Урок по история: Кое въстание освобождава Търново за първи път от 200 години
Всички знаем, че България пада под Османска власт през 1396 година. След това има опити за нейното Освобождаване през XV век, но постепенно те заглъхват, пише poznanieto.bg.
Има доста дълъг период без опити на българите да се освободят от чужди господари. Така се стига и до Първото голямо българско въстание, известно под името Първото Търновско въстание.
То се случва чак през 1598 година и освобождава нашата столица за пръв път от 1393 година. Разберете какви са причините за него и защо има толкова дълъг период без опити за Освобождение.
Предистория на Първото Търновско въстание
Ключовото събитие е превземането на Константинопол през 1453 година. Това слага край на християнските владения на Балканите и дава възможност на Османската империя да мине в директна офанзиvа към Централна Европа.
Нейните действия са много успешни в течение на почти век и се стига чак до ключовата битка през 1571 година при Лепанто.
Тя се смята за първото голямо поражение по море на Османската империя, като тя е победена от Свещената лига – Венеция, Испания, Малта и Папството.
Това вече дава предимно на католическия свят, който в лицето на Венеция се опитва да блокира разрастването на османците, тъй като им блокират пътищата за търговия с Близкия изток.
Съответно венецианците започват офанзива и заедно с Хабсбургската империя започват все по-често да нахлуват на юг от Дунав и на територията на българското землище. Така се стига и до подготовката на Първото Търновско въстание.
Какво трябва да знаем за Първото Търновско въстание
Неговият основен ръководител е Тодор Балина. Той е определен като такъв с посредничеството на венецианския търговец Павел Джорджич. Смята се, че Тодор Балина има някакво родство с българската аристокрация.
Причината е, че той е с огромна популяронoст както сред българите, така и сред османците в Никополския санджак. От писмата на Джорджич разбираме, че той успява да обиколи голяма част от българските села, за да може да подготви въстанието.
Освен това друга основна фигура е Дионисий Рали. Това е търновският архиепоскоп, за коготo се предполага, че има родствена връзка с византийските аристократични семейства.
Идеята за българското въстание е да бъде съгласувано със съседните държави и да подпомогне евентуална кампания на територията на България. В крайна сметка, такава подкрепа не е оказана и се налага на въстаниците да се оправят съвсем сами.
Въпреки това, те вземат решение да вдигнат въстанието и през 1598 година, старата ни столица Търново бива освободена за пръв път от повече от 200 година.
Как завършва въстанието
Разбира се, отговорът е с неуспех. Въпреки първоначалните успехи, османските редовни войски успяват да надделеят и да превземат Търново отново.
Това води до масови изселвания, поробване и смачкване на българското население. Дълги години се смяташе, че това въстание е локално само в Търново, но последно време се разбира, че това не е било така.
Оказва се, че Тодор Балина наистина е обиколил голяма част от българското землище, тъй като чужди пътешественици от това време пишат за огромни репресии върху християнското население в Ниш, Пирот и дори в Македония.
Даже има определени теории, които смятат, че османската власт е получила информация за готвеното въстание и е започнала да разбива клетки на организацията. Така че можем да оценим дейността на Тодор Балина като първи наш апостол на свободата.
Двамата ръководители на въстанието – Балина и Дионисий Рали – успяват да избягат на север от Дунов. С никополския първенеце не се знае какво се случва, но за Дионисий Рали знаем, че става продължава да се представя като български архиепископ и защитава българската кауза през чуждите държави.
