация за изчезнало дете, и се разбира къде ще има полицаи и къде да отидат доброволците„, обясни пред „Дневник“ Станислав Фердов.

Станислав Фердов, председател на Българския студентски съюз, който е един от активните доброволци. По думите му проблем с координацията между МВР и доброволците няма.
Станислав Фердов, председател на Българския студентски съюз, който е един от активните доброволци. По думите му проблем с координацията между МВР и доброволците няма.

Той е председател на Българския студентски съюз, организацията и нейният клон в Перник са активни сред доброволците от началото на акцията. Фердов казва, че работи като държавен служител. Цитира и изявление на служебния вътрешен министър Иван Демерджиев, който в събота казва, че доброволците трябва да останат в града, а полицаите – да се насочат към планината. Това послание неколкократно отправя и Фердов и неговите съмишленици на случайно видени доброволци, както и в сборния пункт.

Между отделните организации и доброволни формирования, и МВР проблеми няма. Радваме се, че има такъв диалог. Проблем има с всичките тези социални мрежи и канали, които допринесоха за някакъв хаос


Станислав Фердов,  Български Студентски Съюз

Йоана, която също е една от активните доброволки (тя е студент, учи право и публична администрация в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, но е от Перник) показва колко активни са били хората в приложението – Zello – нещо като радиостанция, което в началото е било използване за локализиране на доброволците. В каналите за издирването има над 1000 души. За Фердов то се е превърнало в клюкарник. Йоана показва колко съобщения са били пуснати в рамките на минута. Голяма част от тях нямат никаква конкретика, а са разсъждения на хората за хода на разследването, изказват се предположения и хипотези.

Проблем за доброволците създават и редица фалшиви сигнали, както и данните от ясновидки и гледачки.

От МВР заявиха пред „Дневник“, че не координират доброволците и няма как да го правят. За акцията е формиран т.нар. щаб, в който влизат директорите на всички дирекции на МВР, които участват в издирването – от Жандармерия, Главна дирекция „Гранична полиция“, Главна дирекция „Национална полиция“, Столична дирекция на МВР.

Официално той няма говорител. Най-често пред медиите се явява кметът на града Светослав Владимиров, а отделни въпроси се отправят към пресцентъра на МВР. Щабът заседава по няколко пъти на ден.

Официалният щаб

Вторник 15, ноември, малко преди 17 ч. Върху дървената зацапана табелка едвам се прочитат издълбаните старателно букви „Славей“. Тя е залепена върху малка порутена сграда – някога нещо като кръчма, нещо като бакалия. Срещу нея също изтърбушена – без прозорци, с боклуци по малкото останали первази е и една стара автобусна спирка. „Това е мястото на т.нар. щаб“, казва един доброволец и сочи към спирката.

До нея са паркирани коли на жандармерията, а встрани от тях се виждат може би шест-седем души. Това е и оперативката на щаба. Там е и кметът на града Станислав Владимиров, както и няколко мъже, които са с униформа, а други с цивилни дрехи.

След малко пристига полицейски бус, от който слизат полицаи. Току-що са се върнали от цял ден в планината, повечето не искат да говорят.

„Облизано е и нищо“, сочи с поглед към близката планина мъж на възраст около 45-50 години. „Нито следа. Теренът е много труден. Дърветата са нагъсто. А момчето, по информацията, която имаме, може да се е скрило и да е видяло хора и да се е скрило още повече. Но няма какво да се лъжем пет дни, в тази гора. Дори ние, които сме облечени, да не казвам…“Мъжът е с камуфлажна униформа, кръжи между оперативката и „щаба“. Съвещанието за деня точно е приключило.

Той е от Специализирания отряд за борба с тероризма (основната му задача е реагиране срещу терористични действия, насочени към националната сигурност или гражданите на страната) – една от много дирекции, включени в акцията. По принцип е свикнал да е по снимки с маска, но сега спокойно показва лицето си (без да иска да бъде сниман) и разсъждава в движение на глас, като понякога сам си задава въпроси, на които търси отговори. На място е, за да управлява дрон.

Заседание на т.нар. щаб за издирването на 12 годишния Александър.
Заседание на т.нар. щаб за издирването на 12 годишния Александър.

От оперативката са известни две неща: официалното – все още няма никаква следа („нищо не е намерено, за което може да се твърди, че е на Сашко, дори стъпка в почвата“), но акцията ще продължи.

Неофициалното: тя вече не е спасителна, а издирвателна.

Защото след пет дни и нощи шансът детето да е оцеляло само в гъстата гора над профилакториума без вода и храна е малък. Тази хипотеза почти не се произнася на глас, по-скоро се прокрадва с отделни движения на тялото (повдигане на рамене, клатене на глава, дълго притваряне на очи), с недоизказани изречения от полицаи, доброволци и случайни граждани. След това обикновено следва тишина.

В нея ясно се очертава все по-голямата и трупаща се умора, все по-осезаемото и натрапчиво обезсърчение и отчаяние.

Но в хладния въздух на ноемврийския следобед, напоен с миризмата на въглища и есен, между тишината на мислите, прошепнатите разговори между членове на т.нар. щаб (за топлофикация и други битови теми) и пристигащите за новия обход полицаи най-настойчиви продължават да са въпросителните и съмненията. Те се виждат в погледите и на жандармеристите, в активността и енергията на доброволците, в недоизречените слухове (май са намерили шапка, май са намерили плюшената играчка, май…май…май..)
Всеки участник в издирвателната акция влиза в акцията в две роли – като професионалист или воден от добро желание и като родител. Именно втората роля е тази, която отблъсква подозренията, напластени във въздуха, в неспиращата вълна от информация, предположения, колебания, срещу бащата на детето Александър Цветанов.

Който за разследващите поне по официални данни продължава да е само свидетел с непротиворечиви показания, а за доброволците и кмета – емоционален и уморен човек, който не е спал с дни и разбираемо е неадекватен. Криминалистът Ботьо Ботев в интервю пред Българската национална телевизия (БНТ) заяви, че вижда липса на логика в действията на бащата.

Подобен поглед имат и доброволците. „Бащата разконцентрира много. Първо обясни, че дрехите на детето са тъмносини дънки, маратонки на адидас, шушляково яке. После започна да говори за суичър. Версията как е изчезнало детето също не е потвърдена. Първо се твърдеше, че бащата се е разсеял, защото му е звъннал телефонът, после имаше информация, че си е гледал телефона, на трето място той каза, че е правил маневра и тогава детето е изчезнало“, разказва Йоана.

Станислав Фердов добавя: „Съмненията колкото искате, но МВР няма да го изнесат официално.“ Все пак доброволците са получили и много данни за това колко много грижи е полагал бащата за детето си.

„Не искам да съм в положението на бащата, но той дава изключително много сигнали, които са разнопосочни. В началото трябваше да се установи много точно облеклото на Сашко в момента на изчезването му, имаше разминавания в цветове и връхната дреха, което се изчисти във времето“, казва кметът на града Светослав Владимиров, след като е приключил участието си в оперативката на щаба. Той поглежда надолу и казва:

„Все по-малко надежда има. Просто мина много време.“

Автор: Лора Филева, Перник

Източник: „Дневник“

Статията Между координацията и хаоса: Как действат доброволците, които търсят 12-годишния Александър от Перник е публикуван за пръв път на Temi.bg.

Още новини

Back to top button