Микроблейдинг
Русия

„Международная жизнь“: България във водовъртежа на вътрешнополитическата нестабилност

/NovinarBG.com/ Политическите сътресения в България поради неспособността на парламентарните сили да използват мандатите за съставяне на правителство, подчертават дълбочината на кризата, в която се намира страната. Политическата криза се наслоява върху икономическата криза, причинена от антируските санкции, които удариха европейския енергиен сектор, и заедно поставят трудната задача за София да определи курса на развитие на страната за следващите години.

Нито коалицията „Граждани за европейско развитие на България“ – Съюз на демократичните сили (ГЕРБ – СДС), нито блокът „Продължаваме промените“, нито Българската социалистическа партия (БСП) успяха да съставят правителство. Сега България е изправена пред перспективата за парламентарни избори, които може да се проведат през април 2023 г.

ГЕРБ – СДС и „Продължаваме промяната“ работят на едно електорално поле, тъй като са прозападни партии. Това доведе до остротата на конфронтацията им. Коалиция „Продължаваме промените“ веднага обяви целта си да разбие корупционния модел, изграден от ГЕРБ – СДС. Желанието да се получи подкрепа от едни и същи гласоподаватели, използването на сходен език в реториката и обещанието да се водят хората към една и съща дестинация – към светло и сито европейско бъдеще, доведоха до факта, че прозападният електорат беше разделен между двете страни, без да се дава на нито една от тях възможност за натрупване на по-значително „наднормено тегло“.

Управлението на премиера Кирил Петков („Продължаваме промените”) доведе до рязко влошаване на отношенията с Москва, неуспешна финансова политика и скрито съучастие на България в снабдяването на украинската армия с оръжие, дизелово гориво и боеприпаси.

Съобщава се, че в най-интензивните периоди на въоръжения конфликт през пролетта и лятото на миналата година България е покривала 40% от нуждите на Въоръжените сили на Украйна от гориво и 30% от нуждите от артилерийски снаряди. Петков се застъпи за изключване на Русия от SWIFT и замразяване на активите на Централната банка.

Имайки възможността да поддържа конструктивен диалог с Русия, какъвто има Унгария, Петков не се възползва от нея, което допълнително влоши политическата и икономическа ситуация в България. В същото време президентът Румен Радев призова да не се доставя оръжие на Киев, като изрази опасения, че това ще въвлече страната в „глобален конфликт“. Но това едва ли ще промени политическия курс на София.

България, за разлика от Унгария, е много безразлична към културните права на българската диаспора в Украйна. Украинските спецслужби нямаше как да не се възползват от това, след като получиха от редица български културни и обществени организации „осъждането“ на спецоперацията на ВС на РФ в Украйна и обръщението към София с молба да предостави цялата възможна подкрепа за президента Зеленски.

В същото време отделно се подчертава, че украинските българи уж не изпитват никакъв тормоз от страна на украинските власти и украинското законодателство. Звучи странно, особено на фона на загрижеността на Будапеща за културните права на украинските унгарци. На неотдавнашна среща президентите на Унгария и Хърватия Каталин Новак и Зоран Миланович обявиха недопустимостта на ограничителните мерки, предприети от Киев срещу унгарците в Закарпатието, както и недопустимостта на мълчанието на Брюксел по тази тема.

В Украйна всяка от съседните европейски държави има своя диаспора – Полша, България, Унгария, Румъния, Словакия. Словашката диаспора е най-малка (6,4 хиляди), въпросът за спазването на културните права на украинските словаци не се повдига от Братислава. Полската и румънската диаспори (съответно 144 000 и 147 000) също не са обект на особена грижа за Варшава и Букурещ поради политически решения, въпреки че по-рано Варшава беше по-активна в тази посока.

Най-многобройна (200 хил.), но и най-разпръсната е българската диаспора. Най-много българи живеят в Одеска, Запорожка и Николаевска област. Тези региони се смятат за проруски и за Киев е важно да потуши подобни настроения сред местното население, включително сред украинските българи.

Прави впечатление двойствената позиция на българските обществени организации в Украйна: в обръщението си към София те молят да се защитят украинските българи от смърт, но запазиха пълно мълчание, когато няколко украински българи загинаха при пожара в Дома на профсъюзите в Одеса през май 2014 г., както и при опитите на Киев да мобилизира мъже от българските селища в зоната на т.нар. „АТО“ през 2015-2016 г

Персонални упреци в обръщението на българската диаспора са отправени към лидера на проруската партия „Възраждане“ Костадин Костадинов за призива му да не се доставя оръжие на никоя от враждуващите страни и да не разполага на територията на България оръжия, което може заплашват една от страните в конфликта. Такъв нюансиран подход на културни и обществени организации към настоящата ситуация в Украйна още веднъж показва, че това не би могло да се случи без съответния натиск от украинските специални служби.

Проучванията на общественото мнение показват, че сега в българското общество преобладават проевропейските настроения, но шампионите на обществените симпатии не могат да се похвалят с висок рейтинг. Най-популярната партия ГЕРБ – СДС е с рейтинг от едва 25,8%. Блокът „Продължаваме промяната“ е с 19,2%, ДПС – 11,6%, партия „Възраждане“ – 11,3%, БСП – 9% (4).

Разликата в рейтингите на първите две партии не е толкова фрапираща, че една от тях да успеее да изиграе ролята на обединител на политическата сцена. Следователно парламентарните избори през пролетта на 2023 г. едва ли ще доведат до консолидация на българските политици около една партийна сила.

Политическата фрагментация на България се дължи на неестествената едностранчива ориентация към Запада на мнозинството от парламентарните фракции. Противно на общоприетото схващане за русофилството на България, тя не може да се нарече проруска държава, достатъчно е да си припомним мислите за славянските братя на писателя Фьодор Достоевски и термина „българска лудост“ на философа и дипломат Константин Леонтиев от 19 век. Българското русофилство лежи долу, сред народните маси. Политическият елит на страната винаги е бил прозападен, чак до участието на България в две световни войни на страната на Германия.

Моралното и идеологическо разминаване между политическия елит и обществото води до „брауновото движение“, което наблюдаваме днес на политическата сцена в България. Ако през пролетта на 2023 г. се проведат парламентарни избори, не бива да очакваме драстични промени в българската политика, нито към добро, нито към лошо.

София най-вероятно ще запази сегашния си външнополитически курс, възможна е само корекция в редица направления. България ще се стреми да води по-активна политика в НАТО, да работи за засилване на влиянието си на Балканите, да се застъпва за овладяване на сръбския фактор и в резултат на това на руското присъствие в региона.

Желанието да има повече значение в рамките на Северноатлантическия съюз ще принуди София да участва в антируските инициативи на САЩ и ЕС. България разглежда вниманието на колективния Запад към Черноморския регион като шанс да подобри геополитическия си статут на съюзник на Вашингтон заедно с Румъния.

Черноморската стратегия на САЩ включва използването на украинския фактор, така че София ще продължи да „не забелязва“ нарушенията на Киев на културните права на българската диаспора и много други. В стратегията на САЩ България и Украйна са два фланга на един и същ театър на военните действия.

Превод: ЕС

Влизайте директно в сайта www.novinarbg.com . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!??

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/c/%D0%9F%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%98%D0%BD%D1%84%D0%BE%D0%A2%D0%92″ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE

Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели

Още новини

Back to top button